Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 14.04.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 867/2019
Вид
Решение № 124
Подписан
14.04.2020
Състав
НИКОЛАЙ СВЕТЛИНОВ ВАСИЛЕВ, ДОРА ДИМИТРОВА МИХАЙЛОВА, ЕВГЕНИЯ ТОДОРОВА ГЕНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 90а · Закон за наследството
  • чл. 91а · Закон за наследството
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

Н.В. при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия В. в. гр. дело № 867 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Т.П. против решение № 200 от 07.08.2019 г., постановено по гр. дело № 1713/2018 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което е допусната делба на следните недвижими имоти: 1/ нива с площ 3,500 дка, трета категория, находяща се в м. „К.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……… по плана за земеразделяне на селото; 2/ нива с площ 1,500 дка, пета категория, находяща се в м. „.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № …………… по плана за земеразделяне на селото; 3/ нива с площ 1,248 дка, пета категория, находяща се в м. „С. Н.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……….по плана за земеразделяне на селото; 4/ дървопроизводителна горска площ от

4,996 дка, находяща се в м. „И.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ………. по картата на възстановената собственост на землището; 5/ дървопроизводителна горска площ от 20,000 дка, находяща се в м. „Б.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……… по картата на възстановената собственост на землището; 6/ дървопроизводителна горска площ от 40,000 дка, находяща се в м. „Т.р.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ………… по картата на възстановената собственост на землището; 7/ дървопроизводителна горска площ от 12,000 дка, находяща се в м. „С. У.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № …………. по картата на възстановената собственост на землището; 8/ дървопроизводителна горска площ от 7,000 дка, находяща се в м. „Д.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № …………… по картата на възстановената собственост на землището между следните съделители и при следните квоти: 5/30 ид.ч. за Й.В.Г., 5/30 ид.ч. за Н.В.Н., 2/30 ид.ч. за В.С.П., 2/30 ид.ч. за И.Т.П., 2/30 ид.ч. за М.Т.Д., 2/30 ид. ч. за Т.Т.В.,

2/30 ид.ч. за В.Т.В., 5/30 ид.ч. за Н.П.В., 5/30 ид.ч. за В.П.Т..

С въззивната жалба въззивницата оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно. Твърди, че допуснатите до делба имоти са нейна собственост заедно със съпруга ѝ, в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че собствеността върху имотите е придобита по давност, тъй като заедно със съпруга ѝ са упражнявали явно, спокойно и непрекъснато фактическа власт върху имотите за период по-дълъг от 10 години с намерение за придобиване на собствеността. Счита, че това обстоятелство се установява от доказателствата по делото. Твърди, че е получавала добивите от недвижимите имоти, както и че се е легитимирала като собственик пред различни институции. Излага доводи, че е демонстрирала спрямо всички лица своето намерение да свои имотите. Посочва, че останалите сънаследници не са проявили интерес към процесните имоти. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение.

Въззиваемите В.П.Т., Т.Т.В., В.С.П., Й.В.Г., Н.В.Н., М.Т.Д. и В.Т.В. са получили чрез адв. Д. препис от въззивната жалба на 11.11.2019 г. и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват. Считат, че е неоснователно възражението за придобивна давност на въззивницата. Посочват, че собствеността върху процесните имоти е възстановена на общия им наследодател В.П.

Д. Считат, че въззивницата не е получавала владението върху процесните имоти от Т. В.П.. Считат, че въззивницата е извършвала действия на управление спрямо имотите от името на останалите сънаследници и съсобственици и е била държател на техните идеални части. Претендират разноски по делото.

Въззиваемият Н.П.В. е получил препис от въззивната жалба на 06.11.2019 г. и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не се е възползвал от възможността да подаде отговор на същата.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Първоинстанционното производство е делбено, в неговата първа фаза. Образувано е по искова молба на И. В. И., В.П.Т., Т.Т.В. и В.С.П. против Н.П.В., И.Т.П., М.Т.Д. и В.Т.В.. С исковата молба е предявен иск по чл. 341 от ГПК за допускане до делба на следните недвижими имоти: 1/ нива с площ 3,500 дка, трета категория, находяща се в м. „К.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ………… по плана за земеразделяне на селото; 2/ нива с площ 1,500 дка, пета категория, находяща се в м. „С.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ………… по плана за земеразделяне на селото; 3/ нива с площ 1,248 дка, пета категория, находяща се в м. „С. Н.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ………… по плана за земеразделяне на селото; 4/ дървопроизводителна горска площ от 4,996 дка, находяща се в м. „И.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……… по картата на възстановената собственост на землището; 5/ дървопроизводителна горска площ от 20,000 дка, находяща се в м. „Б.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……….. по картата на възстановената собственост на землището;

6/ дървопроизводителна горска площ от 40,000 дка, находяща се в м. „Т. Р.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……….. по картата на възстановената собственост на землището;

7/ дървопроизводителна горска площ от 12,000 дка, находяща се в м. „С. У.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……….. по картата на възстановената собственост на землището;

8/ дървопроизводителна горска площ от 7,000 дка, находяща се в м. „Д.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № …………. по картата на възстановената собственост на землището.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че страните са съсобсвеници на процесните имоти при съответни квоти и затова е допуснал делбата на имотите. Решението на съда се обжалва в неговата цялост като по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗС наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя. Следователно за да бъде уважен предявения иск за делба следва да се установят следните предпоставки: 1/ страните да се съсобственици на процесните имоти, при съответни квоти и на определено основание; 2/ някой от съсобствениците да иска подялба на тези имоти.

