Решение № 444 от 09.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. П., 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000470 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №7068 от 24.07.2024 г. от С.л.р.-Л*В. – гр.В., ул. „С.С. К.и М.“ №*, ЕИК ** – чрез пълномощника на с. адв. С. М. против решение №72 от 03.07.2024г., постановено по т. д. N 163/2023г. по описа на Окръжен съд - П., с което е отменено решението на Общото събрание на С.л.р.-Л*В. – гр.В. с адрес: гр.В., ул. „С.С. К.и М.“ №*, ЕИК **, проведено на 03.06.2023 г., а именно: оставяне без уважение молбата на И. Г. К. против решение на УС на с. и потвърждаване на решението на УС на на С.л.р.-Л*В. – гр.В. от 10.03.2022г., с което на И. Г. К. е наложено дисциплинарно наказание „***“ и е осъдено С.л.р.-Л*В. – гр.В., ул. „С.С. К.и М.“ №*, ЕИК ** да заплати на И. Г. К. ЕГН ********** от гр.В., ул. „П.Я.“ №* сумата 2030 лева – разноски по делото, представляваща направени разноски по заплащане възнаграждение за адвокат и държавна такса.

По съображения, развити във въззивната жалба, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и по същество да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

1

На първо място се поддържа становище за недопустимост на иска, поради това, че е предявен след изтичане на едномесечния срок от узнаване на решението, което се атакува. Изразени са доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно редовността на свикване на ОС на с. и относно липсата на конкретни мотиви за наложеното наказание на ищеца.

Жалбоподателят твърди, че с извършените от ищеца действия – пререкание с колега, нанасяне на удари и опит да вземе оръжието си - е извършено нарушение на правилата и нормите за безопасно боравене с огнестрелно оръжие от категорията на л., както и на етиката на **а, посочени в Приложение №1 към чл.1 ал.2 от Наредба от 02.03.2011г. за условията и реда за провеждане на курсове по безопасно боравене с огнестрелно оръжие.

Въззиваемата страна И. Г. К. ЕГН ********** от гр.В., ул. „П.Я.“ №* , чрез неговия процесуален представител адв. Л. Б. с писмен отговор от 30.08.2024г. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и писмения отговор, както и събраните доказателства и доводите на страните пред първата инстанция, намира за установено следното:

Субективно съединени искове с правно основание чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ във вр. с чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ.

Ищецът И. Г. К. от гр.В., ул. „П.Я.“ №* , чрез неговия процесуален представител адв. Л. Б. претендира отмяна на решението на Общото събрание на С.л.р.-Л*В. – гр.В. с адрес: гр.В., ул. „С.С. К.и М.“ №*, ЕИК **, проведено на 03.06.2023 г., а именно: оставяне без уважение молбата на И. Г. К. против решение на УС на с. и потвърждаване на решението на УС на на С.л.р.-Л*В. – гр.В. от 10.03.2022г., с което на И. Г. К. е наложено дисциплинарно наказание „***“, като твърди неговата незаконосъобразност.

Ищецът твърди, че е член на С.л.р.-Л*В. – гр.В. . Твърди, че на 10.03.2023г. е проведено заседание на Управителния съвет на с., на което по т.1 от дневния ред е разгледано постъпило предложение от Л** «Л.» за налагане на дисциплинарно наказание на И. Г. К. – член на Л** «Л.» в съответствие с чл.23 от устава на с.. Твърди, че е присъствал на това заседание и е бил изслушан. На същото е взето решение да му бъде наложено дисциплинарно наказание „***“. Твърди, че е обжалвал това решение пред Общото събрание 2 на с. съгласно чл.23 ал.7 от устава на същото. Твърди, че общо събрание е проведено на 03.06.2023г. Посочва, че на него е взето решение за оставяне без уважение молбата му против решението на УС на с. и за потвърждаване на решението на УС на на С.л.р.-Л*В. – гр.В. от 10.03.2022г., с което на И. Г. К. е наложено дисциплинарно наказание „***“. Твърди, че е налице незаконосъобразно свикване на общото събрание на с., проведено на 03.06.2023г. Посочва, че незаконосъобразността при свикването произтича от различни обстоятелства – че събранието не е надлежно разгласено съобразно нормите на устава и закона, че в ТРРЮЛНЦ не е обявена покана най-малко един месец преди датата на събранието. Твърди, че липсва представен списък с членовете на с., за да се прецени налице ли е необходимия кворум за провеждане на ОС. Твърди, че не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание „***“. То е наложено за нарушение на ** етика, без да е посочено кои са конкретните правила на л. и. р. етика, които ищецът е следвало да спазва, за да подлежи на санкция при неизпълнение.

