Определение № 53 от 23.01.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 23.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20233001000632 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.220 ГПК, образувано по частна жалба на ЗАД Б. В. ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД, ЕИК 000694286, гр.София, срещу определение №1285/15.09.2023г., постановено по т.д.№1014/2020г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е отказано конституиране на трети лица – помагачи на застрахователя, а именно: 1.Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, София и на 2.К.Й.Й. ЕГН ********** и С.Й.Д., ЕГН **********, в качеството им на наследници на починалия водач на л.а.Фиат Пунто с рег.№А 4480 КМ – С.Д.Й..

С частната жалба се твърди, че обжалваното определение по чл.220 ГПК е неправилно и необосновано. Твърди се, че искането за конституиране на третите лица – помагачи е своевременно направено с отговора на исковата молба, уточнено след възобновяване на производството по чл.230 ГПК.

Искането си за привличане на горепосочените лица жалбоподателят е обосновал пред съда както и в частната си жалба, с доводи за интерес от реализиране на регресните му права спрямо третите лица при уважаване на прекия осъдителен иск на увреденото лице/ищец/, вследствие на ПТП, настъпило на 24.06.2017г., насочен срещу застрахователя на ГО на виновния за ПТП водач /по влязла в сила присъда/, управлявал л.а.Рено Меган с ДК№ СВ 3937 ВК, В.Е.А.. По отношение на Гаранционен фонд е обосновано твърдение, че виновен за ПТП в условията на съпричиняване е и друг водач на МПС - на л.а.Фиат Пунто, С.Д.Й., за което МПС нямало сключена валидна застраховка ГО към датата на реализиране на деликта.

По отношение на физическите лица молителят сочи, че цели предявяване на регресните си права спрямо същите в качеството им на наследници на деликвента –водач на друг автомобил участвал в ПТП - С.Й.. Твърди се, че произшествието, представляващо застрахователно събитие, е реализирано при съизвършителството на двама деликвенти, при съ-вина на водачите на двата автомобила. Изложени са твърдения за спорен механизъм на настъпване на ПТП, причинило смъртта на наследодателя на ищеца И. А., починал при процесното ПТП – А. И.ов А.. Жалбоподателят счита, че са налице доказателства за виновно противоправно поведение от страна на наследодателя на К.Й. и С.Д., допринесло за 1 настъпване на ПТП на 24.06.2017г. Изразено е становище, че отказът да бъдат конституирани третите лица – помагачи възпрепятства възможността същите да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, а последващо предявяване на иск от Б. В. ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД срещу Гаранционен фонд би натоварило допълнително съдилищата. Страната се позовава на съдебен акт, постановен в друго производство във връзка с привличането на трети лица – помагачи по предявен иск от наследниците на друго починало лице в същото ПТП – определение по в.ч.гр.дело №316/2023г.по описа на АС-Бургас. Твърди се още, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън правомощията си като е изложил мотиви налице ли е основание за предявяване на регресен иск от страна на застрахователя – ответник по иска спрямо посочените лица. Претендира се отмяна на постановеното определение и вместо това конституиране на третите лица помагачи на страната на застрахователното дружество.

С писмен отговор насрещната страна И. А. А., чрез адв.К., оспорва основателността на частната жалба. Счита искането за конституиране на третите лица помагачи на ответника, за неоснователно. Претендира потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

За да се произнесе по частната жалба съдът констатира, че същата е редовна и производството по нея е допустимо. Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, в преклузивния срок.

Производството по т.дело №1014/2020г. по описа на ВОС е образувано по иск на И.

А. А., наследник на починал при ПТП пътник в автомобил Фиат Пунто с ДК №А 4480 КМ, пряк иск за обезщетяване на неимуществени вреди, предявен срещу застрахователя на ГО на виновния за ПТП на 24.06.2017г. в гр.Бургас, водач, управлявал л.а.Рено Меган с ДК №СВ 3937 ВК, В.Е.А., по отношение на който е налице влязла в сила присъда. Съобразно същата, водачът нарушил правилата по ЗДвП и с това причинил по непредпазливост смъртта на наследодателя на ищеца – А. И.ов А.. В исковата молба са изложени твърдения, че ПТП е причинено поради противоправните действия на водачите на двата участвали в ПТП автомобила –л.а.Рено Меган и л.а.Фиат Пунто, съответно В.А. и С.Й.. Независимо от това ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от него поради смъртта на неговия баща А. А., от ответника – застраховател на ГО на водача на л.а.Рено Меган – В.А..

С отговора на исковата молба застрахователят е направил искане за конституиране като трето лице помагач в процеса на Гаранционен фонд /л.105/ с твърдения, че другият участник в ПТП л.а.Фиат Пунто, управляван от С.Й., е съпричинил вредите като за същия не е била налице сключена валидна застраховка на ГО на водача.

