Протокол № 125 от 28.03.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 125 гр. Сливен, 27.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Г. Хр. Нейчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222200600321 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят – частен тъжител Д. Г. Г., редовно уведомен, се явява лично и с повереника си адв. Д. Д. – Ф. от САК, редовно упълномощена от по-рано.

Подсъдимата И. И. И., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява защитникът й адв. М. М. от АК - Сливен, редовно упълномощена от порано.

Свидетелят И. Г. С., нередовно призован, се явява лично.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Производството продължава във фаза на съдебното следствие.

Съдът констатира, че в предходно е допуснал до разпит в качеството му 1 на свидетел лицето И. Г. С..

Съдът пристъпва към разпит на явилия се свидетел.

Самоличност на свид. С..

И. Г. С. - **, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с настоящ адрес в **, без родство и други отношения със страните по делото.

Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 НК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Познавам Д. Г.. Имаме общи интереси – спорт, парашутизъм, авиация, пчели, земеделие и винопроизводство. От две години се познаваме.

Аз преди това не познавах неговата бивша съпруга, понеже аз съм от Б..

Видях я като отидохме до дома й, тъй като на моя приятел Д. са му отсъдили сина му да бъде при него, а пък има проблеми и не може да го вземе, но понеже пътува от София сам и там трябва да има някой като свидетел, за да не го изкарат, че отива с лоши намерения. Датата точно не я помня, когато отидохме, не помня и годината. Не мога да кажа преди колко време беше.

Уточнявам, че се познаваме с М. не от преди две години от сега, а от две години преди да отидем с него да вземем детето. Един път съм ходил да вземем детето с Д.. На това ходене бяхме тримата - аз, един приятел – Д. се казва и М.. На мястото пред дома на бившата жена на М., където живее сина му, имаше полицаи, имаше и някакви жени от социалните, аз не ги знам и не ги разбирам. На М. бившата съпруга и синът му също бяха там. Беше през деня, но дата не мога да кажа, година не мога да кажа. За мен, понеже аз не ходя на работа, събота и неделя за мен също са работни дни и затова не мога да кажа дали е бил почивен или работен ден от седмицата. Бяхме аз, Д. и Д. имаше полицаи и жени от социалните, те бяха две. Ние отидохме пред дома, където живеят момчето и майката. Ние като отидохме полицаите и служителките от социалното бяха на мястото.

Аз отидох, защото човекът т.е. Д. идваше от София, познаваше малко хора тук и аз бях като присъствие, да има някой друг с нещо, защото може да изтълкуват някои неща по друг начин. Той отиде, защото знам, че имат проблеми. Синът трябваше да бъде при него. Синът беше отсъден на него, обаче не му го дават и отиде там да се разберат какво ще правят. Отидохме до дома на детето и майката. Отпред на улицата заварихме полицаи и двете жени от социалното. След това излезе жената и започнаха да разговарят, да може да 2 излезе и момчето, обаче нещо не можеха да се разберат кой прав и кой крив.

Никой не можеше да се разбере - нито служителките и М., нито и майката и тя излезе. По-нататък и детето излезе.

Честно казано не видях нещо да се случи. Разговарях с полицая през това време и се чудех защо се получава този вариант да е отсъдено детето да стои при баща си, а детето да е при майката и защо не може да го вземе и да бъде с него. Защото и аз съм разведен и имах проблеми с моите деца по същия начин, но по-набързо се решиха нещата, а при него нещата са дълги години. Полицаите нищо не казаха, ние разговаряхме общо, не за конкретния случай. В крайна сметка никакво решение не се взе. Те се прибраха - майката с детето, двете жени си заминаха и полицаите и те си заминаха и всички си тръгнахме.

Не си спомням майката или детето да са казали нещо. Даже не си спомням момчето да е говорило нещо, повече говореше майката и служителките. Разговорът беше защо М. не може да получи сина си и майката обясняваше нещо, но какво точно не си спомням. Майката и детето се прибраха и всички си тръгнахме. Накараха ни да подпишем нещо като декларация. Накрая ни накараха да подпишем. Служителките ни накараха да подпишем.

ВЪПРОС НА частния тъжител Г.: Вие видяхте ли съдействие от някоя от страните – полиция, социални, по въпроса, за нещо?

ОТГОВОР на свид. С.: Съдействие аз не видях, освен дето ни накараха да се подпишем служителките от социалното и те все се оправдаваха, че нещо не могат да вземат решение те самите и имат нужда някой да им направи консултация.

ВЪПРОС НА частния тъжител Г.: Сещате ли се те да говориха с детето или с Вас, с мен или с детето да говориха?

ОТГОВОР на свид. С.: Не си спомням да са говорили с детето. Говоря за служителките. Полицая си стоеше там без да взема участие „за“ или „против“, просто като присъствие.

ВЪПРОС НА частния тъжител Г.: Спомняте ли си те да се разправяха с нас конкретно - социалните работнички, вместо да говорят на детето, че трябва да приложим закона и че трябва да дойде той при мен?

ОТГОВОР на свид. С.: Честно казано не си спомням да са говорили с детето. Аз не знам кое се тълкува за пререкание или агресия, но ако имаше 3 нещо такова полицаят беше там и трябваше да напише протокол. А и ако не съм съгласен с мнението на другата страна, това агресия ли е? Нали всеки има собствено мнение.

ВЪПРОС НА частния тъжител Г.: Не е ли работа на полицията и на социалните да кажат на майката, че трябва да прилагат закона?

ОТГОВОР на свид. С.: И за така мисля, че така трябва да бъде, обаче явно не искат да се занимават и да взимат страна.

ВЪПРОС на адв. М.: Опишете ни поведението на приятеля Ви Г. по отношение на детето, когато детето излезе от дома си?

ОТГОВОР на свид. С.: Нормално поведение, разговаряха си. Аз не чух какво си говорят, но видимо си говореха нормално. Аз говорех с полицая през това време и какво точно си Д. и детето говореха не знам.

ВЪПРОС на адв. М.: Съвсем нищо ли не чухте от разговора?

ОТГОВОР на свид. С.: Не си спомням.

ВЪПРОС на адв. М.: А от думите на детето?

ВЪПРОС на адв. М.: Детето също се държеше нормално и не виждам нещо друго.

ВЪПРОС на адв. М.: Г. покани ли детето си да отидат да се видят за известно време някъде?

ОТГОВОР на свид. С.: Сигурно. Може. Преди това, с него като сме говорили, той ходеше там с подаръци да го изведе детето, защото то е там затворено в тази атмосфера.

ВЪПРОС на адв. М.: В този ден Вие не чухте какво си говорят помежду си?

ОТГОВОР на свид. С.: Не си спомням.

ВЪПРОС на адв. М.: Чухте ли Г. за какво е говорил с бившата си съпруга?

ОТГОВОР на свид. С.: И това не си спомням.

ВЪПРОС на адв. М.: Стана ли ясно каква е причината да не се видят баща и син? Ако ще и за кратко, да отидат някъде да се видят.

ОТГОВОР на свид. С.: Причината, доколкото разбрах е, че майката не го пуска.

ВЪПРОС на адв. М.: Това по чии думи?

ОТГОВОР на свид. С.: От там, когато разговаряха. От майката разбрах, тя като говори там.

4

ВЪПРОС на адв. М.: Нали преди казахте, че не сте чули разговора?

ОТГОВОР на свид. С.: Аз казах, че не си спомням, но с такова впечатление останах.

ВЪПРОС на адв. М.: Г. направи ли някакъв опит да се види само с детето?