Определение № 219 от 15.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Варна, 11.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600343 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на двама прокурори от Окръжна прокуратура Търговище срещу определение № 255 от 25.09.2024 г., постановено по НОХД № 285/2023 г. по описа на Окръжен съд Търговище и по жалба на адв.И. – защитник на подс.Г. А.. След проведено разпоредително заседание първата инстанция е прекратила съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в противоречиво формулирано обвинение, препятстващо правото на обвиняемите да реализират правото си на защита.

С частния протест се поддържа становище за неправилност на определението. Прокурорът счита, че в обвинителния акт са изложени ясно всички относими факти, свързани с улесняващото престъпление по чл.220 от НК. Признава се, че са били допуснати фактологически неточности относно периодите на осъществяване на деянията, които обаче не можели да се квалифицират като съществени процесуални нарушения. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на протестираното определение.

Постъпила е и жалба от адв.И., в която се изразява несъгласие с доводите на ТОС, иска се отново отвод на съдията -докладчик. Оспорва се законосъобразността и на потвърдената мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, изпълнявана по отношение на подс.А..

1

Варненският апелативен съд намира сезиращите документи за допустими – депозирани са срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок. Разгледани по същество се преценяват като неоснователни.

Съдът е длъжен да следи служебно за допуснатите съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, независимо дали страните са правели възражения или не. В изпълнение на този свой процесуален ангажимент и в отговор на оплакванията на защитата, Окръжен съд Търговище е констатирал несъответствие между фактическото и юридическото съдържание на обвинителния акт, което от своя страна е счел, че нарушава установения минимален законов стандарт за съдържанието му.

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт за осъществени от две лица множество престъпления: срещу подсъдимия Т. Г. Г. са повдигнати общо три обвинения - по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; срещу подсъдимия Г. И. А. са повдигнати 12 обвинения по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, пет обвинения по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл.

201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, и три обвинения по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

За да прекрати съдебното производство, първата инстанция е приела, че обвинителният акт, по който е образувано производство пред нея, не отговаря на изискванията, установени в чл.246 от НПК, позовавайки се и на т. 4.2 на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. ТОС е посочил в атакуваното определение противоречиво описание на факти, свързани със съществени елементи от обективната страна на престъпленията, вменени във вина и срещу двамата подсъдими – време на извършване и размер на причинената значителна вреда със инкриминираната като улесняващо престъпление неизгодна сделка. Тези аргументи се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция.

1. По отношение на възведеното срещу подсъдимия Т. Г. Г. обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с улесняващо извършено друго престъпление - такова по чл. 220, ал. 1 от НК, следва да се посочи в допълнение следното:

2

Съдебната практика (виж Решение № 213 от 18.12.2017 г. на ВКС по н.д. № 813/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията С.И.) е изяснила вече, че подобна правна конструкция е невъзможна – двете престъпления от обективна страна включват в състава си настъпването на имуществена вреда. Т.е. те са довършени с настъпването на тази вреда. Поради това и престъплението по чл. 220, ал.1 НК няма как да играе ролята на улесняващо присвояването, а двете не могат да съществуват и в условията на идеална съвкупност – ще е налице или престъпление по чл. 201 НК, или такова по чл. 220, ал.1 НК. Иначе казано действията в случая на подс.Г. ще осъществят едно от тези престъпления. Избраният подход от страна на публичното обвинение обаче не позволява нито на предаденото на съд лице, нито на съда да разбере в какво точно е обвинен Г.. Тази неяснота не може да бъде преодоляна от съда чрез преквалификация на деянието с присъдата без съдействието на публичното обвинение. В този смисъл е и Решение С-175/22 на СЕС. Съдът на ЕС изисква от националния наказателен съд да информира своевременно подсъдимия за всяка възможна преквалификация на деянието (вкл. и по-благоприятна), за да му даде възможност да организира защита си. В същото решение недвусмислено е посочено, че подобно уведомяване за възможни чисто хипотетични изменения на квалификацията на деянието не подставят под съмнение безпристрастността на съда. Затова и оплакванията на адв.И. в противния смисъл не могат да бъдат споделени и не съставвляват основание за отвод на съда (още повече, че с атакуваното от защитата определение съдът всъщност е възприел за основателни наведените от самия адв.И. възражения относно качеството на формулираните обвинения).

