Решение № 481 от 24.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1535/2024
- Вид
- Решение № 481
- Подписан
- 24.01.2025
- В сила
- 24.01.2025
- Състав
- Красимир Мазгалов, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Валентинова Грънчарска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 5 · Закон за държавната собственост
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 481 гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100501535 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Б.С.“ ЕООД, чрез адв. М., срещу решение № 19106/21.11.2023г., постановено по гр.д. № 17516/2023г. по описа на СРС, 151-и състав, с което по предявените от ищеца Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
236, ал. 2 ЗЗД и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, е признато за установено, че „Б.С.“ ЕООД дължи на ищеца сумата 5 353.36 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от м.09.2019г. до м.10.2019г., въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяването на договор за наем от 01.07.2009г. и допълнително споразумение от 09.01.2013г., сумата 546.42 лева – неплатена ел.енергия за периода от м.07.2019г. до м.10.2019г. и сумата 74.85 лева – използвана и незаплатена студена вода за периода от м.08.2019г. до м.10.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.02.2023г. до окончателното погасяване на вземанията, за които по ч.гр.д.
№ 7935/2023г. по описа на СРС, 151-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт. Елементите от фактическия състав на вземанията на ищеца не били доказани. Срокът на договора за наем бил определен до провеждането на тръжна процедура. Ответникът потвърдил желанието 1 си за участие в обявената в началото на 2019г. такава. Към дата 01.07.2019г. ответникът имал и пълната готовност да предаде наетия имот на определения нов наемател, но ищецът-наемодател нито изпратил свои представители да подпишат приемо-предавателен протокол, нито предало имота на нов наемател. Ето защо искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД не бил доказан. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените от ищеца искове в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ищец Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ (ДП „НКЖИ“) депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. С уведомително писмо изх. № ЖИ-2223/17.01.2019г., получено на 25.01.2019г., ответникът-наемател бил уведомен, че договорът между страните ще бъде прекратен на 01.07.2019г. с изтичането на максималния 10-годишен срок по чл. 16, ал. 5 ЗДС, както и че ако продължи да го ползва, ще дължи обезщетение за неправомерното му ползване. Исковете били доказани и СРС правилно ги приел за основателни. Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът ДП „НКЖИ“ излага, че с ответника „Б.С.“ ЕООД били обвързани от валидно правоотношение по договор за наем от 01.07.2009г. и допълнително споразумение към същия от 09.01.2013г. на обект: дворно място от 1 200 кв.м, от които 769 кв.м открита площ и 431 кв.м закрита площ, находящи се на адрес гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. ******* Ищецът-наемодател изпълнил договорното си задължение да предаде на ответника-наемател имота, за което страните подписали приемо-предавателен протокол от 15.01.2013г. Договорът бил сключен със срок до провеждането на тръжна процедура. Страните договорили месечна наемна цена 2 230.57 лева без ДДС, респ. 2 676.68 лева с ДДС, платима до 25о число на месеца, предхождащ месеца, за който наемът се начислява. Наемната цена съгласно чл. 3, ал. 2 от договора се индексирала веднъж годишно съобразно инфлационния коефициент на НСИ. Ответникът не спечелил тръжната процедура, предвид на което договорът за наем се прекратил с изтичането на максималния законовоустановен 10-годишен срок, а именно на 01.07.2019г. Поканен, ответникът не освободил имота, предвид на което за месеците септември 2019г. и октомври 2019г. дължал на ищеца обезщетение вместо наем в размер на 5 353.36 лева, както и 2 консумативи, както следва: 546.42 лева – незаплатена ел.енергия за периода от м.07.2019г.-м.10.2019г. и сумата 74.85 лева – използвана и незаплатена студена вода за периода м.08.2019г. и м.10.2019г. Моли съдът да признае за установено, че ответникът „Б.С.“ ЕООД му дължи сумите, ведно със законната лихва считано от 14.02.2023г., за които по ч.гр.д. № 7935/2023г. по описа на СРС, 151-и състав била издадена заповед по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б.С.“ ЕООД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер, като недоказани без да заяви конкретни възражения. Релевира единствено такова за погасяване на вземанията на ищеца по давност.
Страните не спорят и от представения по делото договор от 01.07.2009г. и приемо-предавателен протокол от същата дата, неоспорени от страните, се установява, че ответникът „Б.С.“ ЕООД и ищецът ДП „НПЖИ“ сключили договор за наем, по силата на който на ответника „Б.С.“ ЕООД, в качеството му на наемател, бил предоставен за временно ползване, до провеждане на тръжна процедура, срещу заплащане на наемна цена, процесния имот – дворно място с площ от 2 315 кв.м, с административен адрес гр. София, ул. „*******, ведно с намиращите се в него постройки – гараж и работилница с площ от 284 кв.м, гаражни клетки – 100 кв.м и портиерна – 47 кв.м. Страните приели, че за ползването на имота ответникът-наемател ще заплаща на ищеца месечен наем в размер на 4 109.63 лева без ДДС, върху която сума се начислява ДДС, платима до 25-о число на месеца, предхождащ месеца, за който наемът се дължи. Така определеният наем страните приели да се индексира веднъж годишно с инфлационния коефициент на НСИ.
С допълнително споразумение от 09.01.2013г. към договора за наем страните по наемното правоотношение се съгласили да намалят наетата площ, като остане наета открита площ от 769 кв.м и закрита – 431 кв.м, при съответно намаление на наемната цена на 2 230.57 лева без ДДС, като останалите параметри на договора остават непроменени.
Ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че срокът на договора изтекъл на 01.07.2019г., а след изтичането на срока ответникът, макар и поканен да освободи, продължил да ползва наетия имот. Напротив – във въззивната му жалба се съдържа признание, че ответникът имал знанието, че на 01.07.2019г. следва да освободи имота и дори „имал пълната готовност да предаде наетия имот на определения нов наемател“. Излага, че причината да не освободи имота била, че ищецът-наемодател не изпратил свои представители да подпишат приемо-предавателен протокол, нито предал имота на нов наемател.
Настоящият съдебен състав намира, че изтъкнатите причини са напълно неоснователни. Когато договорът за наем е прекратен, наемателят е длъжен да върне 3 наетата вещ - чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Подписването на приемо-предавателен протокол, който удостоверява изпълнението на задължението му по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, логично в темпорален аспект, е действие последващо освобождаването на имота. Ето защо искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, е основателен и правилно е уважен от СРС, в размер, определен съобразно чл. 162 ГПК, а именно според цената на уговорения с договора наем.
Възраженията на въззивника, че ищецът не представил доказателства кога провел тръжната процедура, кога издал съответната заповед, и твърдението, че едва от писмото от 11.02.2020г. узнал, че не печели търга, са въведени за първи път в устните състезания пред въззивния съд. Същите са преклудирани и като такива не се разглеждат от съда.
По делото са представени неоспорени писмени доказателства, от които се установяват и задълженията на ответника-наемател за консумативни разноски, а с въззивната жалба не са въведени никакви конкретни съображения за неоснователност на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат никакви съображения по отношение приложението на института на погасителната давност, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има въззиваемият-ищец. Същият не е заявил изрична претенция за присъждане на такива, предвид на което с настоящото решение въззивният съд не присъжда разноски.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19106/21.11.2023г., постановено по гр.д. № 17516/2023г. по описа на СРС, 151-и състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5