Решение № 73 от 19.11.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Габрово, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

П. Попов

Славена Койчева при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (ОП-Габрово) като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214200600224 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба от подсъдимите Р. П. М. от гр. Б. и А.К.А.. от гр. Х., чрез договорния им защитник адв. С.Т. от АК – Габрово, срещу присъда № 260036 от 02.07.2021 г. по НОХД № 1026/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваната присъда подсъдимият Р. П. М. е признат за виновен в това, че около 23:55 часа на 26.09.2019г. в студентско общежитие на ул. „Д-р Илиев – Детския“ в гр.

Габрово в съучастие като извършител с А.К.А.. чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето умишлено причинил на В. К., гражданин на ***, средна телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване на ъгъла на долната челюст вляво, затрудняващо дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ НК е осъден на „пробация“ при следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1,2 и 6 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година“ с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа за срок от една година.

Със същата присъда подсъдимият А.К.А.. е признат за виновен в това, че около 23:55 часа на 26.09.2019г. в студентско общежитие на ул. „Д-р Илиев – Детския“ в гр. Габрово в съучастие като извършител с Р. П. М. чрез нан асяне на удари с юмрук в лицето умишлено причинил на В. К., гражданин на ***, средна телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване на ъгъла на долната челюст вляво, затрудняващо дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 една година с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа за срок от една година.

С присъдата, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. са осъдени да заплатят при условията на солидарност на В. К., гражданин на ***, сумата от 3 000 лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.09.2019 г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно претендираните 4 000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С присъдата е постановено след влизането й в сила веществените доказателства – 4 бр. оптични носители, да останат на съхранение по делото.

Подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. са осъдени да заплатят държавна такса върху размера на уважения граждански иск – по 60 лева за всеки от двамата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. са осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски – по 490,47 лева за всеки от двамата, както и по 5 лева държавна такса в полза на съда при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд - Габрово направените в съдебното производство разноски – по 30 лева за всеки от двамата, както и по 5 лева държавна такса в полза на съда при служебно издаване на изпълнителен лист.

Подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. са осъдени да заплатят по 300 лева на В. К. за направените от него разноски за ангажиране на повереник.

Във въззивната жалба подсъдимите твърдят, че присъдата в нейната наказателноосъдителна е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатите обвинения. Излагат аргументи в посока на необоснованост на присъдата в частта в която е установено авторството на деянието поради неустановеност на конкретния удар, нанесен в областта на челюстта на пострадалия и предизвикал телесната повреда. Позовават се на приетата съдебно-медицинска експретиза в която се посочва, че нанесената травма върху пострадалия е била причинена от единичен силен удар. Допълват, че от събрания доказателствен материал не се установява по безспорен и категоричен начин факта на авторството на престъплението, доколкото в събраните свидетелски показания се изтъквали противоречиви данни, а от приетата видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза се установявало участието и на други лица при нанасянето на удари върху пострадалия. На следващо място защитата оспорва като необоснован и неправилен извода на съда, касаещ конкретния механизъм на настъпване на телесното увреждане. Въвеждат се доводи, че полученото телесно увреждане настъпило вследствие на падане на пострадалия от собствен ръст върху стълбищна площадка и претърпян удар в областта на главата върху изпъкналата част на стъпало. В подадената жалба се навеждат доводи за немотивираност на присъдата в частта в която е прието, че подсъдимите са извършили инкриминираното деяние при общност на умисъла.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия А. и защитника му адв. Т.. Подсъдимият М. не се явява в съдебно заседание, като в подадена молба с вх.№2162/08.10.2021г. чрез адв. Т. заявява, че поддържа въззивната жалба.

По съществото на делото адв. Т. заявява, че описаният във въззивната жалба механизъм на настъпване на телесната повреда се потвърждал от събраните свидетелски показания, видеозаписите от охранителните камери и заключението съм приетата съдебно-медицинска 2 експертиза. Поради тези съображения първоинстанционният съд неправилно и необосновато не е възприел като основателно направеното възражение от защитата в тази посока. В пледоарията си пред въззивния съд защитникът на подсъдимите се придържа към въведеното възражение за недоказаност на авторството на нанесения единичен удар, следствие на който била причинена средна телесна повреда у пострадалия К.. Оспорва като немотивирана присъдата в частта в която е прието, че подсъдимите са действали при общност на умисъла. Счита, че са налице предпоставките за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите Р.М. и А.А. да бъдат признати за невиновни и оправдани по предявените им обвинения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалба т а . Намира присъдата за законосъобразна и обоснована в частта в която е прието, че двамата подсъдими за участвали в извършването на престъплението при общност на умисъла. Счита, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е беспорно установена въз основа на събрания доказателествен материал, а наложените наказания са справедливо и законосъобразно определени. Пледира за потвърждаване на присъдата.

