Решение № 260094 от 29.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 260094 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 9843 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Сграда в режим на Етажна собственост – ТК Ф с адрес: ***, срещу В.П.Д., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата етажна собственост сумата в размер на 1 406, 26 лв., представляваща дължими разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на първия етаж от сградата за периода от месец юни 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва от 12.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 2970/19.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1602 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, ХII граждански състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а именно: магазин № **** с площ от 19, 90 кв.м. Ищецът посочва, че съгласно решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г. „Сиенит Инвест” ООД е овластен да събере сумите за заплащане на консумативи за общите части в сградата, като дружеството да възложи събирането на тези суми по отношение на първия етаж от сградата на „Тракия – 2002” ООД. Твърди също, че самостоятелните обекти на първия етаж от сградата били общо 90 на брой, като между тях, по равно, се разпределяли разходите за поддръжка и управление на общите части. За периода от месец юни 2018 г. до месец април 2020 г. поддържа, че всеки етажен собственик на първия етаж от сградата дължал сумата от общо 1 406, 26 лв., която включвала разходи за вода, почистващи материали, абонаментно почистване, пожароизвестяване, топлинна енергия и лихви, охрана, осигуровки работник, заплата работник. Твърди, че ответникът не е изпълнил посоченото задължение, поради което било депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК, станало повод за образуване ч.гр.д. № 1602 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, ХII граждански състав и за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, срещу която ответникът възразил. Последното обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.

Ответникът В.П.Д. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за недопустим, тъй като ищецът не е активно процесуалноправно легитимиран да предяви процесните искове, предвид липсата на решение на Общото събрание на Етажната собственост за овластяване на „Тракия 2002“ ООД. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Счита, че в полза на „Тракия 2002“ ООД е възложена единствено събирането, но не и заплащането на сумите за поддръжка на общите части на сградата. Твърди, че срокът на договора за управление е изтекъл по силата на закона на 01.04.2018 г. на основание чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Счита за недължими претендираните разходи за заплати и осигуровки на работници и за закупуване на почистващи материали, тъй като последните са задължения на съответното търговско дружество. В договора за управление не било предвидено разходите да се заплащат от дружеството с негови средства, напротив – според Правилника разходите се заплащали с от управителя със средства на собствениците. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за заплащане на съответните суми от страна на управителя „Сиенит инвест“ АД. В случая не било взето решение на Общото събрание по отношение на размера на задълженията на собствениците на самостоятелни обекти. Твърди, че заплатил в полза на управителя суми както следва: на 24.01.2020 г. сумата от 677, 36 лв., на 24.01.2020 г. сумата от 805, 26 лв. и на 23.06.2020 г. сумата от 131, 97 лв., които плащания били осъществени от банковата сметка на съпругата на ответника по банковата сметка на управителя. След получаване на заповедта за изпълнение заплатил сумата от още 131, 97 лв. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.

В случая процесният правен спор касае вземане възникнало в полза на Етажната собственост, във връзка с управлението на общите части.

Института на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици - чл. 1 ЗУЕС. Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган - чл. 19 ЗУЕС, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти - чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части - чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.

Съдът намира за изцяло неоснователно възражението на ответника за ненадлежно процесуално представителство на ищеца. Видно от титулната част на исковата молба същата е подадена от Сграда в режим на етажна собственост – ТК Ф с адрес ***, с управител „Сиенит Инвест“ АД, ЕИК ********* и представлявана от „Тракия - 2002” ООД, ЕИК *********, чрез адв. Е.А.. При съобразяване на доказателствата по делото, съдът намира, че е налице валидно овластяване, което води до извод за надлежно процесуално представителство на ищеца.

С

Решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г. по т. 1 от дневния ред „Сиенит Инвест” ООД (с правоприемник „Сиенит Инвест” АД) е избран за управител на етажната собственост. Със същото решение „Сиенит Инвест” ООД е овластен от Общото събрание да сключи с „Тракия 2002” ООД договор за управление на първия етаж от етажната собственост, като делегира на „Тракия 2002” ООД управлението, поддръжката на първия етаж и събиране от етажните собственици на етажната собственост всички дължими суми. В изпълнение на дадения мандат на 21.06.2010 г. между „Сиенит Инвест” ООД и „Тракия 2002” ООД е сключен договор за управление, съгласно чл. 3 от който „Сиенит Инвест”, в качеството си на управител на етажната собственост и овластено лице по силата на Решение № 1 на ОС на ЕС от 10.06.2010 г., възлага, а

„Тракия 2002“ ООД, в качеството на изпълнител, приема и се задължава да извършва управлението/администрирането на първия етаж от процесната сграда в режим на етажна собственост. Съгласно чл. 8, т. 2 от Договора изпълнителят „Тракия 2002“ ООД има право да събира, включително и по съдебен ред от собствениците/ползвателите на първия етаж разходите за поддържане и консумативните разходи за общите части, находящи се на първия етаж на ТК „Форум Тракия“.

