Решение № 213 от 16.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330110029 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Й. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес в гр. ****************, срещу „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Балша № 1, бл. 9, ет. 2, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 20 и чл. 21, ал. 4 от Договор за кредит „А1 карта“ от 19.10.2023 г., са нищожни.

Твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит „А1 карта“ от 19.10.2023 г. Договорено било ищецът да получи револвиращ кредит в размер на 600 лева, която да върне.

Сочи се, че съгласно чл. 20 от договора било договорено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, той дължи неустойка в размер на 8,5% от усвоената и непогасена главница. Твърди се, че съгласно чл. 21, ал. 4 от договора при забава за плащане на общото задължение или на сумата по чл. 11 ал. 1 от договора ищецът дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 15 лева на месец, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.11 ал.1 от договора.

Излага се, че клаузите са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗПК, понеже при забава кредиторът има право само на законна лихва за забава, но не и на неустойка и такса. Сочи се, че клаузите са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП, понеже неустойката и таксата са необосновано високи. Твърди се, че клаузите са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като се достига до значителна 1 нееквивалентност на престациите. Сочи се, че клаузите не са индивидуално уговорени, поради което са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Ищецът извежда правния си интерес от обявяване за нищожни на клаузите, понеже по този начин ще отпадне дължимостта на таксата и неустойката.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва исковете. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен посочения потребителски договор, като сочи, че ищецът не е изплатил значителен размер от задълженията си. Възразява се, че клаузите са нищожни. Твърди, че договорът и неговите клаузи отговорят на изискванията на ЗПК. Моли искът да бъде отхвърлен.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове във връзка с прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от договора за кредит с правна квалификация на всеки един от тях чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗПК във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже сключването на договор за кредит и основанията за нищожност на клаузите.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове с оглед твърденията на същия, че клаузите са нищожни.

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Установява се, че страните са сключили потребителския договор, с който е отпуснат револвиращ кредит в максимален размер на 600 лв. под формата на разрешен кредитен лимит. Съгласно чл. 15 от договора кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение под формата на поръчител, който да отговаря на определени условия, в тридневен срок след падежа на задължението, в случай че не е заплатил същото. При неизпълнение на това задължение в срок съгласно чл. 20 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 8,5% от усвоената главница към последно число на предходния месец, която не е погасена до второ число на съответния месец.

Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора при забава за плащане на общото задължение или на сумата по чл. 11 ал. 1 от договора ищецът дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 15 лева на месец, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.11 ал.1 от договора.

Неустойката по чл. 20 от договора се дължи при неизпълнение на 2 задължението на заемателя да представи обезпечение по заема в определен срок. Размерът на неустойката, краткият срок за изпълнение на задължението (тридневен) и характерът на самото неизпълнение, за което се предвижда неустойката – непредоставяне на обезпечение, определят уговорената неустойка като накърняваща добрите нрави. Носенето на по-голям кредитен риск от заемодателя поради необезпечаването на кредита не е равнозначно на вреди, а може да доведе до по-високо възнаграждение в полза на кредитора. С уговорената неустойка за неизпълнение на задължение, което изначално е трудно изпълнимо в уговорения срок, се цели набавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, чийто размер и характер накърняват добрите нрави. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна. Не е налице и обезпечителна функция на неустойката. Начинът на уговарянето й – с множество изисквания към поръчителя и с краткия срок за предоставяне, предварително правят трудно изпълнимо предоставянето на това обезпечение, вместо да обезпечават изпълнение на задължението. Следователно клаузата на чл. 20 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД .

Съдът намира за нищожна клаузата от чл. 21, ал. 4 от договора , като същата по същество представлява неустойка за забава, което означава, че тя противоречи на чл. 33 от ЗПК, съгласно който при забава длъжникът дължи само законна лихва за забава. Следователно клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗПК .

Всичко изложено води до извода, че и двете посочени клаузи са нищожни. В този смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив:

Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.; Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.; Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

Доколкото исковете подлежат на уважаване на основание изложените по-горе основания, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 100 лв. Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице в размер на 1 200 лв. с ДДС по двата иска. Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде намален до минимума по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Минималното адвокатско възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, което се дължи по всеки от исковете, е по 400 лв. без ДДС. Следва да се присъди в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. без ДДС или 480 лв. с ДДС по всеки от 3 исковете. Съдът намира, че ДДС следва да бъде включено във възнаграждението при определянето му в случаите на безплатна правна помощ, понеже същото представлява правна услуга и адвокатът е регистриран по ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

Балша № 1, бл. 9, ет. 2, по предявения от Й. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес в гр. ****************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД , че е нищожна уговорката на чл. 20 от Договор за кредит „А1 карта“ от 19.10.2023 г., сключен между страните по делото, с която се предвижда, че при неизпълнение в срок на задължението по чл. 15 от договора за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 8,5% от усвоената главница, към последно число на предходния месец, която не е погасена до второ число на съответния месец.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, по предявения от Й. Р. Р., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗПК, че е нищожна уговорката на чл. 21, ал. 4 от Договор за кредит „А1 карта“ от 19.10.2023 г ., сключен между страните по делото, с която се предвижда, че при забава за плащане на общото задължение или на сумата по чл. 11 ал. 1 от договора ищецът дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 15 лева на месец, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.11 ал.1 от договора.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, да заплати на Й. Р. Р., с ЕГН **********, сумата в размер на 100 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, да заплати на адв. Д. В. М., с личен № ************ в АК – П., с адрес на адвокатската кантора: ***********************, сумата в размер на 960 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице по трите иска.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4