Решение № 447 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110215938 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. П. П. от гр. *** чрез адв. С. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №25-4332-008682/29.04.2025г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и неправилно е приложен материалния закон, без да са събрани безспорни доказателства за извършеното нарушение, а именно на коя дата последното влизане в страната, т.е. от кой момент се поражда задължението му за подмяна на СУМПС. Изтъква, че по силата на съдебно решение №10682/03.10.2025г. по адм. дело №1524/2025г. на Административен съд-Варна било възприето, че П. е напуснал страната на 17.02.2025г. и се завърнал на 20.02.2025г., т.е. около един месец преди датата на проверката – на 21.03.2025г. Позовава се и на настоящата по-благоприятна разпоредба на чл.162, ал.1 от ЗДвП, с която срокът се увеличавал на една година. Намира, че наказващият орган е наложил наказанието, без категорични доказателства за нарушението, без да съобрази изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, както и без да обсъди наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли въз основа на изложените съображения НП да бъде отменено като незаконосъобразен.

1

Допълва, че от разпита на свидетелите по акта се установило, че при извършване на СПО е проверен П., без да е ясно кой от четиримата полицейски служители го е спрял, извършил е преглед на документите, а според актосъставителя, не той е взел решение за съставяне на акта, а по разпореждане от ОДЧ е направил констатациите за извършеното нарушение. Отделно от това, техният свидетел потвърдил пред съда, че на 17.02.2025г. е оставил П. в Румъния, което означавало, че датата на последното влизане в страната в АУАН и НП не е зачетена правилно. Така, категорично се доказало, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е наказан.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и фактура.

Наказващият орган не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Юрк.

М. е депозирала писмени бележки вх.№2943/07.01.2026г. за тази страна, в които поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията за форма и съдържание по ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП категорично се доказвало, както от свидетелските показания на полицейските служители, извършили проверката на място, така и от приобщените писмени доказателства, от които било видно, че последната дата на влизане в страната била преди повече от три месеца. При определяне на наказанието била съобразена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, а случаят не разкривал белезите за маловажност.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското ако надвишава минималните размери и моли да бъде намалено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП на И. П. П. е наложено наказание глоба, в размер на 100 лева, за това, че на 21.03.2025г., около 15:16ч. в гр. София, ж.к. „Младост-2“ управлявал лек автомобил *** с рег.№**********, посока от ул. „Проф. Александър Т. Балан“ към ул. „Проф. Д-р Васил Златарски“, като при извършена проверка до бл.221 и след справка чрез ОДЧ е установено, че той управлява МПС-то със СУМПС от Обединено Кралство Великобритания с №********** повече от три месеца след като последно е влязъл в Р.

България – нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №1131354/21.03.2025г.

Приобщени материалите от административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на НП и приложените към жалбата писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите С. Ц. Й. – актосътавител и И. Р. И. – присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които по време на СПО по контрол на пътното движение бил спрян за проверка водачът на 2 лекия автомобил. При преглед на документите му, установили, че притежава СУМПС, издадено от чужда държава и със съдействието на ОДЧ се достигнало до датата, на която е влязъл за последно в страна, като така се констатирало и нарушението, а именно, че управлява МПС със СУМПС от друга държава, което не е подменил след като е влязъл на територията на Р. България преди повече от три месеца.

Разпитан по делото е свид. Р. С. Х.., който е изп. директор на „*****“ АД и в това си качество, заедно със свой колега от дружеството пътувал служебно за Румъния на 17.02.2025г. Тъй като се познавал с бащата на жалбоподателя, се съгласил с тях да пътува и И. П., за да го остави в Румъния да се поразходи. Преминали през Дунав мост, заплатили таксата, я П. оставили в Букурещ. Имал служебни ангажименти докато пътували, поради което не говорили много, а след това не зае жалбоподателят кога се е прибрал в страната. По молба на бащата на П. издал служебна бележка, както и предоставил квитанцията за заплатената такса за преминаване през моста.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП, установи, че са спазени правилата по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и на чл.43, ал.1 от ЗАНН за предявяване на акта. Същият е съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, т.2.1.

