Определение № 157 от 02.06.2026, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Монтана, 02.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Частно наказателно дело № 20261630200529 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура - М. от 08.05.2026г. на основание чл.243 ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 43/2025г. по описа на РУ-М., пр. преписка № 5399/2024г. по описа на РП-М., образувано на 19.02.2024г. а разследването е водено за това, че през периода от януари до септември 2024г. в гр.М. с цел, да набави за себе си или за другиго имотна облага, чрез заплашване С. А. Б. е била принудена да поеме имуществено задължение, и с това и е причинена имотна вреда-престъпление по чл.214, ал.1 от НК.

За да обоснове прекратителната си теза, прокурорът посочил, че в конкретния случай не са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 214 ал. 1 от НК, такова каквото е твърдяно от С. А. Б.. Мотивира се и със заключението но назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-психлогопсихиатрична експертиза на Б..

След получаване на препис от горепосоченото постановление С. А. Б. в законоустановения срок обжалва същото с доводи за неправилност и необоснованост.

Съдът, след като се запозна със съдържанието на жалбата и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира следното:

1

Жалбата е подадена в срок и със съдържание съответно на закона, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След като се запозна с приложените материали съдът установи следното: Производството е образувано по реда на член 212,ал.1 от НПК на 19.02.2025 година за престъпно деяние по чл. 214, ал. 1 от НК.

В хода на разследването по досъдебното производство е установено следното:

Жалбоподателката С. А. Б. отишла в гр.В. в средата на ноември 2023г. с намерение да работи. След като първоначалната работа в строителството и се сторила неудовлетворителна, тя се отзовала на обява за работа на автомивка „ХХХ“ и си уговорила среща за интервю по телефона. На 07.12.2023г. след проведено интервю, Б. започнала работа в автомивката на 4-часова работен ден.

Последвалата хронология на твърдените от Б. събития дали повод за образуване на досъдебното производство за извършено престъпление по член 214,ал.1 от НК е правилно пресъздадена от наблюдаващия делото прокурор в обстоятелствената част на атакуваното постановление, поради което настоящият съд ще се спре на основните моменти от показанията на Б.: След започване на работа в автомивката между нея и работодателят и Г.И.Г. възникнали финансови отношения извън трудовите, като според твърденията на Б. Г. първоначално и предложил да и помогне със сумата от 3000 лева, докато ,,си стъпи на краката“, а в последствие поел транспорта и до болнично заведение с частна линейка, след епилептичен припадък. Б. твърди, че по тези повод Г. я изнудвал за връщане на доста по-голяма сума от реално получената, като част от отправените и думи същата приела като заплахи и изнудване.

Твърди, че е дала на Г. общата сума от около 10 000 лева, като на два пъти превеждала по 1000 лева на банковата му сметка, като основание на плащанията посочвала „захранване“. За получените от Б. суми от Г. и изплатените от нея пари извън тези преведени по банкова сметка, не били съставени никакви удостоверителни документи, нито били извършени в присъствието на свидетели.

Б. прилага извлечения от чатове, проведени между нея и Г. по мобилните им телефони. Същите са приложени по делото и съдържанието им не 2 съответства на твърденията на Б. в свидетелските и показания.

В показанията си Б. заявява също така, че била съсобственичка на лек автомобил марка ,,ХХХ“, който двете с П.Т. закупили за общо ползване и който стоял паркиран пред дома на майката на Б. в с.В., обл.М.. По документи, собственик била Т.. Според Б., един ден Г. и позвънил по телефона и заявил, че ще изпрати платформа и ще вземе автомобила, което и сторил. Свидетелката се разбрала с П.Т. да и изплати нейния дял, за да не се получи несправедливост. Г. заявил на Б., че тя трябва да заплати разноските за платформата и за данъци на автомобила, като стойността на последния оценява на 300 лева / по думите на свидетелката го продал за 5000 лева според договора/.

След тези събития контактите между Б. и Г. секнали и тя счита, че не му дължи нищо. Дала пари на своята приятелка за да си купи автомобил.

Свидетелката е категорична, че докато е работела на автомивката на Г. не е вземала нерегламентирано пари от оборота.

От друга страна в показанията си, Г.И.Г. разказва, че е собственик на „ХХХ ХХЕООД развиваща дейност чрез автомивка. Познава С. Б. от декември 2023г. когато тя постъпила на работа като мияч и управител.

