Решение № 4023 от 06.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 16590/2019
- Вид
- Решение № 4023
- Подписан
- 06.07.2020
- В сила
- 06.07.2020
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА, СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА, ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, т. 4 · Закон за съдебната власт
- чл. 126, т. 10 и т. 13 · Кодекс на труда
- чл. 126, т. 10 и т. 13 · Кодекс на труда
- Чл. 187 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 192 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№.................... град София, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 16590 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 177893 от 27.07.2019 г., постановено по гр. д. № 56091/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 170-ти състав, районният съд е отменил заповед № РД – 08 – 1107/22.06.2018 г., издадена от Главния прокурор на Прокуратурата в Република България, с която на З.И.М., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение", на основание чл. 138, т. 4 ЗСВ вр. чл. 192, чл. 195, ал. 1, чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 вр. чл. 126, т. 10 и т. 13 КТ вр. чл. 26, т. 5 от Правилника за вътрешния трудов ред в администрацията на Главния прокурор, ВКП и ВАП вр. чл. 188, т. 2 КТ, като незаконосъобразна.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК съдът е разпределил отговорността за разноските.
Срещу така постановеното решение в указания законоустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, в която се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Акцентира се, че ищцата няма правен интерес от предявяване на процесната искова претенция, тъй като трудовото й правоотношение с ответника е прекратено. Изложени са подробни доводи за необоснованост на изводите на районния съд, че описаното в оспорената заповед не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Сочи се, че в заповедта са описани конкретните задължения, неизпълнени от ищцата, по направленията „Бюджет и финансиране” и „Транспорт”. В тази насока се акцентира и че през месец декември, 2017 г. не са били изплатени планирани обезщетения за пенсиониране на магистрати и служители, за което са били осигурени необходимите средства.
Реално обезщетенията са изплатени през 2018 г., за което не е била подадена своевременно информация. Съобразно изложеното се иска обжалваното решение да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо, или да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции
В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – З.И.М., в който се излагат доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Съобразно изложеното се иска същото да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок реда на по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите на въззивника за недопустимост на същото поради липса на правен интерес е необходимо да се посочи следното:
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, обстоятелството, че в хода на делото или преди образуване на същото трудовото правоотношение е прекратено, не води до отпадане на правния интерес от установяване на незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му. Характерно за дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение" е, че има морално съдържание. Поради това, практическото значение на отмяната му като незаконосъобразно от съда след прекратяване на трудовото правоотношение е преди всичко морално, т. е. законодателят отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарното наказание, поради което не се отрича правният интерес на наказания работник и служител да иска отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение, когато отмяната има само морално значение (определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3722/2013 г., III г. о., ГК). Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие – премахват се последиците на наказанието и се възстановява положението от преди налагането му. Именно заради обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл. 357 КТ и след прекратяване на трудовото правоотношение с наложилия наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т. нар. „морално наказание", и за да се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му (определение № 1037 от 23.10.2013 г. на ВКС, III г. о. по гражд. д. № 3729/2013). За пълнота е необходимо да се посочи и че към момента заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е влязла в сила – същата е предмет на съдебен контрол по висящо съдебно производство. В обобщение, доводите на въззивника за недопустимост на обжалвания съдебен акт са неоснователни, като цитираната в подкрепа на същите съдебна практика е неотносима към процесния казус.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
В конкретния случай не се спори от страните, а и от представените по делото доказателства – трудов договор и допълнително споразумение към него, се установява, че ищцата – З.И.М., е полагала труд по безсрочно трудово правоотношение с ответника – Прокуратурата на Република България, на длъжност „Директор с код по НКПД – 2011:12137008 в „Администрацията на Главния прокурор на Република България, Дирекция „Финансово стопанска дейност“.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „Директор Дирекция „Финансово-стопански дейности“ (л. 30 и сл. от делото пред СРС).
С оспорената в съдебното производство заповед № РД – 08 – 1107/22.06.2018 г. (л. 26 и сл. от делото пред СРС), издадена от Главния прокурор на Прокуратурата в Република България, на З.И.М. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение", на основание чл. 138, т. 4 ЗСВ вр. чл. 192, чл. 195, ал. 1, чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 вр. чл. 126, т.
10 и т. 13 КТ вр. чл. 26, т. 5 от Правилника за вътрешния трудов ред в администрацията на Главния прокурор, ВКП и ВАП вр. чл. 188, т. 2 КТ.
Дисциплинарното наказание е наложено на ищцата за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа – недостатъчно ефективно осъществен предварителен контрол при планирането на разходи по бюджетни сметки на третостепенните разпоредители с бюджети и при поемането на разходи, неефективно ръководство на работата на дирекцията по направленията „Бюджет и финансиране" и „Транспорт", неефективност в дейността по предлагане и приемане на мерки за подобряване на организацията и качеството на работата и в създаването на условия за ефективна работа на служителите в дирекцията, както и на задължения, произтичащи от характера на работата.
Спорните по същество във въззивното производство въпроси са свързани с това дали заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение" е мотивирана и наличието на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
На първо място, Софийски градски съд приема, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в какво се изразява.
Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно, достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи – същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред. Не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им.
Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ (в този смисъл: Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК).
Въззивният съд намира, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание – предупреждение за уволнение, отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея са посочени периода, в който работодателят твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които са извършени и в какво се изразяват. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат същите – чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 вр. чл. 126, т. 10 и т. 13 КТ, но евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание. Съдът констатира, че третото твърдяно нарушение, изразяващо се в неефективност в дейността по предлагане и прилагане на мерки за подобряване на организацията и качеството на работа и създаване на условия за ефективна работа на служителите в дирекцията не е индивидуализирано в достатъчна степен в заповедта. Независимо от това, сам по себе си този факт не обуславя незаконосъобразност на оспораната заповед. От една страна, така посоченото нарушение съставлява обобщение на предходните две и се намира в неразривна връзка с тях. От друга страна, съгласно константната практика на ВКС, ако по отношение на част от нарушенията, дали основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е изпълнено изискването за конкретно посочване на самото нарушение по фактически признаци и кога е извършено, т.е. нарушен е чл. 195, ал. 1 КТ, трудовият спор за законосъобразността на наложеното наказание следва да се разгледа във връзка с останалите нарушения, на които заповедта е основава.
Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по делото, че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били поискани обяснения в разумен срок и достатъчен срок, с оглед конкретните обстоятелства именно във връзка с процесните дисциплинарни нарушения. З.М. е дала писмени обяснения (л. 16 и сл. от първоинстанционното дело), което сочи, че е разбрала какви точно нарушениея й се вменяват. Следователно, следва да се приеме, че на ищеца е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита. Спазени са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Разпечатката съдържа 32 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/832e73cc-783c-46e6-9872-301ad7706e1e