2. По отношение на повдигнатите обвинения срещу подсъдимия Г. И. А.

ТОС е констатирал следното:

По пункт първи на обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК – първата инстанция е констатирала, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани 7 бр. граждански договори, сключени през 2018 г. от „Тузлушка гора“ ЕООД, представлявано от Г. А. - управител, като възложител, с физическите лица - Ерол О. О. и М.М.А., с приложени към тях констативни протоколи, сметки за изплатени суми и РКО без номера и дати. Посочено е също, че приложените РКО са без попълнени реквизити, имат поставени подписи на управител и неистински подписи на О. и А. за получил сумата, без да става ясно каква е тяхната връзка с 3 формулираното увреждащо престъпление. В допълнение следва да се посочи, че публичното обвинение не посочва какво е било поведението на подсъдимия А. чрез което той е осъществил присвоителното деяние.

Описани счетоводни операции, действия на счетоводителя, кои лица какви суми са теглили от сметките на дружеството, каква е била касовата наличност. Липсва обаче ясно описание кога и как подс.А. се е сдобил със сума от 133 983.66 лв. (в таблицата на стр.14 от обвинителния акт фигурират тегления от сметката на дружеството, извършени през 2020 г.

– далеч извън инкриминирания времеви период) и защо предмет на обвинението е сума от 111 463.57 лв. В тази част годен обвинителен акт на практика липсва, тъй като в сезиращият съда документ фактическо обвинение напълно отсъства. То е заместено с извадки от съдържанието на някои доказателства (банкови извлечения, писмени доказателства, експертни заключения и свидетелски показания), без никакво излагане на прокурорската воля, в какво се е изразявало инкриминираното събитие и поведението на основния участник в него - подсъдимия.

Права е първата инстанция в констатацията си, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт по п.п.

ІV, VІ и VІІІ относно съществен обективен признак на всяко престъпление – времето на неговото осъществяване. Впрочем протестиращите прокурори признават допуснатото разминаване между изложените от тях факти и формулираното юридическо обвинение.

Избраният подход на прокурора за изготвяне на обвинителния акт не покрива критериите за разбираемост, достъпност и непротиворечивост.

Противоречието между фактическо и юридическо обвинение е съществено и не може да бъде преодоляно от съда в рамките на съдебното производство без това да наруши правата на предаденото на съд лице. Затова и прокуратурата следва да изпълни задълженията си да формулира обвинението (както фактическото, така и юридическото) по начин позволяващ ясно извличане на всички обективни и субективни елементи на приписаното на подсъдимия обвинение и неговата правна квалификация по единен и синхронен начин.

По отношение оплакването на защитата на подс.А. за незаконосъобразност на определението, в частта с която е била потвърдена изпълняваната по отношение на доверителя му мярка за неотклонение.

4

Всъщност нито пред първата, нито пред настоящата инстанция защитата излага каквито и да било аргументи, които да налагат отмяна на мярката за неотклонение. Твърди се декларативно, че тя била изпълнила целта, предписана й от закона. Внесената гаранция в пари в размер на десет хиляди лева в изпълнение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение е напълно съобразена с целите по чл. 57 от НПК, възложени на този вид мярка за процесуална принуда - да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Нито твърдяното изрядно процесуално поведение на подсъдимия, нито изтеклия период от време (близо една година и шест месеца) са от такова естество, че да налагат претендираната отмяна или нейното смекчаване. Подс.А. е привлечен да отговаря за тежко икономическо престъпление, отличаващо с висока обществена опасност, което мотивира настоящия състав на въззивната инстанция да приеме, че жалбата и в тази си част е неоснователна.

В обобщение на всички изнесени съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 255 от 25.09.2024 г., постановено по НОХД № 285/2023 г. по описа на Окръжен съд Търговище.

Опредлението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5