След започване на работа Б. започнала да иска пари назаем, като обяснявала, че е тежко-болна и парите и трябват за лечение. В един момент, на автомивката дошъл патрул на 02РУМВР-В. и Б. била задържана по подозрение за извършена кражба от касата на хранителен магазин, където по съвместителство работела. В началото на 2024г. се случил период от около две седмици, през който Г. отсъствал от гр.В.. Когато се върнал, той поискал от Б. сумата от оборота на автомивката. Първоначално тя заявила, че забравила парите на второто си работно място а на другия ден добавила, че колегата и е заключил парите в шкафчето на пицарията и тя не може да ги вземе, защото въпросния ден той не е бил на работа. Последвали няколко дни, в които тя давала на шефа си различни обяснения за това, че не може да му предостави парите и той се усъмнил, че някога изобщо ще ги получи.

Липсващата сума възлизала на около 10000 лева, които се засичат само по издадени касови бонове, като и възможно да е имало клиенти, на които Б. да не е издавала касов бон за извършената услуга. Г. мислел, че с Б. ще се разберат и тя доброволно ще върне парите и затова не сигнализирал за 3 липсата а ги възстановил в касата на автомивката от собствени лични средства. Освен въпросната липса, Г. споделя, че е дал на своята работничка още сумата от 5000 лева за да лекува себе си и онкологично-болната си майка.

След като Б. напуснала работа, Г. я е търсил два-три пъти за да и напомни, че трябва да му върне парите, при което тя му превела два пъти по хиляда евро по банков път и спряла да отговаря на повикванията му по телефона, както и прекратила всякаква, комуникация с него.

По отношение на лекият автомобил марка „ХХХ“ с рег. № ХХХХ, Г. твърди, че той е собственост на П.Т. - съпруга на негов роднина. Двамата съпрузи му дали пълномощно да продаде автомобила и той го сторил, като получената сума им предоставил.

Твърденията на свидетелят Г. се подкрепят от свидетелките показания на съдружникът на Г. Г. във „ХХХ ХХ ООД - М.И.И. потвърждава казаното от него, като добавя, че Б. многократно е обещавала да върне липсващите около 10000 лева в касата на дружеството, като дори е започнала да превежда пари, но скоро след това е спряла плащанията.

При така събрания доказателствен материал разследващите органи възлагат изготвянето на съдебно-психологопсихиатрична експертиза на жалбоподателката, видно от заключението на която С. А. Б. е личност, честобягаща от действителността и потъваща в своите мечти и фантазии като начин за компенсиране и защита от своите неудачи. Когато се остави, емоциите да я управляват, може да се стигне до преминаване на приемливите граници. В стресова ситуация е емоционално лабилна и незряла. Типичната и защитна реакция е отричане или агресия, което е характерно за епилептоиден тип личност.

На основа неподкрепените с каквито и да било доказателства твърдения на Б. за извършено спрямо нея престъпно деяние по член 214 от НК и заключението на съдебно-психологопсихиатрична експертиза, наблюдаващият прокурор приел, че е налице хипотезата на член 24,ал.1,т.1, от НПК и с атакуваното Постановление от 08.05.2026г., на основание чл.243 ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 43/2025г. по описа на РУ-М..

От анализа на гореизложеното настоящият съд намира, че атакуваното Постановление на РП М. и правилно и законосъобразно, поради липсата на 4 доказателства за това, жалбоподателката С. А. Б. да е била принудена, чрез заплашване да поеме имуществено задължение от лице, което е търсило с това набавяне за себе си на имотна облага. Липсват всякакви доказателства, на Б. да е била причинена имотна вреда. Уговорките между Б. и Г. са извършвани в отсъствие на свидетели и без оформени удостоверителни документи за плащания. Липсват доказателства за обективирани закани, които да биха могли да възбудят основателен страх от осъществяване и да биха могли да мотивират определено поведение у потърпевшата. Предоставените копия от проведена смс-комуникация не съдържат заплахи и закани, такива каквито са твърдени от жалбоподателката.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура - М. от 08.05.2026г., с което на основание чл.243 ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 43/2025г. по описа на РУ-М., пр. преписка № 5399/2024г. по описа на РП-М., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд М., в седемдневен срок от съобщаването му на страните /РП М. и С. А. Б. от град М./, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5