Ответникът С.л.р.-Л*В. – гр.В. с адрес: гр.В., ул. „С.С. К.и М.“ №*, ЕИК ** оспорва изцяло предявения иск.

На първо място намира същия за недопустим, поради обстоятелството, че исковата молба е предявена след изтичане на едномесечния срок от узнаване на решението, което се обжалва съгласно чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ.

Посочва, че независимо от обстоятелството, че препис от решението на ОС е връчен на ищеца на 14.08.2023г., той е узнал за него по-рано – още през месец юли 2023г., поради което исковата молба, предявена на 04.09.2023г., се явява подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаването. В случай че се приеме, че искът е допустим, оспорва същия като неоснователен.

Твърди, че събранието, чиито решения се атакуват, е законосъобразно свикано и проведено. Посочва, че същото е било делегатско и на него са присъствали 68 от общо 70 делегати. Твърди, че решенията са приети с необходимото съгласно устава мнозинство. Твърди, че са налице предпоставките за потвърждаване на решението на УС за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца „***“. Счита, че са посочени конкретни действия на ищеца, с които той е извършил нарушение на правилата и нормите за безопасно боравене с огнестрелно оръжие от категорията на л., както и на етиката на **а, посочени в Приложение №1 към чл.1 ал.2 от Наредба от 02.03.2011г. за условията и реда за провеждане на курсове по безопасно боравене с огнестрелно оръжие.

3

Посочва, че на 04.02.2023г. ищецът е влязъл в пререкание с колегата си М., нанесъл е удари, запътил се е да вземе оръжието си и само намесата на друг техен колега – Д. е предотвратила настъпването на тежък инцидент. Счита, че това е нарушение на етиката на **а и на правилата за безопасно боравене с оръжие.

По допустимостта на обжалваното решение:

Доводите на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение се основават на твърдението за недопустимост на предявения иск, по който се произнесъл съда с него. Недопустимостта, според жалбоподателя, произтича от факта на узнаване от страна на ищеца за взетото решение на ОС на с. порано от датата на официалното връчване на препис от него – още през месец юли 2023г., поради което исковата молба, предявена на 04.09.2023г., се явявала подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаването.

Не се спори, че ищецът е член на с. и като такъв е от кръга лица, които могат да повдигат пред съда спора за законосъобразността на взетите решения на ОС. Не се спори и относно обстоятелството, че препис от взетото решение за потвърждаване решението на УС за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца му е връчен на 14.08.2023г. Исковата молба е предявена на 04.09.2023г. Няма никакви доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че ищецът е узнал за взетото решение на ОС в по-ранен момент от датата, на която му е връчен препис от него. Следователно следва да се приеме, че искът е предявен в предвидения в 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ едномесечен срок от узнаването за решенията на ОС. По този въпрос следва да се отбележи и следното: В съдебно заседание на 03.06.2024г. процесуалният представител на С.л.р.-Л*В. – гр.В. адв. Д. е заявил, че с. не поддържа възражението за недопустимост на иска, поради неспазване на срока за неговото предявяване и не оспорва твърдението, че същата е предявена в законоустановения срок. Тъй като обаче във въззивната жалба отново е изразено оплакване по същия въпрос и се твърди недопустимост на обжалваното решение, настоящия състав излага горните доводи.

