Решение № 19548 от 18.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19548 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20251110123922 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и в условията на евентуалност иск по чл. 26 ЗЗД от Р. Р. Б. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не е страна по Договор за потребителски кредит №4000947803/27.08.2018 г. и не му дължи сумата от 5871,51 лева /3002,05 евро/, представляващо задължение по Договор за потребителски кредит №4000947803/27.08.2018 г.

В исковата молба се твърди, че на 10.09.2021 г. между страните не е сключен за потребителски кредит №4000947803/27.08.2018 г., по силата на който ответното дружество предоставило потребителски кредит в размер на 2 350,88 лева /1201,99 евро/ на ищеца, който се задължил да върне предоставената сума в срок до 03.04.2025 г. Посочва се, че обстоятелствата относно сключването на потребителския договор са неизвестни на ищеца. Не е получавал посочената сума, както и неотговарял за задължения на трети лица по посочения договор за кредит. В тази връзка ищецът бил сезирал Софийска районна прокуратура, въз основа на което е образувано ДП № 15306/2019 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 10796/2019 г. по описа на СРП. В хода на досъдебното производство бил установен фактът на наличие на престъпно деяние по чл. 209, ал. 1 НК, тъй като били използвани данните на ищеца Р. Б.

1 за съставяне на документи по договора за кредит. Ищецът бил отправял и запитване към ответника като сигнализирал, че не бил страна по договора и желаел да получи информация относно процесния договор за кредит. В отговор бил получил бланкетно изявление, че ще се извърши проверка на казуса. След отправеното изявление банката продължавала да поддържа претенцията си за заплащане на дължимите суми, прилагайки Удостоверение изхождащо от ответника от 03.04.2025 г.

При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск по чл. 124, ал.1 ГПК и в условията на евентуалност на осн. чл. 26 ЗЗД да прогласи договора за нищожен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се прави признание на иска. Посочва, че ищецът е уведомил Банката за извършената измама и злоупотреба с личните му данни, както и за факта, че се води досъдебно производство, но до ответника не била достигнала информацията, че в хода на производството е допусната графическа експертиза, от заключението на която е установено, че подписите, положени в изследваните документи (процесния ДПК), не са положени от Р. Р. Б.. Счита, че този факт недвусмислено потвърждава наличието на измама и злоупотреба с личните данни на клиента/ищеца по настоящото производство/.

Ответникът бил разбрал след депозирането на исковата молба, че положените подписи не са от Р. Р. Б. , въз основа на приложеното към исковата молба Постановление за спиране на наказателно производство. В кореспонденцията с Банката до този момент клиентът не бил предоставял въпросния или друг документ, от който да е бил виден този факт. Издаденото Удостоверение с изх. № TCB350106770/03.04.2025 г. било във връзка с искане на клиента, в което отново не била предоставена информация относно развитието и хода на досъдебното производство, образувано във връзка с измамата. Също, посочва, че Банката не е страна по въпросното досъдебно производство и не е могла служебно или в хода на процеса да се информира за предприетите по него действия. Счита, че преди да предяви настоящия иск, клиентът е могъл извънсъдебно да представи пред „Ти би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, приложения към исковата молба документ и да поиска развалянето на въпросния договор, вследствие на заключението по проведената експертиза. Вместо това Р. Р. Б. бил поискал Банката да му издаде 2 удостоверение за дължимите от него суми, за да предприеме съдебни действия за установяване на нищожността. Отбелязва, че ищецът е в правото си да предяви иск и казусът да бъде решен от съда, но не счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Поради горните съображение моли да се постанови решение при признание на иска и разноски в полза на ищеца да не бъдат присъждани. В случай, че съдът приеме за доказано извършването на разноски от ищеца по настоящето дело, прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли съдът да намали адвокатския хонорар до справедливия минимум.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 124, ал.1 ГПK и евентуална по чл. 26 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правния си интерес от предявяване на иска за недължимост на посочената сума, както и липса на валидно сключен договор.

С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че претенцията на ищеца е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено 3 на 15.09.2026 г. заяви, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл.

237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 120, 08 евро /234,86 лева/., както и 818,08 евро /1600 лева/ разноски за адвокатски хонорар. В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото. Ангажирани са достатъчно доказателства, за да се направи извод, че ответната страна е била запозната с образуваното наказателно производство преди завеждането на настоящия иск. От приложените доказателства към исковата молба се установява, че Постановлението за спиране на наказателно производство е от 07.10.2020 г., като в него е посочено, че е била назначена и изготвена графическа експертиза, от която се установява, че подписите положени в изследваните документи, не са положени от лицето Р. Б. /ищецът в настоящото производство/. Последното води до извод, че за да бъдат изследвани документите /договорът за кредит и всички останали приложения към него/ Банката е била уведомена за започнатото наказателно производство. С оглед на факта, че предмет на назначената експертиза е бил договорът за кредит, който при всеки случай се е намирал в държане на институцията, и без значение дали банката е била конституирана в страна в наказателното производство. Предвид изложеното ищецът има правен интерес от признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи, поради липса на материалноправна легитимация, респ. ответникът е дал повод за завеждане на делото. Поради изложеното и ответникът следва да понесе разноските в производството.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 4

ГПК от Р. Р. Б., ЕГН: **********, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 1311134023, че Р. Р. Б. не дължи, поради липса на материалноправна легитимация, на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 5871,51 лева /3002,05 евро/, представляващо задължение по Договор за потребителски кредит №4000947803/27.08.2018 г.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 1311134023, да заплати на Р. Р. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 120, 08 евро /234,86 лева/, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 1311134023, да заплати на адв. Р. В.

Ш., САК, със съдебен адрес: ***, сумата в размер на 818,08 евро /1600 лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на Р. Р. Б., ЕГН:

**********, представителство в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5