Определение № 271 от 22.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500320 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№5452/07.06.2024г., подадена електронно на 06.06.2024г. от „УКБ“АД, чрез пълномощника адв.Д. Д., против Определение №268 от 17.05.2024г., постановено по гр.дело №138/2024г. по описа на Окръжен съд-П., с което производството по предявената искова молба вх.№2097/01.03.2024г. на „УКБ“АД против Н. И. П. е прекратено поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД. Жалбоподателят атакува определението като постановено при липса на мотиви и поддържа това да е самостоятелно основание за неговата отмяна. Излага доводи да е предявил иска по чл.422 от ГПК в изпълнение на дадените от заповедния съд указания по чл.415,ал.1 от ГПК, с оглед подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, а не такова по чл.414а от ГПК, и поради угрозата издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист да бъдат обезсилени при непредявяване на иска. Позовава се на мотивите по т.9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които, обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуването на правото както към момента на приключване на съдебното 1 дирене, така и към минал момент – от деня на неговото възникване, като установяването на права, които са съществували в миналото, но са погасени или прекратени при приключване на съдебното дирене, е допустимо при наличието на правен интерес, обусловен от връзката между тези права и друго право на ищеца, което ще се упражни въз основа на съдебно предявеното и признато право, какъвто правен интерес за него да е налице, с оглед спряното до приключване на настоящото производство по гр.дело №3126/2023г. на Районен съд-П. по предявен от П. срещу него иск по чл.382,ал.1 от КЗ, за чието присъединяване претендира. Поддържа да не е налице хипотезата на т.10в от цитираното тълкувателно решение, с оглед и впоследствие приетата норма на чл.414а от ГПК. По изложените съображения претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждането му от първоинстанционния съд, както и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Ответникът по частната жалба Н. И. П. е депозирала чрез пълномощника адв.В. К. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото от първоинстанционния съд и допълнени с това, че наличието на правен интерес от търсената искова защита е положителна процесуална предпоставка за всички видове искове и без изключение за установителните, какъвто е искът по чл.422,ал.2 от ГПК, поради което и тъй като страните не спорят, че вземането вече не съществува, защото е изцяло погасено преди завеждане на иска чрез плащане от застрахователя, спрямо когото тя успешно е провела иск по чл.382,ал.1 от КЗ, то не е налице правен спор, който да бъде разрешен, при положение и, че, според задължителните разяснения по т.9 от ТР №4/18.06.2014г., съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235,ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа се и, че съдът не дължи произнасяне за съществуването на вземането към предходен момент, поради което допустимостта на иска не може да бъде обоснована с наличието на друго висящо дело, по което ищецът отговаря по иск за неоснователно обогатяване и би имал интерес да докаже, че е бил титуляр на вземане, съответно на правото да задържи платените под формата на разноски суми за 2 неговото предявяване по реда на чл.417 от ГПК. Настоява се и пълното погасяване на задължението да не е извършено при условията и в срока по чл.414а от ГПК, поради което да е депозирано възражение по чл.414 от ГПК.

По тези съображения се претендира за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на направените в настоящото производство разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№2097/01.03.2024г., подадена в електронна форма на 29.02.2024г., уточнена с молба вх.

№2637/20.03.2024г. и с молба вх.№3226/05.04.2024г., от „УКБ“АД, посредством която са предявени против Н. И. П. искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по сключения с наследодателя Иван Д. Пенев Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №376/0351/Р00000000045836 от 02.12.2019г. за главница от 41647,72лв., ведно със законната лихва от 12.04.2023г. до окончателното й изплащане, за лихва от 853,09лв. върху редовната главница от 12.01.2022г. до 19.08.2022г., за лихва от 804,57лв. върху просрочена главница за периода от 12.01.2022г. до 11.04.2023г., за неустойка от 2700,12лв. за просрочена главница за периода от 12.01.2022г. до 11.04.2023г. и за неустойка от 43,44лв. за просрочена редовна лихва за периода от 12.01.2022г. до 11.04.2023г., за които вземания по подадено на 12.04.2023г. заявление са издадени на 13.04.2023г. по ч.гр.дело №1377/2023г. на Районен съд-П. заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който не е образувано изпълнително производство, като на 04.08.2023г. в полза на банката са преведени от застрахователя „К.-К.Б.“ средства в общ размер от 50700,79лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение за реализиран покрит застрахователен риск – смърт на кредитополучателя, с които са погасени всички задължения по процесния договор за ипотечен кредит, а на 29.01.2024г. на банката е връчено 3 разпореждане на заповедния съд с указания за предявяване на иск за съществуването на вземанията, с оглед подаденото от ответницата Н. П. възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, от предявяването на какъвто ищецът счита да има правен интерес, тъй като погасяването на вземанията по заповедта като настъпил в хода на процеса факт по чл.235,ал.3 от ГПК, доколкото искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението – 12.04.2023г., не изключва дължимостта на съдебноделоводни разноски след като ответната страна е дала повод за завеждане на делото. С първата уточняваща молба е представено Разпореждане №536 от 17.01.2024г. по ч.гр.дело №1377/2023г. на Районен съд-П., с което на ищеца като заявител са дадени указания по чл.415,ал.1,т.1 от ГПК за предявяване на установителен иск за съществуването на вземанията.

