Решение № 220 от 11.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря М.на Кр. Петрова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200188 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на адвокат Т.Н. и адвокат Н.Д. – упълномощени защитници на подс. Г. Ч.; по касационна жалба на подсъдимия Г. Ч. и по касационна жалба на повереника а. Б. против решение № 445 от 03.01.20204 г., постановено по в.н.о.х.д. № 363/20203 г. по описа на Апелативен съд – София.

В касационните жалби на адв. Н. и адв. Д. се твърди, че е налице фактическа необоснованост на актувания съдебен акт. Релевирани са и касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Двете жалби съдържат частично препокриващи се доводи по отношение на касационния повод съществено нарушение на процесуалните правила. Такова според касаторите е налице, тъй като обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона; превратно са тълкувани доказателствата относно травматичните увреждания на пострадалия, мястото на произшествието, траекторията на движение на пешеходеца и видимостта, която подсъдимият е имал към него. Нарушени според защитата са правилата за анализ и оценка на автотехническата експертиза, работила без участие на съдебен лекар и направила изчисления, без да вземе предвид габаритите на превозното средство и записа от охранителната камера и ползвала ориентир, нефигуриращ в протокола за оглед на местопроизшествие. Касаторите твърдят, че обективната истина в 1 процеса е останала неизяснена, тъй като не са били събрани гласни и писмени доказателства относно извършения вторичен превоз на пешеходеца, неоснователно е бил заличен като свидетел Г. К. и не е била назначена повторна комплексна съдебно медицинска експертиза, която да отговори на въпроса кога точно е получена травмата на главата на пострадалия и безопасно ли е бил транспортиран той до лечебното заведение в гр. София. В жалбата на адв. Н. се твърди, че отразената във въззивното решение дата на последното съдебно заседание не съответства на действителната дата, на която това заседание е било проведено. В същата жалба е посочено, че има противоречие по отношение на скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, тъй като в мотивите към първоинстанционната присъда тази скорост е посочена като 23.3 км/ч, а във въззивното решение без допълнителна аргументация е приета с един километър по-ниска скорост. С двете касационните жалби се претендира нарушение на материалния закон с обосновка, че смъртта на пешеходеца не се намира в причинно-следствена връзка с пътния инцидент. В жалбите е релевиран и довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, който не е подкрепен с конкретни съображения. Отправени са алтернативни искания – за отмяна на решението и за връщане на делото на въззивния съд с конкретни указания; за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението или за намаляване на размера на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от права.

В касационната жалба на подсъдимия Г. Ч. се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.

348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В тази касационна жалба е поставена под съмнение безпристрастността на експертите, изготвили автотехническата и медицинската експертизи. Посочено е, че по делото са останали неизяснени редица обстоятелства във връзка с транспортирането на пострадалия до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, с проведеното в тази болница и в МБАЛ-Разлог лечение и диагностика и с поведението на близките на пешеходеца, които на собствена отговорност и против волята на пострадалия са решили да го транспортират до гр. София. Отправени от касатора са две алтернативни искания – за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане или за отмяна на решението в частта, в която му е наложено наказание лишаване от правоуправление.

В касационната жалба на повереника а. Б. е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Без да оспорва извършената от въззивния съд преквалификация на деянието по чл. 343а НК, защитникът смята, че отложеното по реда на чл. 66 НК наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода няма да изпълни целите на материалния наказателен закон. Отправено е искане за ревизия на въззивното решение в частта относно това наказание, което да бъде увеличено до границите от две години лишаване от свобода, отмерени в присъдата на ОС-Кюстендил.

В съдебно заседание се явява защитникът на подсъдимия адв. Т.Н., който поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

2

Подсъдимият Г. Ч. поддържа своята жалба и се солидаризира с аргументите на защитника си.

Повереникът а. Б. лично и от името на тримата частни обвинители - Д.

И. Д., М. И. Д. и П. Д. Д., моли депозираната от нея касационна жалба да бъде уважена.

Това е и процесуалното искане на явилия се в съдебното заседание частен обвинител Д. Д..

Представителят на Върховната прокуратура намира, че четирите касационни жалби са неоснователни и пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 20/14.10.2022 г. постановена по н.о.х.д.№599/2021 г. на ОС-Кюстендил подс. Г. Л. Ч. е признат за виновен в това, че на 23.01.2020 г. на площад „Трети март“ в гр. Банско, обл. Благоевград, при управление на МПС – автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ...... и в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца И. Г. Д., на 71 г., настъпила на 23.03.2020 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, отложени по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години, както и на наказание лишаване от правоуправление за срок от три години.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото.

Присъдата е проверена по жалба на защитата пред съответния въззивен съд.

