Решение № 106 от 19.02.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Плевен , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ана И. Илиева при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело № 20204430104695 по описа за 2020 година

Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: 114005624, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу А. А. В. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 257,01 лева за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на последното плащане-21.07.2020 г., до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 1406/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е постъпило възражение по чл.414А ГПК, поради което и предявява настоящия иск. Излага, че по повод на депозираното от ответника възражение е взел становище, че не е погасено изцяло задължението, поради което предявява 1 иск за непогасената част от задължението. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент, находящ се в гр. Плевен , в ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление отдадена от сградна инсталация и сума за услуга дялово разпределение. Твърди се, че в имота на ответника иняма монтирани ИРУ и 2 водомери. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ответникът е депозирал отговор. Възразява срещу образуваното дело, тъй като в заповедното производство е признал иска и е внесъл една трета от задължението и е заявил, че ще плати и останалата сума.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск, като съобрази практиката на ВКС. Счита иска за преждевременно предявен. Претендира присъждането на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 1406/2020 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 317,27лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2017г. до 31.01.2020г., лихва върху главницата в размер на 36,39лв. за периода от 03.01.2018г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 11.03.2020г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 787/11.03.2020 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото.

Представени по делото са и фактури, издавани от ищеца по отношение 3 на топлоснабдения недвижим имот.

Установява се както от приложения по делото справка за лице, водена на името на ответника в СлВП Плевен, така и от представените документи за собственост, че А. А. В. е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот.

Приобщен като доказателство по делото е и Договор

№0640266/16.09.2002 г., ведно със споразумителни протоколи към него, сключен между етажна собственост, находяща се в ***, в качеството на възложител и „Нелбо инжинеринг“ ООД, в качеството на изпълнител, от който се установява, че възложителите са възложили на изпълнителя доставка и монтаж на ИРУ, както и извършване на услугата дялово разпределение.

От представения по делото Договор от 01.10.2007 г., сключен между ищеца и „ТАЕС Нелбо инженеринг“ ООД се установява, че ищецът е възложил на третото лице да извършва услугата дялово разпределение между имотите в сградата ЕС.

Видно е от представените по делото платежни нареждания, че ответникът по делото е заплатил на 20.07.2020 г. сума в размер на 100 лева и на 04.12.2020 г. сума в размер на 100,00 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

В тежест на ответника е да докаже, всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, 4 от които черпи благоприятни правни последици, вкл. и, че е платил процесните суми

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която ответникът е възразил в срок и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Не се спори и, че ответника е собственик, съответно и ползвател на недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, в ***и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, поради което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от 5 деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. От представеното и приетото по делото извлечение от сметка за процесния топлоснабден имот се установява размера на главницата и на лихвата в посочените от ищеца размери.

С оглед на изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за плати претендираната от ищеца главница.

В случая, от страна на ответника - длъжник, има извършено плащане както в хода на процеса, така и преди образуване на настоящето дело, но след образуване на заповедното производствто по гр.д. №1406/2020 г. по описа на ПлРС. С платената сума от 100 лева на 20.07.2020 г. ищецът е погасил дължима главница в размер на 96,65 лева и лихва в размерна 3,35 лева. След приспадане на платената сума ищецът в настоящето производство е претендирал единствено главница в размер на 257,01 лева. С платената сума от 100 лева на 04.12.2020 г. ищецът неправилно вместо да погаси част от дължимата главница е погасил неприсъдени му все още разноски. След приспадане от длъжимата сума в размер на 257,01 лева на платената сума от 100 лева, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен само за сумата от 157,01 лева и за тази част същият следва да се уважи, ведно с претендираната законна лихва считано от 21.07.2020 г. до окончателното плащане.

За горницата над сумата от 157,01 лева– главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2020., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2020 г., до окончателното погасяване на задължението искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.