Определение № 735 от 12.06.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. София, 12.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500440 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 220, изр. 2 ГПК.

Обжалва се определение № 211 от 31.03.2025 г. по гр. д. № 100/2025 г. по описа на РС – Костинброд в частта, в която е оставено без уважение искането на ответника в първоинстанционното производство ЧСИ В. А. Н. за конституиране на „Евроинс“ АД като трето лице – помагач на ответника.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство ЧСИ В.

А. Н. с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго определение, с което „Евроинс“ АД бъде конституирано като трето лице – помагач на ответника.

Ответникът по частната жалба и ищец в първоинстанционното производство „Когис“ ЕООД е депозирал отговор на частната жалба, в който бланково оспорва същата.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

РС – Костинброд е сезиран с искова молба от „Когис“ ЕООД срещу ЧСИ В. А. Н., с която са предявени главен иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 23001 лв., представляваща платена от ищеца цена за придобиване по реда на публична на недвижим имот - несобствен на длъжника по изп. д. № 2017864040056 по описа на ЧСИ В. Н. с рег. № 864 в РКЧСИ; сумата от 16174.10 1 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на плащането - 30.04.2018 г., до датата на предявяване исковата молба - 30.09.2024 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; разноските по изпълнителното дело в размер на 737.12 лв.; съдебните разноски в размер на 610 лв. по гр. д.

№ 413/2020 г. по описа на РС – Сливница. В исковата молба ищецът твърди, че е бил купувач при извършена публична продан на недвижим имот по изп. д. № 2017864040056 по описа на ЧСИ В. Н. с рег. № 864 от регистъра на КЧСИ, като изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.12.2008 г. от Районен съд София по гр. д. № 8269/2008 г. срещу длъжника Й.Б.Г.. Възлагателното постановление влязло в сила на 15.06.2018 г. и било вписано на 06.12.2018 г. в СВп при РС - Сливница.

Ищецът платил продажната цена за имота в размер на 23001 лв. по посочената от ЧСИ сметка, както и разноските по изпълнителното дело - такса от 1.5 % за изготвяне на постановлението в размер на 414.01 лв. и такса за въвод във владение в размер на 322.80 лв.

На 02.09.2020 г. било образувано гр. д. № 20201890100413 по описа на РС – Сливница по искова молба на „Готиас“ ЕООД срещу „Когис“ ЕООД, с която бил предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че „Когис“ ЕООД не е собственик на имота.

С решение № 30 от 01.03.2020 г. по делото искът бил уважен и в тежест на ищеца по настоящото дело били възложени разноски. Решението било постановено при участие на ЧСИ В. А. Н. като трето лице-помагач на ответника „Когис“ ЕООД. Решението било потвърдено от ОС – София, а въззивното решение не било допуснато до касационно обжалване. Въззивният съд приел, че длъжникът по изпълнителното дело Й.Б.Г. е продала на М. Г. процесния имот на 23.10.2003 г., като се е легитимирала при сделката като собственик със завещание от 08.04.1992 г. Съдът констатирал, че към датата на продажбата било висящо делбеното производство - гр. д. № 72/2003 г. по описа на РС - Сливница, по което дело Й. Г.а е конституирана като ответник и в хода на делбата никой от останалите съделители не упражнил правото си по чл. 76 ЗН за прогласяване относителната недействителност на сделката между Й. Г.а и М. Г., нито поискал конституиране в делбата на другата страна по тази сделка. Съответно бил направен извод, че процесният имот не е бил собственост на длъжника Й.Б.Г. към датата на публичната продан, поради което купувачът „Когис“ ЕООД не е придобил права по силата на постановлението за възлагане.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил същата и е навел възражение за изтекла погасителна давност. Направил е искане за конституиране на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и на „Евроинс“ АД като трети лица – помагачи на ответника, тъй като имал с тях сключени договори за застраховка „Професионална отговорност за ЧСИ“, като за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г. бил сключен договор с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, а за периода от 01.08.23 г. до 31.07.24 г. бил сключен договор с „Евроинс“ АД.

След приключване на процедурата по размяна на книжа първоинстанционният съд е постановил определение по чл. 140 ГПК, в което се е произнесъл по искането на за конституиране на трети лица - помагачи, като е конституирал като трето лице - помагач 2

„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и е оставил без уважение искането за конституиране като трето лице – помагач на „Евроинс“ АД по съображения, че твърдяното от ищеца като незаконосъобразно действие по принудително изпълнение, извършено от ответника, е за период, различен от този, в който е действал договорът за застраховка между ответника и „Евроинс“ АД.

Изводът на първоинстанционния съд е правилен.

Изложеното в частната жалба в насока, че моментът на настъпване на вредите за настоящия ищец е моментът на влизане в сила на решението, с което е признато за установено, че той не е собственик на имота, предмет на публичната продан, и съответно е евинциран, не обуславя извод за наличие на правен интерес от конституиране като трето лице – помагач и на застрахователя, с когото настоящият ответник е бил в договорни отношения по застраховка „Професионална отговорност за ЧСИ“ към момента на настъпване на вредите, тъй като този момент не е определящ за ангажиране на евентуалната бъдеща отговорност на този застраховател спрямо застрахования, възможността за ангажиране на която би обусловило правния интерес от конституиране на този застраховател в настоящото производство с оглед обвързващата сила на мотивите в отношенията между главната и подпомагащата страна. Фактът на настъпване на вредите безспорно е елемент от фактическия състав, обуславящ ангажиране на отговорността на сочения като делинквент, съответно евентуално бъдещо ангажиране на отговорността на застраховалия професионалната отговорност на делинквента застраховател, при това съществен елемент от този фактически състав, тъй като ако не са настъпили вреди, не е налице основание за ангажиране на отговорността на сочения като делинквент за обезвредата им, съответно и за ангажиране на отговорността на застрахователя на професионалната отговорност на делинквента. Вредата обаче, макар съществен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, по естеството си представлява неблагоприятна последица от деянието, а деянието от своя страна е първият и най-съществен елемент от този фактически състав, при липсата на който елемент наличието или липсата на останалите елементи от фактическия състав на увреждането въобще не се изследват. Поради това от значение за ангажиране на евентуалната бъдеща отговорност на застрахователя на професионалната отговорност на делинквента, съответно и за наличие на правен интерес от конституирането на този застраховател като трето лице – помагач на ответника в настоящото производство, е именно моментът на извършване на деянието, а не моментът на настъпване на последиците от него – вредите.

Съобразно гореизложеното определението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 211 от 31.03.2025 г. по гр. д. № 100/2025 г. по описа 3 на РС – Костинброд в обжалваната част, в която е оставено без уважение искането на ответника ЧСИ В. А. Н. за конституиране на „Евроинс“ АД като трето лице – помагач на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4