Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2146 от 30.06.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13442/2021
Вид
Решение № 2146
Подписан
30.06.2022
В сила
28.03.2023
Състав
Антония Светлинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2146 гр. Варна, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110113442 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от М.М. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. ***, срещу „ЗК Ли“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 9600 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, съизмерими със стойността на дължимите разходи за болногледач за периода от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г., претърпени в резултат от реализирано на 19.09.2016 г. по път II-29 (гр. Добрич- гр. Варна) пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, застрахован по действащ към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, както и сумата от 9600 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени доходи от труд за периода от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г., претърпени в резултат от същото пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на исковата молба – 16.09.2021 г., до окончателното им изплащане.

По твърдения в исковата молба, на 19.09.2016 г. настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, движейки се по път II-29 (гр. Добрич- гр. Варна), при км 17,200 изгубил контрол над превозното средство, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се там лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № В7838ВН, управляван от ищеца, при което последният получил тежки телесни увреждания. Произшествието настъпило в резултат от виновното 1 противоправно поведение на водача на водача на лек автомобил „БМВ 530 Д“, който нарушил правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21,ал. 1 ЗДвП, като управлявал МПС с несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения скорост и не контролирал непрекъснато управляваното превозно средство, и така причинил по непредпазливост телените увреждания на ищеца, като вината му била установена с влязло в сила решение по НОХД № 2268/2017 г. по описа на ВРС, с което бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Телесните увреждания на ищеца се изразявали в счупване на костите на левия крак, счупване на дясна бедрена кост, гръдна и коремна травми, пневмоторакс, хемиперитонеум, контузио церебри фисура хепатис, контузио торация, пулмонум, множество фрактури по ребрата, счупване на лява глезенна става. Същият претърпял няколко оперативни интервенции, вкл. с поставяне на титаниеви пирони, като вследствие на уврежданията било констатирано ои скъсяван дължината на единия крак с 2 см, водещо до неправилна походка. Възстановителният период продължил 12 месеца, като първоначално след изписване от болницата ищецът бил постоянно на легло и се придвижвал с инвалидна количка, а впоследствие започнал постепенно да се изправя и да стъпва с проходилка. През целия период ищецът имал нужда от чужда помощ. По време на престоя си в болничното заведение се нуждаел от такава във връзка с административните въпроси относно лечението му, а след това – във връзка с ежедневните дейности, вкл. преобличане, ползване на баня и тоалетна, домакинска работа (готвене, чистене), купуване на лекарства, рехабилитация и раздвижване, както и придружаване на медицински прегледи. Тази помощ ищецът получил от неговия баща Митко Й., който през целия едногодишен възстановителен период полагал постоянни грижи за него и обслужването му, респ. бил лишен от възможността да работи и получава доходи. Отделно от това преди ПТП ищецът бил напълно работоспособен и работел на частно (без трудов или граждански договор) като дървосекач, общ работник по строежи, изпълнител на други дребни услуги в бита за частни лица и събирал билки, с които дейности си осигурявал постоянен доход, не по-малък от средната работна заплата за страната в частния сектор. В резултат от ПТП ищецът изгубил този доход поради невъзможността да полага труд в периода 19.09.2016 г. – 30.09.2017 г., в който бил временно неработоспособен.

Към датата на произшествието виновният водач имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, поради което именно застрахователят носел отговорност за претърпените вреди. Отговорността му била установена със сила на пресъдено нещо в предходен съдебен процес между страните, приключил с влязло в сила решение № 47 от 13.04.2018 г. по т.д. № 50/2017 г. на Софийски окръжен съд, потвърдено в обжалваната част с решение № 932 от 22.04.2019 г. по в.т.д. № 3455/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в който процес бил решен окончателно и въпросът за неоснователността на възражението на застрахователя за съпричиняване поради пътуване на ищеца без предпазен колан и частично навлизане в лентата за насрещно движение.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените искове за имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния му 2 представител адв. С.Ж., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага правни аргументи за основателност на предявените искове, съобразно събрания по делото доказателствен материал. Позовава се и на съдебна практика.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявените искове поради неприключило рекламационно производство по чл. 498, ал. 3 КЗ.

