Решение № 305 от 05.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300500060 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. К. Б. с ЕГН **********, от *** чрез пълномощника си адв.Л. М. от АК София срещу решение № 448/19.10.2023г. по гр.д. № 1003/2023г. по описа на РС Асеновград, ІІ граждански състав, с което е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата И. К. Б., ЕГН ********** от ***, А. И. Б., ЕГН **********, да напуска пределите на Република България, за неограничен брой пътувания, като пътува до държави в и извън ЕС, Великобритания, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония, придружаван от майката В. А. Л., ЕГН ********** или с упълномощено от нея лице, до навършване на пълнолетие, но по време несъвпадащо с определения по гр.д. № 5116/2017г. по описа на Пловдивския РС - режим на лични контакти на бащата е детето.

Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че същото е нищожно, неправилно, необосновано, немотивирано, противоречи с интересите на малолетното лице. На първо място, се сочи, че решението е нищожно, тъй 1 като е неподписано и вместо мотиви съдържа множество препинателни знаци и точки, което го прави нищожен съдебен акт на основание чл.102а от ГПК и чл.360а от ЗСВ. На първо място, се сочи, че в нарушение на чл.12 от ГПК съдът е обсъдил представените от ищцата доказателства, като не е обсъдил доказване на факти по делото, че бащата не е доказано някога да е правил отказ на искане на майката за извеждане на детето в чужбина, освен един, единствен път относно пътуване до Турция, поради което изводите на съда са неоснователни. На второ място сочи, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната съдебна практика, като никога не е в интерес на детето съдът да замести съгласието на родител, като даде на другия родител право да пътува извън граница с детето, без ограничение на мястото и време. Иска се обявяване на решението за нищожно или отмяната му като неправилно. Претендират се разноски по делото.

В срок е постъпил писмен отговор от В. А. Л. чрез адвокат Н., с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Асеновград е установил, че детето А. И. Б. заедно с майката В. Л. живеят в ***. Детето учи в град ***. Детето тренира футбол и е картотекирано в „ФК Тракия 2004“ Пловдив. Бащата живее в ***и рядко идва да го вижда. Двамата са се видели на турнир в Перник, бащата е дал съгласие А. да отиде на турнир в Сърбия, но преди това е отказвал – заради което той не е ходил на турнир в Турция, както на почивка в чужбина с майка си през лятото.

РС Асеновград приема, че от показанията на свидетелите: Р. Д. Л. – майка на ищцата и Я. К. А. – треньор на детето А., се установява, че до преди няколко месеца бащата не е давал разрешение на майката да изведе детето в 2 чужбина. А. тренира футбол, за участие на турнир в Сърбия бащата е дал разрешение, но за участие на турнир в Турция и за екскурзии и почивки с майката е отказал. Детето иска да отидат с майката на почивка, на “Дисниленд“ в Париж, в Испания, Италия и Великобритания – но не могат поради отказ от бащата. Детето се справя много добре с тренировките, виждало се е с бащата на две-три тренировки, но предпочита да е с отбора – не с него.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. Б., че решението е нищожно, тъй като е неподписано и вместо мотиви съдържа множество препинателни знаци и точки, което го прави нищожен съдебен акт на основание чл.102а от ГПК и чл.360а от ЗСВ. Обжалваното решение е подписано както на хартиен носител на основание чл.236 ал.3 от ГПК, така и електронно на основание чл.102а от ГПК на електронен носител, видно от ЕИСС и от отбелязването на хартиения носител. Тоест в казуса е спазена формата за издаване на съдебните решения по ГПК и обжалвания акт не е нищожен.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. Б., че в нарушение на чл.12 от ГПК съдът е обсъдил представените от ищцата доказателства, като не е обсъдил доказване на факти по делото, че бащата не е доказано някога да е правил отказ на искане на майката за извеждане на детето в чужбина, освен един, единствен път относно пътуване до Турция, поради което изводите на съда са неоснователни. Видно от показанията на бабата на детето св.Р. Л. /л.56/ жалбоподателят многократно е отказвал на майката да изведе детето в чужбина. Тези откази са давани по телефона при разговори с майката, на които св.Л. е била свидетел лично. Отказите касаят пътувания до Гърция, за почивка на море, до Великобритания за гостуване на роднини и до Франция за посещение на Дисниленд. Аналогични доказателства в противната насока, за това бащата да е давал съгласие за напускане на детето за горните пътувания по делото не се сочат и не са събрани, въпреки че жалбоподателят е имал такава възможност. Косвено доказателство за тези откази са и показанията на треньора на детето по футбол св.Я. А. /л.56/, че когато каже на детето, че иска да се обади на баща си и да иска пълномощно, на него веднага му се променя физиономията и не иска. Ето защо правилно първата инстанция е кредитирала като достоверни показанията на бабата на детето св.Р. Л. относно отказите за даване на съгласие за напускане на 3 страната от страна на бащата.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. Б., че решението е в противоречие със задължителната съдебна практика, като никога не е в интерес на детето съдът да замести съгласието на родител, като даде на другия родител право да пътува извън граница с детето, без ограничение на мястото и време. С ТР № 1/03.07.2017г. по т.д. №1/2016г. на ОСГК на ВКС е постановено, че съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на другия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави или до държави с определяем кръг. В казуса това е спазено като разрешението е дадено само за пътувания до определени държави /Великобритания, Турция, Сърбия и Северна Македония/ и до държави с определяем кръг /страните от ЕС/. Горепосочените четири държави, които не са членки на ЕС са подписали и са членове на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Така че е изпълнено изискването на ТР № 1/03.07.2017г. по т.д. №1/2016г. на ОСГК на ВКС определения кръг от държави, в които да е допустимо извеждането на детето да са такива, върху които българската държава да има възможност за контрол върху действията на родителя, на когото са предоставени родителските права. Кръга на тези държави е правилно съобразен от РС Асеновград с оглед на желанията и възможностите на майката на детето да бъдат посетени за в бъдеще с определена предварително цел. Ето защо решението следва да се потвърди като законосъобразно и правилно.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемата В. А. Л. следва да се присъдят разноските за тази инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Такива направени в производството пред ПОС са в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар /л.24/.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 448/19.10.2023г. по гр.д. № 1003/2023г. по описа на РС Асеновград, ІІ граждански състав.

4

ОСЪЖДА И. К. Б. с ЕГН **********, от *** да заплати на В. А. Л., ЕГН **********, *** сумата от 800 лева за съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5