Решение № 329 от 12.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Варна, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110205106 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С. К. Х. ЕГН ********** от гр. Варна, подадена чрез адв. М. Ж. от АК Варна, против НП № 442а-122/12.09.2024год. на началника на сектор ОП в ІV РУ към ОД МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1000лв. на основание чл. 30, ал.3 от същия закон.

В жалбата си жалбоподателката твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, същото е необосновано и е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че отразената в него и в АУАН фактическа обстановка не отговаряла на действителната, както и че липсвали доказателства за извършено нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Моли НП да бъде отменено. Отделно от това в условията на евентуалност моли съда да приеме че случаят попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява.

Представлява се от упълномощен защитник в лицето на адв. М.Ж., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите. Във фазата по съществото на делото защитникът пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата като акцентира, на това, че нямало никаква маркировка, че мястото било плаж или плажни дюни.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното 1 заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението било безспорно доказано, че липсвали основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, а в хода на адм. наказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна в минимален размер.

ВРП, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

На 09.06.2024год. въззивницата С. К. Х. паркирала собственият си л.а.

„Ауди“ с рег. № *** в кв. „Аспарухово“ в гр. Варна, в границите на плаж „Аспарухово“ близо до заведението „Ред рок“.

На същата дата св. Ж. Л. – полицейски инспектор в ІV РУ получил сигнал от оперативния дежурен в ІV РУ при ОД на МВР Варна, че има паркирани автомобили на пясъка на плажната алея в кв. „Аспарухово“ и заедно с негов колега – Антон Кулев отишли на проверка. На място двамата установили няколко автомобила паркирани на пясъка в близост до заведението „Ред рок“ един които бил управляван и бил собственост на въззивницата. Водачите на автомобилите не били установени на място, поради което автомобилите били заснети от проверяващите и били описани в констативен протокол. В последствие въззивницата била установена като собственик на един от установените автомобили. От същата били снети сведения в които тя потвърдила, че на 09.06.2024год. е паркирала автомобила си и е отишла на плаж.

На 19.08.2024год. полицейски инспектор от ІV РУ Г. К. съставил срещу въззивницата АУАН бл.№ 0511354/19.08.2024год. за нарушение на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК за това, че на 09.06.2024год. в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, в близост до заведението „Ред рок“ е паркирала собственият си автомобил „Ауди“ с рег. № *** на пясъка на територията на морския плаж.

АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го подписал с отбелязване, че има възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивницата подала писмени възражения срещу акта. Последните не били възприети и на 12.09.2024год. въз основа на АУАН, Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел е, че въззивницата е нарушила нормата на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК и на осн. чл.30, ал.3 от същия закон 2 й наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв..

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан Ж. Л., който в показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика.

Видно от приобщените по делото писмо от н-к СГКК – Варна и извадки (скици) от кадастралната карта и кадастралните регистри за имот №*** имотът е със статут на защитена територия. Същият е изключителна държавна собственост и представлява крайбрежна плажна ивица. Тази информация е и общодостъпна посредством Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на интернет адрес https://www.cadastre.bg/frontpage.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и ВДС, а именно кредитираните от съда свидетелски показания на св. Л. и писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, декларация по чл. 188 от ЗДП, сведения от С. К. Х., докладна записка от Ж. Л., писмо от н-к СГКК адресирано до ОД МВР Варна с приложени към него извадка от кадастралната карта н графичен вид и извадка от КРНИ за територията на морски плаж „Аспарухово“, заповед № 565з-3925/08.08.2019г. на Директора на ОД на МВРВарна, фотоснимка и др. които не навеждат на различни правни изводи.

Като непротиворечиви, конкретни и логични съдът кредитира изцяло показанията на св. Л., тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства.

Съдът напълно кредитира и приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.

При издаване на НП не е било допуснато нарушение на нормата на чл.

57, ал.1 от ЗАНН. В същото нарушението е описано в достатъчна степен, посочени са обстоятелствата при което е извършено, както и законовите 3 разпоредби, които са нарушени като е налице пълно единство между фактическото и юридическото обвинение.

С НП на въззивницата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон.

Нормата на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК предвижда забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.

В случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин на това, че на 09.06.2024год. въззивницата не се е съобразила с тази забрана и е паркирала управляваното от нея МПС в границите на морския плаж „Аспарухово“, находящ се в кр. Варна, кв. Аспарухово. В тази посока са показанията на св. Л. който е възприел лично паркираното на плажа, върху пясъка МПС. Горното се потвърждава и от приложената по делото фотоснимка заснета при констатиране на нарушението на които ясно се вижда, че превозното средство е паркирано на морския плаж.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата.

По отношение на авторството на деянието същото се установява от попълнената от въззивницата декларация, в качеството й на собственик на автомобила, в която тя сама е посочила, че именно тя е управлявал МПС-то на процесната дата. В хода на съдебното производство, а и на досъдебното производство не са наведени нито факти, нито доказателства, че не тя, а някое друго лице е управлявало автомобила. Напротив в жалбата се оспорва само конкретното място на което е било паркирано МПС-то, а и в писмените сведения който въззивницата е дала също сама е посочила, че тя е паркирала автомобила между заведенията „Ред рок“ и „Барбарона“ и отишла на плаж. От друга страна попълнената от въззивницата декларация, макар и дадена въз основа на друг закон, представлява частен свидетелстващ документ, в който издателят й удостоверява неизгодни за себе си факти, поради това и същата се ползва с доказателствена сила.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че въззивницата е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.

17б, ал.1 от ЗУЧК, за което е била ангажирана административнонаказателната й отговорност, тъй като именно тя на посочената в НП дата е паркирала автомобила си на територията на морския плаж „Аспарухово“.

Правилно е била ангажирана и отговорността й съобразно чл.30, ал.3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на 4 морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.

В случая доколкото на въззивницата е било наложено адм. наказание в минималния предвиден в закона размер, то очевидно АНО е определил същото съобразно нормата на чл. 27 от ЗАНН при отчитане наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства като за съда не съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения минимум.

Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава, съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.

Напротив нарушението е типично и касае нарушаване на законодателна забрана въведена от законодателя именно с оглед опазването на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл.2, т.1/. Нещо повече според настоящия съд прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у нарушителите (в това число и въззивника) чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията. Поради тази причина според настоящия съд подобно нарушение не следва да се толерира, а следва да се накаже както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство, така и с оглед оказване на превъзпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите граждани.