Определение № 2021 от 29.07.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2021 гр. София , 29.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20211000501072 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника „Медиа Гайд България“ЕООД срещу Определение № 262974 от 12.02.2021г. по гр.д.№ 12883/2020г. на СГС, ГО, 4 въззивен с-в, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от дружеството жалба срещу Протокол за извършено разпределение/погасяване от 22.11.2019г. по изп. дело № 2000/2019г. на ЧСИ Р. М..

Счита, че определението е неправилно по съображения изложени в частната жалба, поради което моли да бъде отменено и делото да се върне обратно на СГС за произнасяне по съществото на жалбата.

Взискателят „ТИМ“ЕООД изразява становище за неоснователността на жалбата по съображения изложени в отговора.

Присъединеният взискател Национална агенция за приходите не изразява становище по жалбата.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Не се спори, а и се установява, че изпълнително дело № 20197900402000 по описа на ЧСИ Р. М. е образувано по молба с вх. № 22130/28.10.2019 г. на „ТИМ“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.10.2019 г. по гр.д. № 5891/2018 г. по описа на Софийски 1 районен съд, 57 с-в, с който „Медиа Гайд България“ЕООД е осъдено да заплати на „ТИМ“ ЕООД на основание чл. 327 ТЗ сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 513, 80 лв. – съдебни разноски.

Не се спори, а и се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано да се съберат вече запорираните суми по обезпечително дело № 20177340400982 по описа на ЧСИ З. М..

Приложена е обезпечителна заповед № 3400 от 07.09.2017 г., издадена по гр.д. № 2021/2017 г. по описа на Районен съд- Габрово и отговор на „Юробанк България“ АД от 17.11.2017 г., от който е видно, че сумата от 15 000 лв., представляваща главница по изпълнителното дело е запорирана и налична в банката.

Не се спори, а и се установява, че със запорно съобщение с изх. № 37920/06.11.2019 г. е изискана запорираната сума и е наложен запор до цялото задължение по делото, а именно до сумата от 7 764, 35 лв. Със съобщение с изх. № 39795/22.11.2019 г. отново е поискана запорираната сума от 15 000 лв. и същата е преведена по сметка на ЧСИ на 22.11.2019 г.

Не се спори, а и се установява, че покана за доброволно изпълнение с изх. № 37918/06.11.2019 г. до длъжника е връчена на 14.11.2019 г., видно от приложеното по делото разпореждане за връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.

Видно от намиращото се на л. 23 от изпълнителното дело, в отговор на изпратеното по реда на чл.458 ГПК съобщението, Национална агенция за приходите е уведомила съдебния изпълнител, за наличието на публични вземания в размер на 27, 01 лева, представляващи вноски за здравно осигуряване и за 256 784, 29 лева, представляващо задължение по Ревизионен акт № Р-22221018006484-091-001/03.09.2019г., като в справката е отбелязано, че актът е обжалван.

Не се спори, а и се установява, че като е взела предвид, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, на 22.11.2019 г. ЧСИ Р. М. е приела, че по отношение на постъпилата сума от 15 000 лв. не се налага извършване на разпределение и е изготвен обжалваният в настоящото производство Протокол за извършено погасяване от 22.11.2019 г., а на 29.11.2019 г. сумата от 13 613, 30 лв. е преведена по сметка на взискателя, което е отбелязано на гърба на изпълнителния лист.

При така установените факти съдът намира жалбата за основателна, като съображенията му за това са следните :

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях Така Ж. С., БГПП, изд. 2012 г., стр.

1125. Принципно вярна е тезата на СГС, че когато обезпеченият кредитор, какъвто е 2 взискателят „ТИМ“ЕООД, е представил на съдебния изпълнител изпълнителен лист за обезпеченото вземане, последният му дължи предаването на запазената за него сума, като действието по предаването не представлява разпределение на събрани в изпълнителното производство суми по чл.460 ГПК. Тази теза на съда обаче не държи сметка на обстоятелството, че наложеният запор има само обезпечителен характер и цели запазване имуществото и патримониума на длъжника с оглед удовлетворяване на взискателя, като съвсем не определя обезпечения кредитор като привилигирован, а е само основание той да бъде определен като присъединени взискател по право, който трябва да участва в разпределението и припадащата му се сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител до представянето на изпълнителен лист. За това вземане той е хирографарен кредитор и следва да получи удовлетворение по съразмерност.

От друга страна, по изпълнителното дело са налице данни за наличието на привилигировани вземания на държавата, произтичащи от публични вземания за осигурителни вноски и на невлязал в сила данъчен ревизионен акт, което е видно от представеното по реда на чл. 458 ГПК пред съдебния изпълнител удостоверение от НАП.

Твърденията на съдебния изпълнител в представените от него по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви на обжалваните действия, че ревизионният акт е отменен и такова публично задължение повече не съществува, са само негови хипотетични твърдения и заключения, тъй като обективни данни за това по преписката не съществуват.

Ето защо и не е вярна тезата на взискателя „ТИМ“ЕООД, която е възприета и от съда в обжалваното определение, че разпределение не следва да се извършва. От друга страна, дали действително са налице вземания на държавата с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД и дали следва да й се заделят суми по разпределението, или не, е въпрос по основателност на жалбата, а не по нейната допустимост.

В тази насока са възраженията на жалбоподателя и същите следва да се разгледат по същество. С оглед горното и съдът приема, че подадената от длъжника „Медиа Гайд България“ЕООД жалба пред СГС се явява допустима, поради което неправилно с обжалваното определение производството по същата е било прекратено. Определението следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по нея.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 262974 от 12.02.2021г. по гр.д.№ 12883/2020г. на СГС, 3

ГО, 4 въззивен с-в, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от дружеството жалба срещу Протокол за извършено разпределение/погасяване от 22.11.2019г. по изп. дело № 2000/2019г. на ЧСИ Р. М..

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4