Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 29.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 218/2025
Вид
Решение № 69
Подписан
29.04.2026
В сила
27.06.2026
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000218 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 30/6.06.2025 година по т. д. № 51/2024 година на Окръжен съд Ловеч „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Д. И. Д. сумата 200 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от изпадането в „будна кома“ и смъртта на нейния син А. Д. А. на 5.11.2021 година в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.01.2020 година около 8.20 часа на път ПП 307, километър 3+700 между село Тодоричене и гр.

Луковит, област Ловеч, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2020 година до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането и чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и чл. 493, ал. 1, точка 4 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Д. А. Т. сумата 150 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от изпадането в „будна кома“ и смъртта на неговия син А. Д. А. на 5.11.2021 година в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.01.2020 година около 8.20 часа на път ПП 307, километър 1

3+700 между село Тодоричене и гр. Луковит, област Ловеч, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2020 година до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.

1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането и чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и чл. 493, ал. 1, точка 4 от Кодекса за застраховането.

Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на П. Д. Д. сумите: 100 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от изпадането в „будна кома“ и смъртта на нейния брат А. Д. А. на 5.11.2021 година в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.01.2020 година около 8.20 часа на път ПП 307, километър 3+700 между село Тодоричене и гр. Луковит, област Ловеч, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2020 година до окончателното изплащане; 2 600 лева – обезщетение за имуществени вреди – съдебно разноски по гр. д. № 233/2022 година на Окръжен съд Ловеч, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането и чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и чл. 493, ал. 1, точка 4 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат С. Г. сумата 31 950 лева, присъдени по гр. д. № 233/2022 година по описа на Окръжен съд Ловеч по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 5 от Наредба № 1/2002 година за адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по делото, от които: на Д. И. Д. – 12 650 лева; на Д. А. Т. – 10 650 лева; на П. Д. Д. – 8 650 лева; 9 000 лева за процесуално представителство на ищците по т. д. 51/2024 година на Окръжен съд Ловеч – по 3 000 лева за всеки от тях поотделно, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 5 от Наредбата за адвокатските възнаграждения; сумата 1 278 лева – внесена държавна такса.

Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Ловеч в полза на бюджета сумите: 1 400 лева – депозит за вещи лица; 18 000 лева – държавна такса върху уважените искове.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, представлявано от адвокат Д. С., против Решение № 30/6.06.2025 година по т. д. № 51/2024 година на Окръжен съд Ловеч. В жалбата се сочи, че решението на първостепенния съд е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Изтъква се, че съдът е имал формирано убеждение за оценката на доказателствата от разглеждане на претенции на други родственици на починалия по същото застрахователно събитие. Изводите на съда за преклузия на възражения на застрахователя поради силата на пресъдено нещо по гр. д. № 233/2022 година на Окръжен съд Ловеч, по което дружеството е участвало като трето лице помагач, са 2 необосновани. Съставът на Окръжен съд Ловеч е имал избирателен подход при преценка на доказателствата; допуснал е процесуални нарушения, обусловили погрешни крайни изводи по спорните факти; обезщетенията са завишени по размер – в нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и обективно установените данни по делото. Не се спорят: механизма на пътнотранспортното произшествие; причинената вреда на пострадалия; причинната връзка между пътнотранспортното произшествие и смъртта му; вината на водача на лекия автомобил предвид влязлата в сила присъда по наказателното дело, поради което не се навеждат оплаквания по тези въпроси.

Неправилно е прието от решаващия състав, че третото лице помагач не може да се позовава на възражения, които са преклудирани по гр. д. № 233/2022 година на Окръжен съд Ловеч, с позоване на Тълкувателно дело № 1/2025 година на Върховния касационен съд. Върховният касационен съд не е постановил решение по посоченото тълкувателно дело, насрочено за разглеждане на 2.10.2025 година. При своевременно релевирано от застрахователя като трето лице помагач възражение по гр. д. № 233/2022 година на Окръжен съд Ловеч за липса на дълбока емоционална и близка връзка между ищците и техния родственик, наличието на отчуждение между тях съдът не може да откаже произнасяне по същото, а и застрахователят е провел пълно и главно доказване на възраженията си по т. д. № 51/2024 година на Окръжен съд Ловеч. С отказа да оцени събраните доказателства по т. д. № 51/2024 година на Окръжен съд Ловеч е допуснато съществено процесуално нарушение, не са спазени: принципа за справедлив съдебен процес, прогласен в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека, принципа за установяване на истината (чл. 10 от ГПК). Определените обезщетения за неимуществени вреди са неоправдано и несправедливо завишени при събраните доказателства за отчужденост и неподдържана близка връзка между починалия и тримата ищци, които дори не на са присъствали на неговото погребение, въпреки че са съседи и живеят в близост.