По наведените основания за незаконосъобразност при свикване и провеждане на общото събрание, с оглед на които се претендира отмяна на решението на Общото събрание на С.л.р.-Л*В. – гр.В. с адрес: гр.В., ул. „С.С.

К.и М.“ №*, ЕИК **, проведено на 03.06.2023 г., а именно: оставяне без 4 уважение молбата на И. Г. К. против решение на УС на с. и потвърждаване на решението на УС на на С.л.р.-Л*В. – гр.В. от 10.03.2022г., с което на И. Г. К. е наложено дисциплинарно наказание „***“:

Заседанието на УС, на което е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, е проведено на 10.03.2023г. В чл.36 ал.1 от устава на с. е предвидено, че заседанията на УС се свикват съгласно утвърден график и се ръководят от председателя му. Липсват особени правила за свикване на заседанията на УС, за предварително уведомяване на членовете на УС в някакъв срок. Видно от представения протокол на заседанието са присъствали 18 члена. От справка ТРРЮЛНЦ се установява, че към 10.03.2023г. членовете на УС на с. са 19. Отсъствал е само един член, за който в протокола е отбелязано, че е в чужбина. Съгласно чл.36 ал.3 от устава управителният съвет взима решенията си при присъствието в заседанията му на повече от половината членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите. В случая е налице минималния кворум за провеждане на заседанието на УС. За решението за налагане на дисциплинарното наказание на ищеца от присъстващите 18 члена, 17 са гласували „за“ и един е гласувал „против“. Следователно решението на УС е взето с необходимото съгласно устава мнозинство.

Видно от протокола от заседанието на УС от 10.03.2023г. ищецът е присъствал, бил е изслушан, дал е своите обяснения във връзка със събитията на 04.02.2023г., за които от Л*Д „Л.“ е постъпило предложение за дисциплинарното му наказание. Следователно спазено е било и изискването на чл.18 от устава членовете на с. да участват лично, когато се взема решение за техни дейности и поведения.

Решението за налагане на дисциплинарно наказание на член на с. е от компетентността на УС на с.. Това произтича от разпоредбата на чл.35 т.16 от устава, съгласно която УС взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не спадат в правата на други органи. В чл.32 от устава са изброени въпросите от компетентността на ОС и налагането на дисциплинарни наказания на членове на с. не е сред тях. Следователно приложима е разпоредбата на чл.35 т.16 от устава.

Съгласно чл.32 т.15 от устава ОС на с. разглежда жалби, молби и искания на своите членове. Ищецът И. К. е депозирал жалба до ОС против 5 решението на УС от 10.03.2023г., с което му е наложено наказание по чл.23 ал.1 б.“б“ от устава – прекъсване на членството за 2 години. /стр.18 от делото/.

С обжалваното решение на ОС от 03.06.2023г. жалбата му е оставена без уважение и наложеното наказание е потвърдено.

Съгласно чл.33 ал.2 от устава и чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава.

Първото наведено твърдение за незаконосъобразност на решението на ОС касае свикване на събранието. На първо място не е представено решение на УС на с. за свикване на ОС за 03.06.2023г. Твърди се, че общото събрание е свикано по решение на управителния съвет на с., но не е посочено дори кога е проведено заседание на УС за това.

Второто твърдение е, че събранието не е надлежно разгласено. Това твърдение предполага да се установи спазване на всички изисквания на закона и на устава за разгласяване на поканата. Съгласно чл.31, ал.4 от действащия към датата на свикване на процесното събрание устав ОС се свиква от УС или по искане на 1/3 от членовете, а поканата, която съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му, както и данни за това по чия инициатива се свиква се обнародва в ДВ или в един местен вестник най-малко един месец преди насрочения ден на заседанието. Предвидено е и изискване да се постави на видно място в управлението на с. най – малко един месец преди насрочения ден.