С допълнителен отговор, след възобновяване на производството, спряно в условията на чл.229, т.4 ГПК, е допълнено искането по чл.219 ГПК като същото се поддържа по отношение на Гаранционен фонд наред с две физически лица К.Й. и С.Д. – наследници на виновен за ПТП водач на л.а.Фиат Пунто – С.Й., починала при същото ПТП. Твърди се, че в ПТП, при което е настъпила смъртта на наследодателя на ищеца, са участвали три автомобила, един от които – л.а. „Фиат Пунто“ с рег.№А 4480 КМ, управляван от С.Д.Й. – наследодател на К.Й. и С.Д., за който към момента на настъпване на произшествието не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", а от представените писмени доказателства (мотиви към Присъда №1/10.05.2022г. по ВНОХД № 222/2021г. по описа на БАпС) е видно, че причина за настъпилото ПТП са действията на водача на л.а.„Фиат Пунто", който е навлязъл в насрещното платно за движение и за който към момента на настъпване на произшествието не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

Първоинстанционният съд е отказал конституиране на третите лица – помагачи по съображения, че ответникът в производството не разполага с регресни права спрямо посочените лица, но дори да е налице суброгационно право спрямо тях, съдът е счел, че в 2 настоящото производство въпросът за съизвършителството/съ-вина/ на друг деликвент не е предмет и няма да бъде изследван. Поради това е направил извод, че изходът от спора е без значение за евентуален спор между застрахователите на деликвентите, съотв. Гаранционен фонд.

Съгласно чл.218 ГПК, встъпването както и привличането на подпомагаща страна в процеса се допуска до приключване на делото в първата инстанция, за да помага на една от страните при наличие на интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Съответно, привличащата страна цели да улесни защитата си по иска както и да обвърже привлеченото лице от силата на мотивите съгласно чл.223, ал.2 ГПК.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че в предмета на конкретния спор, не попада наличието на съизвършителство в хипотезата на чл.53 ЗЗД, доколкото искът е предявен по отношение единствено застрахователя на единия от деликвентите. Правилно съдът е установил, че застрахователят отговаря по отношение на ищеца -увредено лице в пълен обем в рамките на застрахователната сума.

В спора по гр.дело №2520/2020г. на ОС Бургас, образувано по преки искове, обусловени от същото ПТП, предявени от К.Й. и С.Д., в качеството им наследници на другия виновен за ПТП водач на л.а.Фиат Пунто – С.Й. /починала при ПТП/, спрямо настоящия застраховател на ГО на другия деликвент -ЗАД Б. В. И. груп, Гаранционен фонд е бил конституиран като трето лице помагач на застрахователя.

С разпоредбата на чл.499, ал.7 КЗ законодателят е предвидил носене на солидарна отговорност на застрахователите на деликвенти, съпричинили вредите, съотв. на Гаранционен фонд, в хипотезата на множество причинители на застрахователно събитие, каквито факти са въведени от ответника и в настоящия случай. Така, в чл.53 ЗЗД е предвидено, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, съответно тази солидарна отговорност поради функционалната обусловеност на прекия иск от деликта, ще се разпростре и спрямо техните застрахователи, съответно Гаранционен фонд. Независимо от солидарната отговорност на застрахователите и Гаранционен фонд, предвид функционалната обусловеност на прякото право на иска по чл.432 КЗ от извършения деликт, застрахователят по застраховка Гражданска отговорност отговаря по отношение увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него деликвент, т.е. за всички вреди и в целия им размер. Съгласно чл.429 КЗ, застрахователят на ГО следва да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. В този смисъл е постановена последователна константна практика на ВКС в решение №52/28.05.2019г. по т.дело 1497/2918г. на първо т.о. на ВКС, решение №192/02.11.2017г. по т.дело №416/2017г. на първо т.о.на ВКС, решение №50098/12.01.2024г. по т.дело №1294/2022г. на второ т.о. на ВКС, решение № 121 от 18.09.2014г. на ВКС по т.д.№ 2859/2013г., I т.о., ТК, решение №127/18.10.2019г. по т.д.№2835/2018г., Първо т.о. на ВКС и др.

Съгласно чл.493а КЗ, в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. Съгласно чл.499, ал.1 КЗ, при смърт или телесни увреждания на физически лица обезщетението се определя при спазване на чл.493а от застрахователя на виновния водач или по съдебен ред. Съгласно чл.499, ал.7 КЗ, при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл.518 или институция, натоварена да извършва гаранционни 3 плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл.518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно /в хипотезата на чл.53 ЗЗД/, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл.518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл.518, също отговарят солидарно. /така и решение №113 от 16.06.2020г. на ВнАС по в.т.д.

№106/2020г., решение №64 от 22.03.2017г. на ВнАС по в.т.д.№719/2016г./ Въведените в процеса твърдения за съпричиняване на вредите по чл.53 ЗЗД от двама деликвенти, съответно единият застрахован при ответника Б. В. иншурънс груп, а другият поради липса на валидна застраховка ангажиращ отговорността на ГФ съгласно чл.518 КЗ, сочи на приложението на чл.499, ал.7 КЗ, т.е. на предвидена солидарна отговорност на застрахователите, аналогична на отговорността на съпричинителите. При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от повече от един деликвенти, застрахователят по застраховка ГО, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него. Отговорността между ответника и подпомагащата страна подлежи на разпределяне по правилата на чл.127 ЗЗД и чл.499, ал.7 КЗ, което може да се осъществи доброволно, извънсъдебно или в отделен процес. Въззивният състав съобразява, че въведените от ответника твърдения за независимо съпричиняване на вредите от двама водачи на МПС, обуславят интерес от участие на всеки от двамата застрахователи/съотв.ГФ/ в процеса за установяване основание и размер на вредите, за които се дължи застрахователно обезщетение. Горното следва и от обстоятелството, че настоящия ищец има евентуален иск и срещу ГФ. Същевременно, настоящият ответник също разполага с иск срещу ГФ за платеното на кредитора И. А. А., тъй като двамата са отговорни при условията на пасивна солидарност. Поради това, искането за конституиране на ГФ е основателно и следва да бъде уважено.

Разпечатката съдържа 24 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/832d9e08-061a-47b0-bb3b-3de377d17615