Решение № 2405 от 02.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2405 гр. София, 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100106736 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен от ХР. Н. Б. против „ОЗК-З.“ АД осъдителен иск за сумата 200 000лв. на основание чл.432, ал. 1 КЗ-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.11.2018г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 23.05.2018г. в аварийно платно при бензиностанция „Шел“ на АМ Тракия в посока от гр.София към гр.Пазарджик пътнотранспортно произшествие, при което автобус БДЛ Футура с ДК № *******, управляван от Б. АНГ. Б., блъснал намиращата се на аварийното платно ищца. От произшествието получила тежки травматични увреждания с последица ампутиране на ляв долен крайник. Вследствие на ампутацията получила и следоперативни усложнения, които са били животозастрашаващи. За претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания не само във физическо отношение, но и в психологически план претендира заплащането на обезщетение от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Навежда възражение за съпричиняване с твърдение с поведението си ищцата да е допринесла за настъпване на вредите. Твърди в нарушение на ЗДв.П да се е намирала и движила по пътно платно на място, обособено и обозначено като автомагистрала; слязла от автобуса на непредвидено за това място, като заела позиция, в която не била видима за останалите участници в движението; бездействала при пряката възможност да възприеме автобуса и да реагира своевременно.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор към деня на произшествието ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за автобус БДЛ Футура с ДК № *******, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Не е спорен фактът на настъпилото на 23.05.2018г. на аварийното платно на бензиностанция „Шел“ на АМ Тракия, в посока от гр.София към гр.Пазарджик в района на 89 км., пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият при ответника водач на автобуса Б.Б. блъснал ищцата-пешеходец, която в този момент се намирала зад превозното средство.

С влязла в сила присъда № 260023/29.10.2020г. по НОХД № 835/2020г. по описа на РС-Пазарджик, Б.Б. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на автобуса нарушил правилата за движение по чл.58, т.2, пр.2 и т.3 ЗДв.П вр. чл.119, т.2 и т.3 ППЗДвП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Х.Б., като след деянието извършил всичко зависещо от него за указване на помощ на пострадалата, съставляващо престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1, б.

„б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК с наложено наказание.

Влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите посочени в чл.300 ГПК. Поради това настоящият съд следва да зачете осъдителната присъда и да приеме, че застрахованият при ответника е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването има обективен характер и принос е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на нормата е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на св.Б.Б. и заключението на вещото лице по САТЕ се установяват механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. На посочената дата около 11.30ч. управлявания от свидетеля автобус изпълнявал междуградски превоз на пътници от гр.София към гр.Пловдив и се движил по автомагистрала Тракия. Тъй като една от пътничките искала да слезе на бензиностанция "Шел" Пазарджик, водачът не отбил на нея, защото забравил, а спрял малко след изхода в непосредствена близост до бензиностанцията, който представлява аварийна лента на автомагистралата /най-дясна за посоката на движение/. При навлизането му нямало никой. След около 10м. решил да придвижи автобуса по-назад за да може да спре по начин жената да слезе безопасно и предприел заден ход. В този момент на аварийната лента и зад автобуса се намирала ищцата с гръб към него. Тя не е била пътникът, който поискал да слезе и очевидно се е установила на мястото след като автобусът навлязъл в тази част на пътното платно, по 2 твърдение в исковата молба в очакване на автомобил, на който да се качи. При извършване на маневрата назад водачът не възприел намиращата се зад автобуса пешеходка и я прегазил.

Видно от заключението на вещото лице по САТЕ, освен с външни огледала за задно виждане, автобусът е бил оборудван с парктроник в задна броня и видеокамера за задно виждане на задното стъкло с монитор на арматурното табло. При включване на задна скорост, когато в обсега на парктроника се намира предмет или човек, той издава звуков сигнал вътре в автобуса за наличие на опасност, а камерата дава пряка видимост на водача на пространството зад превозното средство. В показанията си св.Б. сочи, че при предприемане на маневрата е наблюдавал за опасност само в огледалата за задно виждане, които според експертното заключение не осигуряват видимост непосредствено зад автобуса, която зона е невидима за водача и в нея е попадала ищцата. Такава видимост е осигурявала камерата, без да е използвана, от което следва, че обективно е могъл да възприеме намиращия се зад автобуса човек и да реагира своевременно, т.е. за водача удара е бил предотвратим. Също според заключението на вещото лице единствената възможност за предотвратимост на произшествието от страна на ищцата е била ако при потеглянето назад на превозното средство се е намирала извън коридора му на движение, но предвид обстоятелството, че е била с гръб към него не е могла да предугади посоката на потегляне при работещ двигател.