Оспорва исковете и като неоснователни. В тази връзка оспорва дължимостта на претендираното обезщетение за разходи за болногледач, доколкото не било доказано, че такива разходи действително са направени. Отделно оспорва ищецът да е имал нужда от чужда помощ през 24 часа от денонощието в исковия едногодишен период и такава да е реално и възмездно предоставена от неговия баща. Изтъква също, че в част от този период – за времето от 19.09.2016 г. до 19.10.2016 г. ищецът бил в болнично заведение, където се ползвал от специализирана медицинска грижа, изключваща твърдяното обгрижване от баща му. Релевира и възражение за разрешаване със сила на пресъдено нещо по т.д. № 50/2017 г. на Софийски окръжен съд на въпроса относно обслужването на ищеца с чужда помощ и вредите от това състояние, доколкото в предходния процес било установено, че ищецът започнал да ходи с помощни средства през м. март 2017 г. и до тогава бил обгрижван от неговата майка, като тези факти били взети предвид и обсъдени в мотивите на съдебното решение при определяне на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва иска за обезщетение за претърпени загуби и по размер с твърдения, че не бил доказан доходът на бащата на ищеца преди ПТП и търсената сума не съответствала на средното възнаграждение за болногледач за региона по местожителството на ищеца в периода 2016-2017 г. Оспорва по основание и размер също и претенцията за обезщетение за пропуснати ползи. Оспорва твърденията преди ПТП ищецът да е полагал частен труд с постоянен характер, както и сигурността на дохода му в посочения размер. Отделно възразява, че в процесния период от 19.06.2016 г. до 19.09.2017 г. ищецът получавал социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ, които плащания счита, че напълно репарират претърпените имуществени вреди от временната негова неработоспособност.

С тези аргументи моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Веселин Владимиров, поддържа отговора и обективираното в него становище по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1.) че на 19.09.2016 г. е настъпило процесното ПТП при описания в исковата молба негов механизъм, по вина на водача на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** ***; 2.) че в резултат от ПТП ищецът е претърпял сочените травматични 3 увреждания; 3.) че между собственика на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.

№ *** и ответника „ЗК Ли“ АД е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към 19.09.2016 г.; 4.) че с влязло в сила решение по НОХД № 2268/2017 г. по описа на по описа на Районен съд – Варна *** е признат за виновен за това, че на 19.09.2016г. на път II-29 град Добрич - град Варна, кил. 17.2, в землището на село Зорница, област Варна, при управление на пътно превозно средство - л.а. „БМВ 530" с рег.№ ***, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил осем средни телесни повреди на М. М. Й., изразяващи се в: контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръдна травма с контузия на бял дроб, усложнена с развитие на изразен левостранен пневмоторакс и малък пневмоторакс в дясно, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръдната травма в своята еволюция се е усложнила с развитие на двустранна бронхопневмония, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; комбинирана травма в областта на корема, изразяваща се в хемоперинеум /кръв в коремната кухина/, десорзия на напречното дебело черво, контузия на черния дроб с наличието на фисура, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; двустранно счупване на леви и десни ребра, което е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2,5-3 месеца; подтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което е определило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца; счупване на диафизата на дясна бедрена кост, което е определило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца; двуглезенно счупване на лявата глезенна става, което е определило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 4,5-5 месеца – престъпление по чл.343 ал.1 б.„Б”, пр.2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК в освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева и на основание чл.78а, ал.4, вр. чл.343г от НК му е наложено административно наказание лишаване от право да управлява мпс за срок от дванадесет месеца;

5.) че с влязло в сила решение по т.д. № 50/2017 г. на Софийски окръжен съд ответникът е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в направените разходи за лечение, в размер на 4 181 лв.

Посочените обстоятелства се потвърждават и от приетите писмени доказателствени средства, вкл. констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съдебно решение по НОХД № 2268/2017 г. на ВРС, медицински документи, както и от материалите по изисканото за послужване и приобщено т.д. № 50/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, ведно с приложено към него възз.т.д. № 3455/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Видно от приложената молба-претенция с вх. № 7308/08.06.2021 г. при ЗК Ли“ АД (л. 205) и отговор с изх. № 8967/07.10.2021 г. (л. 229), на 08.06.2021 г. ищецът е предявил пред ответното дружество застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от загубен доход, както и обезщетение за разходи за болногледач, които вреди са претърпени в резултат от процесното ПТП. По претенция е образувана щета 4