Решение № 852 от 22.09.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. Стара Загора, 22.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530100982 по описа за 2025 година

Делото е образувано по отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 26 ЗЗД от ищеца Д.

П. М. срещу ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, гр. София, като моли да бъде признато за установено, че не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 390 лв., представляваща лихва за периода на Договор за потребителски кредит №774463 от 30.11.2022г. в размер на 63,26лв. и неустойка в размер на 326,74лв., тъй като Договор за потребителски кредит №774463 от 30.11.2022 г. е недействителен на осн. чл.26 ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира разноски.

Ответното дружество „Сити кеш“ ООД в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят подробен писмен отговор. Сочат, че е налице злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК. Твърдят, че не била налице недействителност по смисъла на ЗПК и оспорената неустойка била действителна. Твърдят, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Молят да бъде отхвърлен изцяло като такъв, като им бъдат заплатени направените от тях разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 30.11.2022г. между него и „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, представлявано от Николай Пенчев Пенчев се сключил Договор за потребителски кредит №774463 към искане № 9148852. По силата на Договора ответното дружество предоставил на кредитополучателя Д. П. М., заем в размер на 800лв. /осемстотин лева/, а кредитополучателят Д. П. М., се задължил да върне предоставената сума в срок до 29.03.2023 г., на 17 седмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 1

- 49,91 %. Посочено било , че общата сума за плащане от Д. П. М. е в размер на 863,26 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и 26 ст./.

В чл.3 от Договора били посочени параметрите на заема, като било посочено, че размера на първите 2 (две) вноски е 6,23 лв., а на останалите 15 (петнадесет) - 56,72 лв.

В чл.5 от Договор за потребителски кредит №774463 от 30.11.2022 г. било предвидено задължение за заемателя, който в срок до три дни от сключване на Договора следвало да предостави поне едно от следните обезпечения:

1.

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва (2х863,26лв.=1726,52 лв.) или

2.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

2.1. При един поръчител - осигурителния доход следва да е в размер на не по- малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната;

2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната;

2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и от Кредитора;

2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със Кредитора, по които е налице неизпълнение;

2.5.

Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

В чл.11 от Договор за потребителски кредит №774463 от 30.11.2022 г. било посочено, че в случай, че кредитополучателя не представи договореното обезпечение по чл.5 от Договора, то ще дължи неустойка в размер на 326,74 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съобразно посоченото в погасителния план.

Предвид задължението предвидено в чл.5 от Договора, към Погасителния план, била включена и неустойката по чл.11 от Договора, като към първите 2 (две) вноски е добавена 63,77 лв. за неустойка, а към останалите 15 (петнадесет) - 13,28 лв. неустойка, като общата вноска по кредита (главница + лихва + неустойка) става 70 лв., а падежа е както следва:

07.12.2022г., 14.12.2022г.; 21.12.2022г.; 04.01.2023г.; 11.01.2023г.; 25.01.2023г.;

01.02.2023г.; 08.02.2023г.; 15.02.2023г.; 22.02.2023г.; 01.03.2023г.; 08.03.2023г.;

15.03.2023г.; 22.03.2023г.; 29.03.2023г.

2

Общата сума, която Д. М. следвало да върне с включена неустойка била 1190 лв. /хиляда сто и деветдесет лева/.

Съгласно чл.9,ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор за потребителски кредит №774463 към искане № 9148852 от 30.11.2022 г. бил договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който били нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, било да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип бил чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Сделки, противоречащи на добрите нрави се считали, тези които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че било налице имено такова несъответствие, доколкото на Д. П. М. било вменено задължение да обезпечи задължението си по Договора до 3 (три) дни от сключването на договора, като в противен случай дължи неустойка в размер на 326,74 лв.

Счита, че по отношение на сключения между Д. П. М. и „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869 договор за потребителски кредит следвало да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

В чл.5 от Договора било предвидено Д. П. М. да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство.

В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди 3 сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.11 във вр. с чл.5 от Договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в срок до три дни от сключване на договора за кредит чрез банкова гаранция или поръчителство се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

Претендираната неустойка в размер на 326,74 лева предвиждала задължение за Д. П. М. за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция или поръчителство по заема. Такава уговорка се явявала нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение на кредита си, след като той вече бил отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала.

Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречала на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл били и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценявала към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постигало и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждал, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичали вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка били, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Поради това счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.11 във вр. с чл.5 от Договор за потребителски кредит №774463 от 30.11.2022 г. била нищожна.

4

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят уредил две от функциите на неустойката- обезпечителна и обезщетителна. Като форма на договорна отговорност неустойката имала и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона била допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено намирала приложение тогава, когато размерът на същата бил по-голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следвало да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави морална категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап.

Именно последните не допускали и използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното била предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна, каквото счита, че било налице в настоящия случай.

В този смисъл били и задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15.

06. 2010 год. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърнавяне на добрите нрави, била всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.