С решение № 445/03.01.2024 г. по в.н.о.х.д. №363/2023 г. по описа на Апелативен съд-София първоинстанционният съдебен акт е изменен в санкционната му част, приложен е закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието е преквалифицирано в такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б. „в“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като е намален срокът на наказанието лишаване от свобода от две години на една година и шест месеца. В останалата ѝ част присъдата е потвърдена.

Това именно решение е предмет на касационна проверка.

Преди да се произнесе по основателността, респективно неоснователността на четирите касационни жалби, ВКС отбелязва следното:

На първо място, няма да бъдат обсъждани в касационното решение доводите на защитниците за несъответствие между фактическите констатации на въззивния съд и събраните по делото доказателства. Те се отнасят до 3 обосноваността на проверявания съдебен акт, без да се отчита, че отсъствието не съставлява самостоятелно касационно основание, тъй като върховната съдебна инстанция е съд само по правото и не може да приема нови фактически положения. Единственото изключение от това принципно положение се съдържа в разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, но настоящият казус не попада в посочената хипотеза. Аргументите на защитата могат да бъдат обсъждани единствено с оглед евентуално нарушение на правилата за анализ и оценка на доказателствената съвкупност и именно на тези аргументи по-долу ще бъде отделено подобаващо внимание.

На следващо място, липсва процесуална възможност да се удовлетвори отправеното с жалбите на защитниците искане за оправдаване на подсъдимия Г. Ч.. Искането предполага извеждане на нови фактически положения, каквито касационната инстанция не може да установява. В рамките на правомощията си ВКС има възможност само да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.

След тези предварителни уточнения касационният съд прие, че четирите касационни жалби са допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирани страни и от повереник, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

По същество на жалбите бе прието следното:

По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, релевирани в жалбите на защитата

Преимуществено разглеждане следва да получат тези възражения, защото евентуалната им основателност прави безпредметно обсъждането на аргументите за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието.

Несподеляеми са доводите на защитата, отнасящи се до съдържанието на обвинителния акт. Те не държат сметка за разпоредбата на чл. 246 НПК, нито за предписанията на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, което, макар издадено при действието на отменения НПК, запазва своята актуалност и понастоящем. В касационните жалби на двамата защитници се твърди, че обвинителният акт е неясен, тъй като в него не се съдържа информация къде, как и при какъв механизъм е настъпило процесното произшествие, както и кога и къде починал пострадалият. Това твърдение е невярно.

4

Обвинителният акт е внесен в съда за престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК и в него се съдържат всички значими обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието. Посочени са датата на произшествието 23.01.2020 г.; обстоятелството, че подсъдимият е бил водач на автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ......; това, че на процесната дата се е придвижвал с този автомобил в посока към площад „Трети март“ в гр.

Банско; това, че при маневра завой наляво и при движение със скорост от 22.3 км/ч, макар да е имал техническата възможност да види пресичащия към отсрещния тротоар пешеходец, не е намалил своевременно скоростта на движение и след като със закъснение е предприел ефективно спиране на автомобила е ударил пешеходеца. Посочени са мястото на удара по дължина (19.95 метра след линията на ориентир 1) и широчина на пътното платно (около 7.00 метра вдясно от същия ориентир); нарушеното правило за поведение от страна на водача (чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП); причинените увреждания на пострадалия; факта на неговата смърт – в причинна връзка с пътния инцидент - два месеца по-късно в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил транспортиран за лечение. Тъй като основните съставомерни признаци на деянието по чл. 343 от НК присъстват в акта на прокурора, подсъдимият е бил наясно в какво е обвинен и е могъл пълноценно да се защитава срещу предявеното му обвинение. Липсват пропуски и в контекста на чл. 6 от Директива 2012/13, определящ правила във връзка с правото на информация относно обвинението и имащ за цел да гарантира справедливостта на производството и да осигури ефективното упражняване на правото на защита.

Неоснователно е възражението от касационната жалба на адв. Н., че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото отразената във въззивното решение дата на провеждане съдебното заседание, в което са приключили пренията по делото, не съответства на действителната дата, на която това заседание е било проведено. На първо място, съпоставката между приложените по делото на хартиен носител спорен протокол и въззивно решение показва съвпадение на отразената в тях дата – и в двата документа тя е 04.10.2023 г. Не е налице нередовност и поради вписване на датата 09.10.2023 г. в уводната част на протокола, изготвен като електронен документ в единната информационна система на съдилищата. Тази дата отразява момента на техническото оформяне на протокола като електронен документ и подписването му с квалифициран електронен подпис, която не е задължително да съвпада с датата, на която е проведено съдебното заседание по делото.

Разпечатката съдържа 40 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/832a4c34-d762-4e53-a319-90d8849302d4