Решение № 4067 от 29.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6885/2022
- Вид
- Решение № 4067
- Подписан
- 29.08.2023
- В сила
- 05.12.2023
- Състав
- МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1, предл. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4067 гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ Т. П. при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Административно наказателно дело № 20221110206885 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Н. К., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Ю. С. от САК срещу наказателно постановление № 22-4332-002981/14.03.2022 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, за несъответствие на установените от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се адв. Ю. С. от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като наред с това са наведени и допълнителни аргументи за отмяна на оспореното НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 05.02.2022 г., около 20:50 ч., жалбоподателят А. К. управлявал в гр. София, по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от ул. „Обиколна“ към бул. „Проф. Цветан Лазаров“, лек автомобил марка „/МАРКА/“ с рег. № №№№№. В близост до бл. 305 същият предизвикал ПТП, като не пропуснал и блъснал пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката на движение на МПС свидетел С. М. /19 г./, намиращ се на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д 17.
В резултат на произшествието М. паднал на платното за движение и изгубил съзнание, като му била причинена и фрактура на дясната скула.
Водачът продължи движението си и напуснал мястото на ПТП, без да изчака пристигането на органите на МВР. Междувременно, в 20:51 ч. подал сигнал за случилото се на тел. 112 /л. 198 от СП/.
2
Очевидци на възникналата конфликтна пътна ситуация били свидетелят Б. П. и неговата приятелка Веселина Стоянова, които също позвънили на тел. 112 и оказали помощ на пострадалото лице.
На същата дата – 05.02.2023 г. било образувано ДП № 11040/2022 г. по описа на СРТП-СДВР, пр. пр. № 2738/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 343, ал. 3 във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК.
С акт за установяване на административно нарушение № 27080/09.02.2022 г., съставен от Д. Г. К. – полицейски инспектор при ОППСДВР и в присъствието на Методи Атанасов Костадинов – свидетел при установяване на твърдяното нарушение е констатирано, че на 05.02.2022 г., около 20:50 ч., в гр. София, по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от ул.
„Обиколна“ към бул. „Проф. Цветан Лазаров“, жалбоподателят К. управлява лек автомобил марка „/МАРКА/“ с рег. № №№№№, като в близост до бл. 305 същият предизвикал ПТП - не пропуснал и блъснал пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката на движение свидетел С. М. /19 г./, намиращ се на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д 17, след което напуснал мястото на ПТП, без да изчака пристигането на органите на МВР.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на К..
С постановление на разследващ орган от 09.02.2022 г., предявеното му на същата дата в присъствието на защитник, жалбоподателят К. е привлечен като обвиняем по воденото ДП за това, че на 05.02.2022 г., около 20:50 ч., в гр. София, по бул. „Копенхаген“, с посока на движение от ул.
„Обиколна“ към бул. „Проф. Цветан Лазаров“, в района на бл. 305, е управлявал лек автомобил марка „/МАРКА/“ с рег. № №№№№, нарушавайки разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец С. М. и реализирал ПТП с последния, като по непредпазливост причинил на М. средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 НК, изразяваща се в „счупване на челюст“, след което е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3 във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК.
3
Въз основа на АУАН № 27080/09.02.2022 г. е издадено атакуваното наказателно № 22-4332-002981/14.03.2022 г. от Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, на жалбоподателя А. К. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване на НП на привлеченото към отговорност лице, поради което съдът намира, че жалбата е постъпила в законоустановения срок и следва да бъде разгледана по същество.
С постановление от 19.08.2022 г. на прокурор при СРП е прекратено наказателното производство по ДП № 11040/2022 г. по описа на СРТП-СДВР, пр. пр. № 2738/2022 г. по описа на СРП, поради обстоятелството, че причинената на пострадалия С. М. телесна повреда при произшествието е лека по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, което обстоятелството мотивира извод за несъставомерност на инкриминираното деяние. Преписи от прокурорския акт са връчени на К. на 26.08.2022 г. и М. на 29.08.2022 г., като същият не е оспорен по съдебен и вътрешноведомствен ред /л. 254-255 от СП/.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното деяние, времето, мястото, неговият механизъм и авторство. В тази връзка, като основни източници на информация следва да се използват показанията на пострадалия С. М. и свидетеля-очевидец Б. П., дадени на етапа на съдебното следствие с изключение на твърденията им, че ПТП е възникнало при пресичане на пешеходна пътека на ул. „Обиколна“, доколкото тези сведения се опровергават от изготвените в хода на наказателното производство и приобщени на основание чл. 283 НПК като писмени доказателства по настоящото дело протокол за оглед и скица на ПТП /л. 42-48 от СП/, от които се установява по несъмнен начин, че произшествието е възникнало на бул.
„Копенхаген“. Визираното несъответствие следва да се отдаде на изминалия 4 период от време, който е повлиял способността на свидетелите да възпроизведат достоверно обсъдения релевантен факт.
Доказателствено обезпечено е и авторството на твърдяното административно нарушение, доколкото съгласно изисканата справка от търговско дружество „Райд Шеър България“ АД се изяснява, че лекият автомобил марка „/МАРКА/“ с рег. № №№№№ е бил нает именното от жалбоподателя К. /л. 131 от СП/ и към 05.02.2022 г., около 20:50 ч. превозното средство се е намирало на мястото на ПТП, където ДжиПиЕс системата е регистрирала инцидент /л. 178 от ДП/. Отделно от това, видно от изготвения протокол за оглед по автомобила са констатирани деформации в областта на предния капак /л. 61-62 от СП/, като самият въззивник е подал сигнал на тел. 112 за случилото се /л. 198 от СП/. В съдебната фаза не са събрани фактически данни К. да е предоставял управлението на процесното МПС на трето лице, като такива твърдения не са релевирани и в жалбата от неговия процесуален представител.
При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът оказва да използвала показанията на свидетеля Й. Т., който декларативно отрича да е склоняван от жалбоподателя К. да поеме отговорността за произшествието пред органите на МВР, респективно, че не е наясно с възникнването на процесното събитие, имайки предвид, че същите са диаметрално противоположени на разказа му пред досъдебните органи /л. 75 от СП/.
Що се отнася до останалите гласни и писмени доказателствени средства съдът кредитира същите като единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като липсата на противоречия обезпредметява тяхното аналитично обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е 5 за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства, относими към назначаването, респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка не се споделят възраженията на адв. С. за неяснота на вмененото нарушение, доколкото в АУАН и НП е било наложително да се опишат както възникналото ПТП, така и последващото противоправно поведение на водача, касателно самоволното му напускане, без да изчака пристигането на органите на МВР, за което всъщност е бил санкциониран по административен ред.
Неоснователно е оплакването и за несъответствие на мястото на произшествието, тъй като при проведения доказателствен разбор съдът аргументира позицията си, че в обсъдената част показанията на свидетелите М. и П. са недостоверни. Не на последно място – твърдението, че в НП не е цитиран коректно номерът на съставения АУАН е несъстоятелно, имайки предвид, че първата цифра е „0“, а това не налага нейното изписване.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен 6 срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83281307-c63e-4582-965c-d46d96a7a9a7