Както бе изяснено, по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания. Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон. Основният довод на въззивницата е, че процесните имоти не са съсобствени, а собствеността върху тях е придобита по давност от нея и от нейния съпруг.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, но ако то е добросъвестно – в продължение на 5 години /арг. чл. 79, ал. 2 от ЗС/. Според чл. 69, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Следователно владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически действия, които запълват съдържанието на правомощията на собственик /в този смисъл Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е психическо състояние, за което законодателят е установил законова оборима презумпция в чл. 69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. За да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани.

В случая от удостоверение за наследници изх. № .. от ………… г., издадено от длъжностно лице при О. Б., с. Н. се установява, че общият наследодател на страните по делото - В.П. Д. е починал на 21.01.1977 г. и е оставил за наследници по закон: М. Л.В. /съпруга – починала на 10.12.1981 г./, ищцата И. В. И. /дъщеря/, П. В.П. /син – починал на 29.03.2017 г./, ответникът Н.П.В. и ищцата В.П.Т.

/внуци – деца на П.В.П./, Т. В.П. /син-починал на 05.03.1998 г./, ищцата В.С.П. /съпруга на Т.В.П./, ответницата И.Т.П., ответницата М.Т.Д., ищецът Т.Т.В. и ответникът В.Т.В. /внуци – деца на Т. В.П./. При смъртта на общия им наследодател страните по делото са придобили чрез универсално правоприемство всички имуществени права и правни задължения, притежавани приживе от техния общ наследодател, в това число и правото да им бъдат възстановени отнетите от него имоти - земеделски земи и гори и земи от горския фонд.

На 07.05.1980 г. по силата на договор за продажба на наследство ищцата И. В. И. е продала на брат си Т. В.П. възмездно цялото си наследство останало от баща им В.П. Д. В хода на процеса пред първоинстанционния съд ищцата И. В. И.е починала, а на нейно място са били конституирани наследниците ѝ Й.В.Г. и Н.В.Н., които са посочени в удостоверение за наследници изх. № 49/05.03.2019 г. на О. Б., с. С.. Видно от удостоверение от 12.12.1989 г. на Районен съд – Ботевград се установява, че П. В.П. се е отказал от наследството на баща си В.П. Д., който отказ е вписан в нарочен регистър.

По заявление с вх. № Н0782 от 29.05.1992 г., подадено от Т. В.П. е образувана преписка, по която с решение № .. на О. С. П. з. – гр. Б. от 22.08.1998 г., в сила от 16.11.1998 г. и на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на В.П. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот № ……….., представляващ нива от 1.248 дка, пета категория, находяща се в местност „С. Н.”, в землището на с. Н., общ. Б.. Имотът е отразен в скица № ………./………… г. на О.с. п. з. – гр. Б.. По същото заявление е образувана и преписка, по която с решение № … на О. С. П. з. – гр. Б. от …………… г., в сила от ……………….. г. е възстановено правото на собственост на наследниците на В.П. Д. и върху следните имоти: нива от 3.500 дка, трета категория, представляваща имот № 027092, находящ се в местността „К.” в землището на с. Н., община Б. и нива от 1.500 дка, пета категория, представляваща имот № ., находящ се в местността „С.” в землището на с. Н., община Б. Неразделна част от решението са и скици № ………./………….. г. и № ……………/………….. г.

По заявление с вх. № ………/…………… г., подадено от И.Т. В.е образувана преписка, по която с решение № ..-. на О. С. П. з. – гр. Б. от 11.05.2001 г., в сила от 11.05.2002 г. и на основание чл. 14, ал. 5 от ЗВСГЗГФ е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на В.П. Д., а именно: дървопроизводителна горска площ от 4.996 дка, представляваща имот № ……….., находящ се в местността „И.” в землището на с. Н., общ. Б.; дървопроизводителна горска площ 20.000 дка, представляваща имот № ……………, находящ се в местността „Б.” в землището на с. Н., общ. Б.; дървопроизводителна горска площ от 40.000 дка, представляваща имот № …………., находящ се в местността „Т. Р.” в землището на с. Н., общ. Б.; дървопроизводителна горска площ от 12.000 дка, представляваща имот № ……….. находящ се в местността „С. У.” в землището на с. Н., общ. Б.; дървопроизводителна горска площ от 7.000 дка, представляваща имот № ……………, находящ се в местността „Д.” в землището на с. Н., общ. Б. Имотите са отразени в скица № …………../………….. г., скица № ……………/…………… г., скица № …………../………….. г., скица № …………./……….. г. и скица № …………/…………. г. Видно от протокол № .. от ……………. г., на посочената дата ответницата И.Т. В.е била въведена във владение на тези имоти.