Решение № 347 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20241100506115 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение от 10.06.2020 г., гр.д. 70992/2016 г., СРС, 123 с-в се ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“

ЕАД

–

Предприятие

„Водноелектнически централи“ да заплати на Е. Й. П. сумата 10 788,20 лв. – парично обезщетение при прекратяване на трудовия договор на основание чл.

327, ал. 1, т. 1 по предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 59 КТ вр. чл. 55, ал. 1 КТД вр. чл. 222, ал. 2 КТ, ведно със законна лихва, считано от 05.12.2016 г.; сумата 10 788,20 лв. – парично обезщетение при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 по предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 59 КТ вр. чл. 55, ал. 2 КТД вр. чл. 222, ал. 2 КТ, ведно със законна лихва, считано от 05.12.2016 г.; сумата 2 594,35 лв.

– обезщетение за забава върху общата сума от 21 576,40 лв. през периода 01.10.2015 г. – 04.12.2016 г.; както и сумата 5 624,95 лв. – разноски, а по сметка на СРС сумата 966,83 лв. за д.т. и 300 лв. за депозит на вещо лице, като ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Й. П. срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД сумата 10 788,20 лв. – парично обезщетение при 1 прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 по предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 59 КТ вр. чл. 55, ал. 1 КТД вр. чл. 222, ал. 2 КТ, ведно със законна лихва, считано от 05.12.2016 г.; сумата 10 788,20 лв. – парично обезщетение при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 по предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 59 КТ вр. чл. 55, ал. 2 КТД вр. чл. 222, ал. 2 КТ, ведно със законна лихва, считано от 05.12.2016 г.; сумата 2 594,35 лв. – обезщетение за забава върху общата сума от 21 576,40 лв. през периода 01.10.2015 г. – 04.12.2016 г.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете, постъпва въззивна жалба от ответникът по тях „Национална електрическа компания“ ЕАД – Предприятие „Водноелектнически централи“. Релевира оплаквания, че за работодателя не възниква задължение за изплащане на обезщетение по чл.

327, ал. 1 КТ, т.к. не са изпълнени предпоставките на тази разпоредба, приложима при правомерно прекратяване на трудовия договор. Ищцата не довежда до знанието на работодателя към момента на подаване на заявленията за едностранно прекратяване, а и към настоящия момент, медицински документ с предписание за подходяща работа с оглед влошеното й здравословно състояние, която да бъде предложена за изпълнение, въпреки неколкократното изискване. Налице е злоупотреба с правото за едностранно прекратяване на правоотношението поради лични мотиви. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Ответникът по исковете „Национална електрическа компания“ ЕАД поддържа въззивната жалба. Подава и частна жалба срещу определение от 23.10.2023 г. по същото дело, с което се отхвърля неговата молба за изменение на решението от 10.06.2020 г. в частта за разноските.

Въззиваемата – ищцата Е. Й. П. оспорва въззивната жалба. Възразява, че от свидетелските показания се установява как винаги стриктно е изпълнявала трудовите си задължения, но в резултат от обидното отношение на работодателя се влошава психичното й състояние, за което е предоставена достатъчно медицинска документация на ответника, който не предлага друга подходяща работа. С оглед опазване на здравето си, ищцата подава заявления за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1 КТ и има право на съответните две обезщетения по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КТД на база 2 последното брутно трудово възнаграждение, но без сумите за рехабилитация, храна и ДМС, които не са с постоянен характер.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и неправилно.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 2 вр. чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 55, ал. 1 и ал. 2, т. 1 КТД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С влязло в сила решение № 1056/25.03.2016 г., гр.д. 17191/2015 г. на Пловдивския районен съд, VIII с-в, обвързващо настоящите насрещни страни по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК, се признава за незаконна заповед № ППЗ-53/27.11.2015 г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД, чийто правоприемник е настоящия ответник по исковете „НЕК“ ЕАД – Предприятие „Водноелектрически централи“, с която, считано от 30.11.2015 г. на основание чл. 192, ал. 1 и чл. 188, т. 3 КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 2, чл. 187, т. 1 и т. 10 КТ, чл.

126, т. 1 и т. 10 КТ,чл. 24, т. 1, т. 10, т. 13 от Правилника за вътрешния трудов ред на „НЕК“ ЕАД и Приложение към неговия чл. 48, поради неявяване на работа през два последователни дни – 01.10.2015 г. и 02.10.2015 г., както и следващите дни до издаване на заповедта, е наложено наказание „уволнение“ на настоящата ищца Е. Й. П., като я отменя. Изложени са мотиви, че трудовото правоотношение преди незаконното уволнение е било прекратено с едностранно заявление от 01.10.2015 г. на ищцата съгласно чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. Тези мотиви нямат обвързващ характер, с оглед приетото в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г., тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.

Въз основа на допълнително споразумение от 20.11.2013 г. към трудовия договор, ищцата заема при ответника длъжност „служител сигурност на информация“.

3

Със заявление вх. № ВТК-2430-1 от 21.08.2015 г., ищцата отправя едностранно волеизялвление до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 24.08.2015 г. и претендира изплащане на обезщетения по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КТД, като заявлението не е съпроводено с приложения.

С писмо № 2430-3/21.08.2015 г., получено лично от ищцата П. на същата дата, ответникът посочва, че към личното й трудово досие и към заявлението липсват документи за прекратяване на правоотношението на посоченото основание, каквито могат да бъдат представени до 24.08.2015 г.

В отговор, към писмо вх. № ВТК-2430-4 от 24.08.2015 г., ищцата допълнително удостоверение изх. № 5 от 20.08.2015 г. на лекуващ лекар д-р И.Б. при АИПСМПП, гр. Пловдив, относно своя психичен статус – тревожност, потиснатост, натрапливи мисли и депресивност, като е прието, че не може да изпълнява служебните си задължения на досегашното работно място.