Тенденциозно са пренебрегнати показанията на свидетелката А. Р. – съпруга на починалия А. А.. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че П. Д. е сестра на починалия и попада в далечния кръг роднини, които имат право на обезщетение само по изключение, а от друга страна приетото за справедливо обезщетение в размер на 100 000 лева противоречи на съдебната практика, на принципа за справедливост, не отчита социално-икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на инцидента. С оглед данните за отчужденост между ищците и техния родственик, присъдените обезщетения за неимуществени вреди не изпълняват функцията да репарират по справедлив начин вредите, надхвърлят извънредно много стандарта за живот и икономическите условия в страната.

Присъдените суми са неоправдано завишени. Отсъждането на обезщетения не е самоцелно.

Родствената връзка сама по себе си не е доказателство за търпени морални вреди.

Свидетелите очертават нормална за подобно житейско събитие скръб, която не нахвърля обичайната такава; установени са спорни и съмнителни данни за търпени от ищците вреди, но те не надхвърлят обичайните морални страдания, не кореспондират на присъдените суми; изложеното важи особено за П. Д., попадаща в далечния кръг роднини, на които се дължи обезщетение по изключение при доказаност на реално търпени вреди над обичайните за 3 родственици от съответната степен. При определяне на обезщетенията не са взети предвид дори и формално социално-икономическите условия на живот в страната. Присъдените обезщетения поради неадекватния си размер неоправдано се превръщат в самоцелен източник на повишаване на жизнения стандарт на ищците, каквато функция по същество не би следвало да изпълняват. В много развити страни, в които съществуват и лимити за обезщетенията, се прилага принципа за обективна оценка на евентуалния (пропуснат) остатъчен икономически принос на пострадалия/загиналия.

Направено е искане да се отмени Решение № 30/6.06.2025 година по т. д. № 51/2024 година на Окръжен съд Ловеч и да постанови друга такова, с което да се отхвърлят исковете, претендират се сторените разноски пред двете инстанции, включително за адвокатска защита.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат С. Г. – пълномощник на Д. И. Д., Д. А. Т., П. Д. Д., и лично от адвокат С. Г., в който излага съображения за нейната неоснователност.

С писмени бележки и в съдебно заседание адвокат С. Г. – процесуален представител на Д. И. Д., Д. А. Т., П. Д. Д., и лично оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 51/2024 година на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявени от адвокат С. Г. – пълномощник на Д. И. Д., Д. А. Т., П.

Д. Д., и лично от адвокат С. Г. против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД искове.

Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на:

Д. И. Д. сумата 200 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от изпадането в „будна кома“ и смъртта на нейния син А. Д. А. на 5.11.2021 година в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.01.2020 година около 8.20 часа на път ПП 307, километър 3+700 между село Тодоричене и гр.

Луковит, област Ловеч, ведно със законната лихва върху сумата от 17.01.2020 година до окончателното изплащане;

Д. А. Д. сумата 150 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от изпадането в „будна кома“ и смъртта на неговия син А. Д. А. на 5.11.2021 година в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.01.2020 година около 8.20 часа на път ПП 307, километър 3+700 между село Тодоричене и гр.

Луковит, област Ловеч, ведно със законната лихва върху сумата от 17.01.2020 година до окончателното изплащане;

4

П. Д. Д. сумата 100 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от изпадането в „будна кома“ и смъртта на нейния брат А. Д. А. на 5.11.2021 година в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.01.2020 година около 8.20 часа на път ПП 307, километър 3+700 между село Тодоричене и гр.

Луковит, област Ловеч, ведно със законната лихва върху сумата от 17.01.2020 година до окончателното изплащане;

П. Д. Д. сумата 2 600 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди – депозит за вещи лица, ведно със законната лихва върху сумата от 17.01.2020 година до окончателното изплащане;

С. Й. Г. сумата 31 950 лева, присъдени по гр. д. № 233/2022 година по описа на Окръжен съд Ловеч по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 5 от Наредба № 1/2004 година за адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по делото, от които: на Д. И. Д. – 12 650 лева, на Д. А. Т. – 10 650 лева, на П. Д. Д. – 8 650 лева, на основание чл. 493, ал. 1, точка 4 от Кодекса за застраховането.