Решение № 3 от 04.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.а

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604257 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда, постановена на 08.03.2022 г. по НОХД № 13680 по описа за 2020 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, е признал подсъдимият Ц. И. Й., роден на **** год. в гр.София, българин, български гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, работещ като строителен работник, живущ в гр.София, ж.к. ****, за НЕВИНЕН в това, че на 04.07.2019 год. в гр.Банкя, ул.

„Св.Св. Кирил и Методий“, в магазин за безалкохолни напитки, е отнел чужда движима вещ – мобилен апарат марка „Huawei“, модел Y 6 2018 на стойност 178,14 (сто седемдесет и осем лева и 14 стотинки) лева от владението на Й. Г. В., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои и кражбата е в немаловажни случаи, като е извършена повторно – извършил е престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (осъждан по НОХД №1571/2015 год. по описа на РС – Казанлък, в сила от 14.12.2015 год. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК), и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

С постановената присъда са оставени в тежест на държавата направените в наказателното производство разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК.

Недоволен от постановената присъда е останал прокурор при 1

Софийска районна прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319 от НПК, е подал въззивен протест. В него се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Изложени са аргументи, че са били събрани и приобщени по законовия ред всички необходими доказателства, от които се доказва извършеното от подсъдимия престъпление. Заявява се, че допълнителни мотиви към протеста ще бъдат изложени след запознаване с мотивите към протестираната присъда. Прави се искане Софийският градски съд да отмени присъдата и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като видът, размерът и начинът на изтърпяване на наложеното наказание се определят по справедливост с оглед събрания доказателствен материали и обществената опасност на деянието и на дееца.

С подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Допълнение към въззивния протест не е постъпило, въпреки изпратеното съобщение до СРП.

Защитникът и подсъдимият не вземат писмено становище по протеста, макар и преписи от него да са им били връчени.

След насрочването на делото, въззивният съд в открито съдебно заседание е преценил, че за обезпечаване на правомощието на контролиращата инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, за изясняването му от фактическа страна, се налага провеждането на въззивно съдебно следствие. В този смисъл съдът е допуснал извършването на повторен разпит на пострадалия от престъплението, а именно на свидетеля Й. В., както и на свидетеля Л. Ж..

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът заявява, че не поддържа протеста, намира че деянието е несъставомерно от субективна страна. Заема становище, че показанията на свидетеля Ж. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се явява незаинтересован от изхода на делото свидетел, а показанията на свидетеля В. са изключително противоречиви и са повлияни от афектираното му състояние, следствие от създалата се ситуация. Изразява мнение, че деянието не е доказано от субективна страна.

Защитникът на подсъдимия Й. - адвокат Е. Й. оспорва протеста и намира, че първостепенният съдебен акт е правилен и обоснован. Според него липсва субективният елемент за извършване на престъплението у подсъдимия и същият не е имал намерение да го отчужди за себе си или за другиго, че е бил поставен в условията на грешка относно собствеността на процесната вещ и го е предал на друго неизвестно лице по делото, което и органите на МВР не са установили като самоличност. Иска се присъдата на Софийски районен съд да бъде потвърдена изцяло, като правилна и обоснована.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивния протест‚ както и изложените от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната 2 присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна поради следните съображения:

Депозираният протест от представителя на СРП е постъпил в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е допустим. Въпреки заявлението на прокурора в откритото съдебно заседание, че не поддържа протеста, въззивният съд следва да пристъпи към самостоятелна преценка за основателността му съгласно принципите визирани в чл. 13 и чл. 14 НПК.

При тази преценка въззивният съд констатира, че първата инстанция е провела всестранно, пълно и обективно съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК и хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, в хода на което са били събрани всички необходими за разкриването на обективната истина и относими към предмета на делото доказателствени материали. Първостепенният съд е подложил на внимателен и подробен анализ събраните доказателства, както поотделно, така и в съвкупност. Изложил е убедителни мотиви на кои от тях дава доверие и на кои - не, след което е извел верни фактически констатации.

Въззивният съд споделя установената по този начин от първата инстанция фактическа обстановка и намира, че не са налице основания за промяна, а именно:

На 04.07.2019 год., свидетеля Й. В. бил в магазин за напитки, находящ се в гр.Банкя, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ и си купил кафе. При заплащането на сметката оставил телефона си - мобилен апарат марка “Huawei“, модел Y 6 2018 непосредствено пред него, на касата, върху намиращите се там вафли и на тръгване забравил да го вземе. След свидетеля В., в магазина влязъл да пазарува подсъдимия Ц. Й.. Когато се озовал на касата, последният видял пред него оставения върху вафлите мобилен телефон марка “Huawei“, модел Y 6 2018, взел същия, платил сметката си и излязъл от магазина, държейки го в ръка. Непосредствено пред магазина, подсъдимият Й. видял непознат човек (чиято самоличност в хода на производството не е установена) и попитал дали телефонът е негов. След като лицето потвърдило, че е собственика, подсъдимият му предал вещта и останал да пие кафе на масичка пред магазина. Неустановеното лице си тръгнало с телефона на свидетеля В., като продължило да се движи по улицата.

Междувременно свидетелят В. установил липсата на мобилния си телефон, незабавно се върнал в магазина и заедно с продавача – свидетеля Л.