В изпълнение на правомощията си по чл. 8, т. 2 от Договора „Тракия 2002“ ООД е сключила договор за правна защита и съдействие с адв. Е.А., като същият е изрично упълномощен да образува гражданско дело по чл. 422 ГПК срещу ответника.

В

ЗУЕС не съществува изрична норма, която да позволява на управителя на ЕС, в случая „Сиенит Инвест” ООД да делегира част от правомощията си по управление и поддръжка на етажната собственост на трето лице - „Тракия 2002“ ООД. Това обстоятелство обаче не може да доведе до извод за незаконосъобразност на извършената делегация, доколкото за разлика от административното право, в което действа принципа, че е позволено само това, което изрично е посочено в закона, гражданското право се регулира от принципа на автономия на волята, съгласно който на правните субекти е позволено всичко, което не е изрично забранено с нормативен акт.

Верността на горния извод произтича и от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „м“ ЗУЕС, с която се приема, че Общото събрание на ЕС приема решения и по други въпроси, свързани с управлението на етажната собственост. Именно в изпълнение на това си правомощия общото събрание на 10.06.2010 г. е взело решение да овласти управителя да делегира част от управителните си правомощия на трето лице, в случая „Тракия 2002“ ООД и да го оправомощи да събира разноските за поддръжка на общите части от етажните собственици, притежаващи обекти на първия етаж.

Договорът, сключен между „Сиенит

Инвест“ ООД и третото лице не е за управление на ЕС по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, тъй като „Тракия – 2002“ ООД не придобива права по чл. 23 ЗУЕС. Управител на ЕС продължава да бъде „Сиенит Инвест“ АД, като само част от задълженията - относно обектите на първия етаж - са предоставени на „Тракия – 2002“ ООД.

Срокът на сключения между управителя и „Тракия – 2002“ ЕООД договор от 21.06.2010 г. е удължен с още две години по силата на допълнително споразумение от 05.06.2012 г.

По отношение на представителната власт на адв. А. в производството по делото, е представено и пълномощно, по силата на което дружеството „Тракия – 2002“ ЕООД е изрично упълномощено от управителя на Етажната собственост – а именно „Сиенит Инвест“ ООД, което дружество е собственик на част от обектите в Етажната собственост.

Не се споделя становището, че след приемането на разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС и изтичане на предвидения в нея 2-годишен срок договорът с „Тракия 2002“ ООД се е прекратил по силата на закона. Разпоредбата урежда действието на специален вид правоотношения между етажната собственост и трето за нея лице, на което се възлагат правомощия във връзка с нейното управление и представителство. Посоченият договор не е за управление на етажната собственост по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, защото с него дружеството „Тракия-2002“ ООД не придобива права по чл. 23 ЗУЕС. Управител на етажната собственост продължава да бъде дружеството „Сиенит инвест“ АД, като само част от задълженията му в това качество, по отношение на част от обектите в сградата - на първия етаж, са възложени на трето лице. С него на третото лице е възложено единствено техническото изпълнение, но не и самите права по чл. 23 ЗУЕС.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на сграда в режим на етажна собственост; 2. притежаване от страна на ответника на самостоятелен обект в етажната собственост; 3. реално извършени разноски за управление и поддръжка на етажната собственост; 4. определен размер на припадащата се част на ответника от общо дължимите разноски.

В производството по делото е представен Протокол от 10.06.2020 г. за проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което е взето решение за събиране на сумите за заплащане на консумативи за общите части на сградата, като управителят „Сиенит Инвест“ ООД е овластен да възложи събирането на тези суми по отношение на първия етаж на сградата на „Тракия -

2002“ ЕООД.

По силата на чл. 6, ал. 1 т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата. В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик на самостоятелен обект на първия етаж на търговския център, представляващ магазин 54, а именно приложената по делото Заповед № КД-14-16-1616/29.07.2010 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и представената извадка от налични вписвания по партидата на ответника в Служба по вписвания – гр. Пловдив.

В отговора на исковата молба са изложени възражения по отношение на взетото решение, доколкото дължимите суми не са определени по размер, като с молба, депозирана в последното по делото съдебно заседание са изложени доводи за нищожност на решението на Общото събрание. В хода на производството по делото са поддържани доводи за липса на обособеност на първия етаж на сградата, за да се разпределят разходите единствено между собственици на обекти на първия етаж.