АУАН не е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН и конкретно по т.4 – описание на нарушението и обстоятелствата, довели до неговото извършване, тъй като в текстовата част е напълно неясно, какво е констатираното нарушение, тъй като никъде не фигурира задължението, което П. като водач на МПС не е изпълнил, след като е управлявал автомобил със СУМПС от Обединеното Кралство Великобритания повече от три месеца след влизането му в страната. Отделно от това, след като законовата разпоредба, под която е подведено деянието като административно нарушение, обвързва водачите на МПС да подменят СУМПС от чужда държава в определен срок, е задължително в текстовото описание да се посочи едновременно с датата на проверката – 21.03.2025г. и датата, от която тече този срок или в конкретиката на разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, това е датата на последното влизане в страната – 06.02.2024г., установена чрез справка от ОДЧ на 07 РУ-СДВР.

Съдът, при проверка на НП, установи, че е издадено от компетентен орган, съгласно №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.10, като а служебно известно, че в ОПП-СДВР има разкрита една Група по АНД.

НП няма задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и по-точно по т.5– 3 описание на нарушението и обстоятелствата, довели до неговото извършване. Тъй като съдържанието на НП е идентично с това на АУАН, а горе съдът вече обоснова липсващото описание в текстовата част, не счита, че следва да повтаря.

Пропуските – липса на задължително съдържание в АУАН и НП представляват съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като са ограничили правото на П. на защита, да разбере какво нарушение е извършил и за какво е наказан и са достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

За пълнота на изложението, за да не бъде обвинен в процесуално високомерие, съдът по съществото на спора ще посочи следното:

Констатациите в акта и НП относно представеното от П. чуждо СУМПС на датата на проверката – 21.03.2025г. категорично се установиха от разпита на полицейските служител, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани.

Жалбоподателят не оспорва тези констатации, а ги потвърждава.

Касаещо неспазването на тримесечния срок от датата на последното влизане в страната, обвързано в АУАН и НП с управление на МПС със СУМПС, издадено от чужда държава, тъй като не е посочена конкретната дата, която контролните органи са възприели за последното влизане на територията на Р. България, е нужно да се каже, че от показанията на свид. Х.. и издадената от него служебна бележка, както и предоставена квитанция за заплатена такса за преминаване, категорично се доказа, че това е датата 17.02.2025г. и така се опровергаха констатациите за извършено нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП /редакция към датата на проверката/. Не се разкри предубеденост в показанията на този свидетел, който под страх от наказателна отговорност потвърди пред съда, че управлявайки служебния си автомобил е откарал П. до Румъния на 17.02.2025г. и го е оставил в Букурещ. Предвид приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, проверка на документи на преминаващите през Дунав мост не се извършва, поради което и няма как от граничните власти да се получи информация за излизане на тази дата от страната през Дунав мост. Тъй като не се събраха доказателства, които да опровергаят истинността на тези показания и писмени доказателства, издадени от Х.. като изп. директор на „*****“ АД, се опроверга и доказателствената сила на АУАН относно неизпълнение на задължението на П. по чл.162, ал.1 от ЗДвП /редакция към датата на проверката/, което също е основание за отмяна на НП.

Действително, към АНП е приложено писмено сведение от И. П. от 21.03.2025г., според което от декември месец 2023г. той е в България и не е напускал територията на страната. Собственоръчно написаното от него не се потвърждава даже и от справката, въз основа на която е съставен АУАН, че последното му влизане на територията на Р. България е през ГКПП Аерогара Варна на 06.02.2024г. По тази причина, съдът изцяло е изключил от доказателствената съвкупност коментираното 4 писмено сведения на жалбоподателя.

Що се отнася до изложеното съображение в жалбата, свързано с влизане в сила на по-благоприятен закон по правилата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП е изменена в ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г. и предвижда по-дълъг срок – до една година от датата на влизане в страната за подмяна на СУМПС, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, според съда не е приложимо в тази случай. Щеше да има значение, само ако съдът беше стигнал да извод, че от последното влизане на П. в страната до датата на проверката като водач на МПС са изминали повече от три месеца, но по-малко от една година, което не е така, тъй като горе се аргументира, че след 17.02.2025г. П. е влязъл на територията на страна, което е около месец преди датата на проверката – 21.03.2025г., т.е. не е извършил нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП в предишната редакция към датата, на което е проверяван от полицейските органи.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъди претендираното възнаграждение, в размер на 245.42 евро с ДДС (480 лева с ДДС) по договор за правна защита и съдействие, което по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР следва да заплати.

Възражението на ответната страна чрез юрк. М., направено в писмените бележки е неоснователно, тъй като уговорено в договора адвокатско възнаграждение е от 204.52 евро (400 лева) е минималното по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/.