Ж. прегледали записите от камерите за видеонаблюдение, които били монтирани в обекта. На видеозаписите, които не са приобщени по делото, двамата свидетели ясно видели, че именно подсъдимия Й. взема телефона от мястото, където преди това е бил оставен от В. и излиза навън. Докато свидетелите В. и Ж. коментирали записите, подсъдимият който стоял отпред и пиел кафе, чул разговора, влязъл в магазина и заявил, че той е взел телефона и го е дал на непознато лице, тъй като същото му е заявило, че е собственик. Свидетелят В. се афектирал от случилото се и се развикал.

Неустановеното по делото лице се спряло, върнало се и предало телефона на свидетеля В.. На място пристигнали и служители на МВР, които снели 3 обяснения от В., Ж. и Й., след което заедно отишли в РУ, където последния бил задържан. Полицейските служители на СДВР, които се отзовали на сигнала за отнетия телефон – свидетелите Г. и Петров, не предприели действия по установяването на самоличността на лицето, взело телефона от подсъдимия Й., като това не е било сторено и в хода на воденото досъдебно производство. Не са били предприети и действия по приобщаването на записите от монтираните в обекта видеокамери към доказателствената съвкупност.

Телефонът бил върнат на собственика му още на инкриминираната дата, като липси по него не са били констатирани.

Съгласно заключението по съдебно-оценителната експертиза след приспадната амортизация, стойността на инкриминираната вещ мобилен телефон марка “Huawei“, модел Y 6 2018 е 178,14 (сто седемдесет и осем лева и 14 стотинки) лева към 04.07.2019 год.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните в хода на воденото производство доказателства и доказателствени средства, сред които основно значение имат част от свидетелските показания на пострадалия В.

(както дадените непосредствено пред първостепенния и въззивния съд, така и приобщените от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с, ал. 1, т. 2 НПК), на свидетеля Ж. и обясненията на подсъдимия Й..

По делото няма спор, че свидетеля В. е бил в магазина в гр.Банкя и е забравил в близост до касата, върху поставените до нея вафли, мобилният си телефон марка “Huawei“, модел Y 6 2018. Няма спор и относно обстоятелството, че именно подсъдимия Й. е видял въпросният забравен телефон и го е взел, като непосредствено след излизането си от магазина го е предал на трето неустановено по делото лице, след което останал спокойно отпред на поставена масичка да пие кафе. По делото не се констатира противоречие и относно обстоятелството, че след установяване на липсата на мобилния телефон, свидетелят В. се е върнал в магазина и заедно със свидетеля Ж. е изгледал записите от монтираните видеокамери в обекта и заедно са възприели, как подсъдимия взима забравената вещ в близост до касата, след което е излиза от магазина и предава инкриминираната вещ на третото неустановено лице.

В проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд, а и пред въззивния съд, свидетелят В. изразява субективна увереност, че подсъдимия е съзнавал, че отнема чужда движима вещ и демонстрира предубеденост, че Й. се е познавал с третото неустановено лице и е бил негов приятел – „негов ортак“. Тази субективната увереност на свидетеля се разколебава от показанията на свидетеля Ж., който е очевидец на събитията и който е възприел непосредствено поведението на подсъдимия Й. и на пострадалия. Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетеля Ж. като кореспондиращи на обясненията дадени от подсъдимия относно мотивите му касателно инкриминираната вещ. Субективната увереност на свидетеля В. досежно познанството на подсъдимия и третото неустановено лице, в т.ч. и мотивите му за вземането на мобилния телефон от магазина, не почиват на никакви доказателства, които да са били събрани и 4 приобщени по делото по предвидения от закона ред. Същите представляват единствено предположения и субективни оценки, които очевидно са провокирани от емоциите, които е преживял на инкриминираната дата във връзка със забравения от него мобилен телефон, съдържащ важна информация относно работата му. Обясненията на подсъдимия, според които е предал намерения от него телефон на третото неустановено лице, доколкото същото е заявило, че той е собственик на забравената вещ, кореспондират на показанията на свидетеля Ж.. Последният е възприел, че подсъдимия Й. е направил изявление в този смисъл незабавно след връщането на В..

Обясненията на подсъдимия и показанията на Ж., в известна степен кореспондират и на изложеното от пострадалия В., който пред въззивния състав заяви, че след като приключил преглеждането на записите от видеокамерите в обекта, подсъдимият Й. е влязъл в магазина и е започнал да обяснява, че е намерил телефона и е казал „Аз го дадох на ето този“, след което В. се развикал след лицето и си върнал мобилния телефон.

Действително, обясненията на подсъдимия, винаги трябва да бъдат преценявани изключително внимателно и прецизно, след съпоставката им с целия доказателствен материал, тъй като същите имат и защитна и доказателствена функция. Правилно първостепенният съд ги е кредитирал, като е отчел цялостното поведение на Й. – същият излязъл е от магазина държейки телефона в ръка; бил е спокоен и е останал пред магазина, при положение че не е имал обективна пречка да си тръгне; самостоятелно е взел решение и е уведомил пострадалия, че именно той е намерил телефона и е посочил лицето, което погрешно е възприел като собственик на вещта. Това житейски логично поведение, кореспондира изцяло на дадените от подсъдимия обяснения и на свидетелските показания на Ж., като не се отчитат в тази насока никакви противоречия или колебания. По делото не са били събрани и други надеждни доказателства, които да опровергават същите, за да се приеме, че първоинстанционния съд неправилно е оценил обясненията на подсъдимия и им е дал вяра. Дадените показания от свидетелите Г. и Петров не внасят допълнителна яснота, тъй като същите единствено сочат, че са се отзовали на сигнала за отнетия телефон.