Решение № 228 от 19.09.2024, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 536/2024
- Вид
- Решение № 228
- Подписан
- 19.09.2024
- В сила
- 08.11.2024
- Състав
- Страхил Николов Гошев
Цитирани разпоредби
- чл. 42, ал.1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171, т. 2, б. "д" · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал.1, т. 4, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 228 гр. Дупница, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Ива Д. Г.ева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20241510200536 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-5310-000243 от 30.04.2024 г., издадено от Началник група КПДГПА, към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на И. М. Ч., с адрес: гр.Б, ж.к."З." №**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание ,,глоба“, в размер на 200,00 лв., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и в първото съдебно заседание лично излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо към АНП и с молба по дело от редовно упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.04.2024 г., около 15:06 ч. в общ. Дупница, на АМ „Струма“ км. 56.050, с посока на движение към Кулата, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.
№ ******, регистриран на името на покойния му баща М. Ч., като въпросното МПС било спряно по-рано от движение, по реда на чл. 171, т. 2, б. „д“ от ЗДвП със ЗПАМ на и.д.
Началник на ОО „АА“, гр. Благоевград, която е била отменена от издалия я орган поради отстраняване на нарушението, за което е била издадена на 12.12.2023 г., съобщено на отдел 1
„ПП“ при ОДМВР-Благоевград с писмо от 14.12.2023 г., но въпреки това към процесната дата – 13.04.2024 г. компетентните длъжностни лица при ОДМВР-Благоевград, отдел „ПП“ не отразили надлежно и своевременно това обстоятелство в своята автоматизирана електронна система „АИС КАТ“ и автомобилът бил посочен там като спрян от движение, на основание посочената и вече отменена към 12.12.2023 г. ЗПАМ.
Автомобилът бил спрян за проверка от автопатрул на група КПДГПА при ОДМВРКюстендил, в който участвали свидетелите К. и В.. Същите направили справка с РСОД в „АИС КАТ“ и установили, че проверяваният автомобил е спрян от движение.
Във връзка с тези констатации св. В. в присъствието на св. К. съставил на жалбоподателя АУАН. Актът е подписан от посочените лица и връчен на жалбоподателя срещу подпис с писмено отбелязване, че същият има възражения.
Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП № 24-5310-000243 от 30.04.2024 г., издадено от Началник група КПДГПА, към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което н а И. М. Ч., с адрес: гр.Б, ж.к."З." №**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание ,,глоба“, в размер на 200,00 лв., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
В съдебното производство с а разпитани длъжностните лица при АНО – актосъставителят и свидетелят по съставяне на акта, които потвърждават изцяло фактите описани в АУАН, както и обстоятелствата относно неговото съставяне, подписване и връчване на място на жалбоподателя.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите, всеки от които добросъвестно разказва за случая това, което си спомня.
Техните показания са логични, последователни и непротиворечиви. Същите се подкрепят изцяло от наличните писмени доказателства прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. С най-голяма доказателствена стойност са изисканите служебно от съда справки и документи от ОО „АА“, гр. Благоевград и ОДМВР-Благоевград във връзка с издаването и отмяната, респ. уведомяването за ЗПАМ и отразяването на това обстоятелство в информационната система на КАТ.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 14-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., приложена към преписката.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. сам да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, 2 независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно:
Налице е допуснато съществено процесуално нарушение. Липсва дължимото според ЗАНН задължително минимално съдържание на АУАН и НП. Актът е съставен в нарушение на чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН. Постановлението е съставено в нарушение чл. 57, ал.1, т.
5 от ЗАНН. Налице е пропуск, като не е посочена в задължителното описание на фактическата обстановка самата заповед за налагане на ПАМ, въз основа на която е посочено от актосъставителя и след това идентично неправилно от АНО, че автомобилът е бил спрян от движение. Този абсолютно задължителен елемент при описанието на нарушението изобщо отсъства от текста на АУАН и НП и неможе да бъде извличан по-късно и едва от приложените доказателства по АНП. Липсата на задължителен реквизит на НП опорочава драстично административнонаказателното производство. Нарушено е правото на защита на санкционирания субект, тъй като за него остава неясно при съставяне на АУАН и издаване на НП, с какъв акт и от кога, от кой орган автомобилът му е бил спрян от движение, за да го оспори и обори евентуално пред АНО, респ. пред съда, и е неясно именно във връзка с каква ЗПАМ е понесъл административнонаказателна отговорност с издаденото му НП. Пропускът да се посочи тази важна информация при описанието на нарушението, или пък дори непълното и, респ. неточно й посочване, дори и да се дължи на някаква грешка /технически пропуск/, всякога е неотстранимо и съществено процесуално нарушение и основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.
На следващо място и на още по-силно основание следва да се посочи, че нарушение изобщо не е извършено и управлението на процесния автомобил към процесната дата не е съставомерно от обективна и субективна страна, като нарушение на чл. 5, ал.3, т. 2 от ЗДвП, доколкото от приложените писмени доказателства категорично се установява, без каквото и да е съмнение, че предпоставките за спиране на процесния лек автомобил от движение не са съществували и обективно не са били налице към датата на проверката от контролните органи на АМ „Струма“. Безспорно ЗПАМ не е имал действие след датата 12.12.2023 г. с оглед отмяната на заповедта от издалия я орган, за което е било надлежно съобщено с писмо от 14.12.2023 г. на компетентните длъжностни лица в ОДМВР-Благоевград, че следва са съобразят това обстоятелство. Само недопустимия пропуск на полицейските служители по отразяване на отмяната на ЗПАМ след отстраняване на нарушението, за което е била издадена в системата на КАТ е единствената причина за настоящото административнонаказателно производство, което може да бъде определено като едно голямо недоразумение, причинено от нехайството и некомпетентността на отговорните длъжностни лица към ОДВМР-Благоевград.
От субективна страна жалбоподателят след като е изпълнил надлежно всички изисквания посочени в издадения му от служител на ОО „АА“, гр. Благоевград АУАН и ЗПАМ явно чисто добросъвестно е управлявал процесния лек автомобил, който е наследил 3 от баща си, без изобщо към датата 13.04.2024 г. да е съзнавал, да целял, желаел или дори допускал, че след връщането на талона и регистрационните му табели при отстраняване на нарушението констатирано от служител на ОО „АА“, гр. Благоевград в издадения му порано АУАН и ЗПАМ, автомобилът му чисто формално не е все още отразен своевременно от служителите на ОДМВР-Благоевград в тяхната информационна система, с оглед писмото на ОО „АА“, гр. Благоевград от 14.12.2023 г. Няма каквато и да е проява на вина от субективна страна, в която и да е от възможните й съставомерни форми и проявления.
С оглед на това и доколкото не е изобщо доказано да е извършено нарушение от обективна и субективна страна с управлението на посочения лек автомобил от жалбоподателя издаденото НП следва да бъде отменено изцяло на посочените основания, като неправилно и незаконосъобразно.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-5310-000243 от 30.04.2024 г., издадено от Началник група КПДГПА, към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на И. М. Ч., с адрес: гр.Б, ж.к."З." №**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание ,,глоба“, в размер на 200,00 лв., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4