Според становище от 25.08.2015 г. на ДЗЗД „Енерго Медико 1“, действащ като орган по трудова медицина, въпреки удостоверението на д-р Б., липсва предписание на здравния орган по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ.

Със заявление вх. № 94-990-1 от 07.09.2015 г., ищцата отново настоява за прекратяване на правоотношението на същото основание, като уведомява работодателя, че именно неговото некоректно отношение и отправяни заплахи, включително такива в телефонен разговор от 21.08.2015 г. за съкращаването й от работа, водят до влошаване на нейното здравословно състояние – сърдечно-съдови проблеми и тежка депресия, като излага становище, че в предприятието не съществува друга подходяща за длъжност.

Ответникът й отправя искане от 14.09.2015 г. да представи в допълнение към удостоверението, документи с предписания от здравния орган. Отказва прекратяване на договора с писмо от 15.09.2015 г. поради недостатъчно документи - медицинско предписание.

В трето заявление № 2430-13 от 01.10.2015 г., ищцата иска прекратяване на правоотношението на същото основание, считано от 01.10.2015 г.

Ответникът й отправя искане от 07.10.2015 г. да представи в допълнение към удостоверението, документи с предписания от здравния орган, като 4 впоследствие отказва на прекратяване договора.

Недоказано е оспорването по чл. 193, ал. 1 ГПК от ответника на датата, когато е издадено медицинското удостоверение № 5 от 20.08.2015 г. При извършена проверка по реда на чл. 194, ал. 1 ГПК, от препис на предоставения журнал от д-р И.Б. се установява, че оспореният частен документ е вписан именно под № 5 на дата 20.08.2015 г., поради което е истински.

Според съдебно-психиатричната експертиза, въз основа на представената медицинска документация – удостоверение на д-р Б., болнични и амбулаторни листове за периода 02.02.2015 г. – 02.09.2015 г. се констатира, че през 2015 г. ищцата страда от рецидивиращо депресивно разстройство – тежко и без психотични симптоми. Посочва се, че ТЕЛК разполага с компетентност да прецени доколко е могла да работи на заеманата длъжност или на друга в предприятието.

В съдебно-счетоводната експертиза са посочени сумите, изплащани по социални програми на ищцата през периода 01.01.2014 г. – 31.01.2015 г., както следва: за рехабилитация по 180 лв. на месец, с изключение на 120 лв. за м.

12.2014 г., определяни на база ежемесечни заповеди на работодателя и по негова преценка; за храна – различни стойности между 61.20 лв. – 214.20 лв., или общо 2 399,80 лв., определяни на база отработени дни; за ДМЦ – по 40 лв. месечно, с изключение на 20 лв. за м. 05.2014 г. и 30 лв. за м. 10.2014 г., определяни на база ежемесечни заповеди на работодателя и по негова преценка. Въззивният съд приема, че размерът на брутното трудово възнаграждение за през последния пълен отработен месец, възлиза на сумата 2 157,64 лв., без плащанията с непостоянен характер за рехабилитации, храна и ДМЦ.

Свидетелят В.М., управител при ответника към релевантния период заявява, че има негативни впечатления от справянето на ищцата с работата.

Посочва случай, когато същата неправилно го насочва към органи на следствието вместо към прокуратурата, друг случай на изчезнали предоставени й документи с конфидециална информация и своите непосредствени възприятия, че не отговаря на повиквания по служебния телефон.

Свидетелят С.Р., ръководител на отдел при ответника през 2015 г. установява, че тогавашният нов управител М. пред него е обиждал ищцата, че 5 е некадърна, което я е разплаквало, въпреки че винаги коректно и стриктно е изпълнявала задълженията си, като с времето получава душевно разтройство.

С оглед обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи.

Нормата на чл. 222, ал. 2 КТ регламентира, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т.

1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

Според чл. 55, ал. 1 от КТД на „НЕК“ ЕАД от 2010 г., действащ към 2015 г. и обвързващ ищцата като заплащала членски внос, при прекратяване на правоотношението в горните хипотези, обезщетението при най-малко 5 години трудов стаж е в размер на брутното трудово възнаграждение за

5 месеца.

Клаузата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КТД предвижда при над 25 години трудов стаж в структурите на енергетиката, обезщетението да съответства на брутното трудово възнаграждение за още 5 месеца.

С получаване на писменото изявление на работника за прекратяване на правоотношението по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, съгласно чл. 325, ал. 2, т. 3 КТ, трудовият договор се счита за автоматично прекратен, независимо дали е издадена или не писмена заповед. Изцяло констативен характер има издадената такава заповед - 128а, ал. 3 КТ. При прекратяване на трудов договор без предизвестие от някоя от страните съгласно чл. 335, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването настъпва с получаване на писменото изявление. Без значение е обстоятелството дали фактически е осъществено посоченото в изявлението основание за прекратяване. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или 6 служителя обезщетение за вредите, които понася от неоснователното прекратяване на договора /Решение № 144 от 23.02.2010 г., гр. д. № 3101/2008 г., ВКС, I ГО; Решение № 203 от 30.05.2011 г., гр. д. № 832/2010 г., ВКС, III ГО, Решение № 289 от 18.11.2014 г., гр. д. № 1289/2014 г., ВКС, IV ГО, Решение № 234 от 21.01.2020 г., гр. д. № 1708/2019 г., ВКС, ІІІ ГО; Решение № 159 от 15.03.2021 г., гр. д. № 4433/2019 г., ВКС, ІІІ ГО и Решение № 510 от 31.07.2024 г., гр. д. № 1925/2023 г., ВКС, ІV ГО/.