При упражняване на право на последна дума подсъдимият А. моли да бъде оправдан.

Гражданският ищец и частен обвинител В. К., редовно призован чрез своя повереник адв. Х.М., не се явява и не представя становище по подадената жалба.

Въззивният съд разгледа жалбата на подсъдимите Р. П. М. и А.К.А.. и като обсъди становищата на всички страни в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема следното:

Жалбата е допустима. Същата са депозирани от страни в процеса, коит о са легитимирани да обжалват постановения съдебен акт и е депозирана в срока за обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимите Р. П. М. и А.К.А..; показанията на свидетелите В. К., Д. П., М. И. Б., П. И. И., А. Г. И., М. Ф., К. С. К., К. К. Т. Х. В. И., писмените доказателства и доказателствени средства, веществените доказателства и заключенията към приетите основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи, заключението към приетата видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза. Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

На 26.09.2019г. вечерта Р.М., А.А., В. К. и свидетелите Д. П., А. И., М. Ф. и М. Б. се намирали в обща стая на втори етаж на общежитие на Технически университет – Габрово, намиращо се на ул. „Д-р Илиев – Детския“ в гр. Габрово, и употребявали алкохол.

Гражданският ищец и частен обвинител В. К., повлиян от употребения алкохол, извършил неприлично действие спрямо свидетеля М. Б., вследствие на което нейният приятел св. Д. П. му направил забележка. По повод отправената забележка между св. П. и В. К. се породил конфликт, при което двамата напуснали общата стая и излезли с коридора. Конфликтът прераснал във физическа саморазправа, при която двамата започнали да се бутат и блъскат с ръце. В опит да прекратят конфликта свидетелят М. Ф. и подсъдимият Р.М. застанали между Д. П. и В. К. и ги отдалечили един от друг. Междувременно на мястото дошли подсъдимият А.А., св. А. И. и св. П. И. – портиер в общежитието. Свидетелите Д. П. и М. Б. решили да се приберат в стаите си, докато В. К. продължавал да отправя обидни думи спрямо П. и да се опитва да го настигне. Двамата подсъдими неутрализирали опитите му като го изблъскали в другия край на коридора. Въпреки това В. К. продължавал да се дърпа и да проявява 3 агресивно поведение, при което подс. А. го ударил с юмрук в лицето, повалил го на земята и му нанесъл още няколко удара. Подсъдимият Р.М. и св. А. И. хванали подс. А., за да го възспрат. В този момент К. се изправил, тръгнал към тях и ръкомахайки засегнал лицето на подс. М., който от своя страна му нанесъл няколко удара с юмрук в лицето. В. К. паднал на земята, а подсъдимият М. продължил да го удря с ръце. Към този момент на мястото на сбиването се появил св. К. К., който възспрял подсъдимия М.. След това свидетелите К. К. и М. Ф. придружили В. К. до стаята му, където последният се оплакал от силна болка в главата. На следващия ден В. К. посетил МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в гр. Габрово и след извършена рентгенография било установено счупване на челюстта.

Според заключението на първоначално назначената съдебно-медицинска експертиза вследствие на нанесения побой на В. К. са причинени следните травматични увреждания: контузия на лява половина на лицето със силен оток и кръвонасядане по хода на долната челюст, разместено счупване на ъгъла на долната челюст вляво (съпроводено със силна болезненост и ограничено отваряне на устата, невъзможно хранене), кръвонасядане на гърба на носа, кръвонасядане по предната повърхност на лявото рамо и в основата на шията двустранно, кръвонасядане на гърба вдясно, клинични данни за мозъчно сътресение.

Причиненото счупване на челюстта е затруднило дъвченето и говоренете при пострадалия за срок от около два месеца, а останалите описани увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за период общо около 3-4 седмици. Вещото лице приема, че констатираното увреждане – счупване на долна челюст, по своя механизъм на настъпване би могло да бъде получено вследствие на силен удар странично отляво в областта на долната или средната част на челюстния ъгъл при затворена уста или стиснати/допрени челюсти, като нанасянето на допълнителни удари би допринесло за разместване на счупените фрагменти. Вещото лице определя вероятността травмата на долната челюст да настъпи като резултат от падане от собствен ръст върху издадена част на стъпало като статистически минимална. Дава становище, че всички описани увреждания са следствие на повече от един удар доколкото са разположени в различни анатомични части на лицето, шията и рамото.