Определение № 175 от 04.11.2022, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно наказателно дело 827/2022
- Вид
- Определение № 175
- Подписан
- 04.11.2022
- В сила
- 04.11.2022
- Състав
- Блага Иванова, Мая Цонева, Мария Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 351, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175 гр. София, 02.11.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Блага Иванова
Членове:
Мая Цонева
Мария Митева като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно частно наказателно дело № 20228003200827 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по частна жалба на С. Г. К. (/Н./) чрез защитника , адв. Е. П., против определение № 1889/15. 09. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 3728/2021 год. по описа на Софийски градски съд (СГС).
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на определението и е направено искане за отмяната му. Сочи се, че във въззивното производство К. за първи път е призната за виновна, че е извършила престъплението в съучастие с друго лице.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че частната жалба е неоснователна, тъй като съгласно чл. 346 от НПК постановеният съдебен акт в атакуваната му част не подлежи на касационен контрол.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното:
С присъда № 13/31. 01. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 3728/2021 год., Софийски градски съд е отменил присъдата на Софийски районен съд по н. о. х. д. № 20034/2021 год. в частта, с която подс. А.М. е била оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НПК, признал я е за виновна по това обвинение и я е осъдил на една година лишаване от 1 свобода, чието изтърпяване е отложил по реда на чл. 66 от НК.
Градският съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и в частта, с която подс. С. Г. К. (/Н./) е била оправдана по обвинението да е извършила деянието в съучастие с подс. А.М., като я е признал за виновна по това обвинение.
В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
И двете подсъдими са депозирали касационни жалби против въззивния съдебен акт. Делото е изпратено на Върховен касационен съд, като с разпореждане № 173/26. 08. 2022 год. председателят на трето наказателно отделение е отказал образуване на касационно производство по съображения, че не е извършена преценка дали касационната жалба от К. (/Н./) е допустима, както и че не ѝ е връчен препис от жалбата на другата подсъдима.
С определение № 1889/15. 09. 2022 год. СГС е върнал касационната жалба на С. К., посочвайки, че в частта, касаеща тази подсъдима, въззивният съдебен акт има характер на решение.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от легитимиран правен субект, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен онези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. От своя страна чл. 336 от НПК лимитативно изброява случаите, в които второстепенният съд дължи произнасяне с присъда. Те са свързани с прилагането на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция; с осъждане на оправдан подсъдим или с оправдаване на осъден подсъдим. С изключение на хипотезата на чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК, постановяването на въззивна присъда е обусловено от цялостно пререшаване на въпроса за вината на подсъдимия, който бива за първи път признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение от второстепенния съд, респ., бива оправдан за първи път от тази инстанция. Извън приложното поле на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК остават както казусите, в които се стеснява обхватът на обвинението, така и тези, при които подсъдимият поначало правилно е признат за виновен 2 в извършването на съответното престъпление, но неправилно е оправдан по обвинението за осъществяване на деянието в съучастие поради това, че съучастникът му незаконосъобразно е бил признат за невиновен и оправдан.
В този случай въпросът за вината и отговорността на осъдения подсъдим не се пререшава генерално; на корекция подлежат единствено изводите за отсъствието на съучастие. Ето защо въззивният съдебен акт в частта, касаеща осъдения от първостепенния съд подсъдим, има характер на решение, което не подлежи на касационен контрол.
Всички тези принципни положения са съобразени от контролирания съд, а логична последица от това е законосъобразността на определението за връщане на касационната жалба срещу постановения въззивен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1889/15. 09. 2022 год., с което е върната касационната жалба на С. Г. К. (/Н./) против присъда № 13/31. 01.
2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 3728/2021 год. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3