С отговора на исковата молба ответникът Н. И. П. е потвърдила задълженията към ищеца по договора за кредит да са изцяло погасени от застрахователя въз основа на предявен от самата нея, упражнявайки правата на банката, иск по чл.382,ал.1 от КЗ против „К.Ж.“АД, уважен с решението по т.дело №8/2022г. на ПОС, потвърдено с решение по в.т.дело №315/2023г. на ПАС. Поддържа тя и банката да са били съищци по делото и решението на първата инстанция за уважаване на иска да е постановено на 04.01.2023г., като вместо да дочака потвърждаването му от въззивната инстанция и да се удовлетвори от застрахователното обезщетение, банката подала заявлението за издаване на заповедта за изпълнение не за да събере вземанията си по кредита, за което е получила изпълнителен лист на 13.04.2023г., но до датата на плащане на застрахователното обезщетение не е образувала изпълнително дело, а, за да задържи надвишаващото със 7488лв. вземанията по кредита обезщетение за съдебни и други разноски за производството по чл.417 от ГПК, вместо да го върне на нея, като тя получила само 100лв. и за разликата от 7388лв. завела иск срещу банката, по който било образувано гр.дело №3126/2023г. на ПРС, производството по което било спряно до приключване на настоящото. При тези обстоятелства ответникът поддържа искът да е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, тъй като има за предмет погасено вземане и независимо, че се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с междувременното погасяване на задълженията по заповедта интересът от иска е отпаднал, какъвто не може да бъде обоснован със съдбата на разноските в 4 заповедното производство, позовавайки се на разясненията по т.9 и т.10 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. С отговора е представено цитираното в него Решение №2 от 04.01.2023г. по т.дело №8/2022г. на Окръжен съд-П., с което е уважен предявеният от П. в полза на „УКБ“АД против "К.Ж.“АД иск по чл.382,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховката, обезпечаваща изпълнението на задълженията по процесния договор за кредит.

С обжалваното определение окръжният съд е възприел доводите на ответника за недопустимост на предявения иск.

Настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването в частната жалба атакуваното с нея определение да страда от липса на мотиви, което да е самостоятелно основание за неговата отмяна. Освен, че в определението са изложени мотиви, идентични на поддържаното от ответника в отговора на исковата молба, липсата на мотиви на първоинстанционният съдебен акт сама по себе си не съставлява негов порок, който да води до директната му отмяна, тъй като въззивната инстанция е също такава по същество и дължи самостоятелно произнасяне дори и в условията на ограничен въззив по чл.269,изр.2 от ГПК, а в настоящото производство по чл.278 от ГПК действа в условията на пълен въззив, при които е длъжна служебно да провери всички правнорелевантни факти, без да е обвързана от оплакванията на страните, осигурявайки прилагането на процесуалния закон, в каквато насока е и Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. по тълк.дело №6/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Оспорването от длъжника на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.414 от ГПК чрез възражение обосновава правния интерес от предявяване на иска по чл.422,ал.1 от ГПК за разрешаване на възникналия спор относно тяхното съществуване със сила на пресъдено нещо. Ако в периода след подаване на заявлението, въпреки подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК кредиторът получи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение, правният интерес от предявяване на иск за тяхното съществуване отпада поради погасяването им и същият е недопустим. С предявяването на иска се цели установяване съществуването на оспорените по реда на чл.414 от ГПК вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, с оглед нейното стабилизиране като 5 изпълнително основание за принудителното им удовлетворяване, доколкото непредявяването му в срока по чл.415,ал.4 от ГПК има за последица нейното обезсилване, както и на издадения по чл.418 от ГПК изпълнителен лист, съгласно чл.415,ал.5 от ГПК, съответно издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245,ал.3 от ГПК за принудително събраните в резултат на незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК от длъжника суми.

Необходимостта от принудително удовлетворяване на вземанията възниква само при липса на доброволно изпълнение. С осъществяването на такова тя отпада и за кредитора не е налице правен интерес от реализиране на исковата защита в рамките на заповедното производство по отношение на вземания, които са погасени и поради това престанали да съществуват. В настоящия случай искът по чл.422,ал.1 от ГПК ищецът „УКБ“АД е предявил в изпълнение на дадените от заповедния съд с Разпореждане №536 от 17.01.2024г. по ч.гр.дело №1377/2023г. на Районен съд-П. указания по чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, с оглед подадено в срок възражение по чл.414 от ГПК от длъжника Н. И. П. против издадената по заявление от 12.04.2023г. Заповед №663 от 13.04.2023г. за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист за процесните вземания, без по него да е образувано изпълнително производство. Безспорно е, че към датата на подаване на заявлението е било висящо производство по предявен от длъжника П. против „К.Ж.“АД иск по чл.382,ал.1 от КЗ за заплащане в полза на „УКБ“АД, конституирана като съищец, на застрахователно обезщетение за погасяване на процесните вземания по договора за кредит поради настъпило застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя и наследодател на П., като с постановеното преди подаване на заявлението Решение №2 от 04.01.2023г. по образуваното т.дело №8/2022г. на Окръжен съд-П., потвърдено с Решение №312 от 25.07.2023г. по в.т.дело №315/2023г. на Апелативен съдПловдив, което като необжалвано е влязло в сила, искът е уважен и на 04.08.2023г. застрахователят е изплатил на банката обезщетението, с което, както самият ищец твърди, са погасени всички задължения по договора за кредит, предявени от него спрямо длъжника П. като наследник и правоприемник на починалия кредитополучател в заповедното производство.