При изложеното съдът намира, че ищцата не е съпричинала вредоносния резултат, поради което не е налице основанието по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване размера на обезщетението. Действително разпоредбата на чл.55, ал.1, изр.второ ЗДв.П забранява движението на пешеходци на път, обозначен като автомагистрала или скоростен път, но в конкретния случай само факта, че е стояла в аварийната лента не може да обоснове извод за поведение в нарушение на посочената забрана. Видно от изготвената скица за ПТП и от показанията на св.Б. ударът от автобуса е настъпил в непосредствена близост след изхода на бензиностанцията /на около 3м./, като разположението на тялото й спрямо автобуса прави малка вероятността да се е придвижвала по аварийната лента, а автобусът да я е застигнал в гръб при движението си назад. Само по себе си разположението на ищцата на аварийната лента, без да види и чуе приближаващия откъм гърба й автобус, и при положение, че водачът на последния при наличните технически възможности е могъл да я забележи, не може да се квалифицира като поведение допринесло за настъпване на произшествието.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

Относно вредите по делото са събрани събрани писмени доказателства 3

/медицински документи/, показания на св.И.М.-В. и заключение на вещи лица по изслушана комплексна СМЕ.

Според представената медицинска документация и заключението на вещите лица се установява, че като последица от произшествието ищцата получила черепномозъчна травма, състояща се от контузия на мозъка с лека степен на тежест, фрактура на челната кост на черепа, травматичен кръвоизлив в челния, етомоидален и максиларен синус, счупване на основата на черепа в областта на предната черепна ямка, разкъсно-контузна рана над дясната вежда, счупване на костите на лявата подбедрица и счупване на петната кост с външен фиксатор, открита фрактура на дисталната фаланга на палеца с изкълчване на дясно ходило, разкъсно-контузтна рана зад дясното коляно, размачкване на меките тъкана на лявата подбедрица и ляво ходило, некроза на кожата с последваща инфекция, ампутация на лявата подбедрица в горната част, остра дихателна недостатъчност, травматичен, хеморагичен и хиповоемичен шок. Медицинска помощ и първоначално лечение пострадалата получила в МБАЛ-гр. Пазарджик, където оперирана по спешност с извършена кожна пластика с кожа по съседство, фрактурите на костите на лявата подбедрица са били наместени и трайно обездвижени чрез фиксатор, фрактурата на лявата кост е била наместена и обездвижена с киршнерови игли. След изписване продължила лечението в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където претърпяла 5 мекотъканни оперативни интервенции поради настъпила некроза и отпадане кожата на меките тъкани на лявата подбедрица и лявото ходило. Поради настъпилите инфекция и тромбози на периферните артерии и вени на 11.06.2018г. е била ампутирана лявата подбедрица на 12-15 см. под коляното. След операцията лечението продължило с превръзки и отстраняване на мъртвите тъкани, като раната зараснала изключително бавно. След ампутацията ищцата е била преосвидетелствана от ТЕЛК и с експертно решение № 1939/142 от 17.09.2019г. неработоспособността била променена от 80 % на 100 % трайна загуба на работоспособност пожизнено. Получените рани в областта на дясната вежда и зад дясното коляно зараснали за срок от 10-12 дни. Периодът на възстановяване от описаната черепно-мозъчна травма бил в рамките на година.

Общият възстановителен период във връзка с извършената ампутация на подбедрицата до първото протезиране на левия долен крайник продължило около година. През посочения период ищцата търпяла болки и страдания, най-интензивни в първите 3-4 месеца след злополуката и извършените операции и ампутация. През първия месец ищцата е имала и главоболие и световъртеж от травмата на черепа. Изпитвала е и интензивни болки в първите два месеца след поставяне на първата инвалидна протеза.

Извън посочените периоди ищцата търпяла фантомни болки, свързани с ампутирания крайник, които отзвучавали след прием на седативни обезболяващи средства. Според заключенеито към настоящия момент ищцата търпи болки от ампутираната подбедрица при рязка промяна на времето, които отзвучават след прием на аналгетици.

През първите 7-8 месеца преди ампутирането се е придвижвала с патерици, а около 2 месеца след това е имала затруднения в придвижването и обслужването в ежедневието.