Решение № 116 от 21.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Монтана, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Ц. при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Ц. Административно наказателно дело № 20261630200090 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-0996-001726/05.01.2026 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – М. на Ц. Б. К. от с. С., обл. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 153.39 евро /300.00 лева/ на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал Ц. Б.

К. от с. С., обл. М., който чрез процесуалния си представител обжалва същото с оплакване за неправилност и необоснованост, като излага конкретни доводи.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание доразвива доводите, изложени в жалбата. В условията на алтернативност – моли съда НП да бъде изменено в санкционната си част до предвидения в закона минимум. Не се претендират разноски по делото.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, 1 намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателят К. на 18.12.2025г. около 12.40 часа в град М., управлява товарен автомобил „Ф.“ с рег, № ХХХХХХ, по ул. „Ц.Б.“, с посока на движение от бул. „А.С.“ към бул. „Т.М.“, като на десен завой не подсигурява достатъчно странично разстояние от паркираното вдясно на платното за движение МПС с рег. № ХХХХХХ и го блъска в задна дясна част, с което реализира ПТП с материални щети. Водачът остава на място, тестван е за алкохол с техническо средство като пробата е отрицателна.

Актосъставителят М. Д. Д. и свидетеля по установяване на нарушението А. Й. И. приели, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП – предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, в следствие на което настъпило ПТП.

При предявяването на акта на жалбоподателя не направил писмени възражения. Не е направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В жалбата си административнонаказаният развива доводи, че НП е неправилно и необосновано, тъй като АНО не изследвал причината за настъпилото ПТП. Съдът намира същите за неоснователни. В разпита си свидетелят М. Д. Д. сочи, че: „другият участник в ПТП беше паркирал неправилно, за което същият е понесъл санкция глоба“. И двамата водачи са 2 санкционирани за съответните нарушения.

На следващо място, в жалбата се правят оплаквания за липса на субективния елемент при извършване на нарушението, предвид подаването на сигнал за настъпилото ПТП именно от жалбоподателя. Въззивният съд не споделя наведените съображения. Задължение на водача е да спре и да установи последиците от настъпилото ПТП – чл. 123 от ЗДвП. В конкретния казус, няма пострадали лица и съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП участниците са имали възможността да съставят двустранен протокол за настъпилото ПТП помежду си, при валидно сключена задължително застраховка „Гражданска отговорност“. От данните по делото е видно, че към датата и часа на настъпване на ПТП, жалбоподателят не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което се явява пречка за съставянето на двустранен протокол и последващо обезщетяване за настъпилите материални щети на другия водач. Същото се потвърждава и от показанията на свидетеля Д. /л. 35 гръб и 36 от делото/. Още по време на съставяне на АУАН за констатираните нарушения, К. е представил вече валидна полица за сключена застраховка „ГО“. АНО е отчел добросъвестното поведение на наказания, като не отнел СУМПС и СРМПС на водача.

В съдебно заседание, процесуалният представител отправя възражение, че ако другият лек автомобил не би бил паркиран неправилно, то не би настъпило процесното ПТП. РС М. приема, че въпросната констатация представлява недоказано твърдение в сферата на предположенията. Въпреки неправилното паркиране от страна на другия водач, жалбоподателят е бил длъжен да заобиколи въпросното МПС, като осигури достатъчно странично разстояние, както и да пропусне насрещно движещите се автомобили.

Съгласно чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ 3

Въззивният съд служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства, събрани по надлежния ред.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна, така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Ц. Б. К. е извършил посоченото административно нарушение по чл25, ал. 1 от ЗДвП.

Актът е съставен в деня на проверката, като надлежно е предявен на нарушителя. В сроковете по ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление.

Отправено е възражение от страна на жалбоподателя в условията на алтернативност, наложената „глоба“ да бъде намалена в предвидения законов минимум. РС М. намира същото за неприложимо и неотносимо.

Материалният е закон е приложен правилно. Правилно са приложени и съответните на нарушенията санкционни разпоредби. Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. и доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.): Който 4 поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция, движение на заден ход или нарушение по ал. 1, както и при нарушение на чл. 20, ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление. На К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 евро /300 лева/ - фиксирания размер на предвидената санкция за процесното нарушение в закона. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е наложил наказанието в точния му размер, предвиден в правната норма.

Не на последно място следва да се отбележи, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения по ЗДвП, доколкото не са изложени твърдения, а не са представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл.28 от ЗАНН е неприложим. Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид, обществената опасност се оценява като типична за този вид нарушения.

Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е законосъобразно, съответстващо на материалния и процесуалния закон и следва да се потвърди.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна – административно наказващия орган, но няма доказателства да сторени такива, няма такова искане, съответно съдът не дължи произнасяне.

Предвид гореизложеното, и на основание чл.63 ал.9 във връзка с ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 24-0996001726/05.01.2026 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – М., с което на Ц. Б. К. от с. С., обл. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 153.39 евро /300.00 лева/ на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл.

179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 145 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6