Протокол № 2 от 10.01.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 418/2023
- Вид
- Протокол № 2
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Наказателен кодекс
- чл.214, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.118, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.286, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 309, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№2 гр. Варна, 10.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600418 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Подсъдим В. Т. С., редовно призован, явява се лично и с адв. П. Х. К. от АК – С., редовно упълномощен отпреди.
Подсъдим Д. С. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. Т. Р. Й. от АК – С., редовно упълномощен отпреди.
Подсъдим К. Н. Н., редовно призован, явява се лично и с адв. Н. И. Г. от АК – С., редовно упълномощен от съда отпреди.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искане за отвод на съдебния състав. Няма да сочим доказателства.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото. Нямам искане за отвод на съдебния състав. Няма да сочим доказателства.
АДВ. Й. – Да се даде ход на делото. Нямам искане за отвод на съдебния състав. Няма да сочим доказателства.
АДВ. Г. – Да се даде ход на делото. Нямам искане за отвод на съдебния състав. Няма да сочим доказателства.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ дава възможност на подсъдимите да дадат обяснения.
ПОДС. С. – Няма какво да добавя.
ПОДС. Д. – Няма какво да добавя.
ПОДС. Н. – Няма какво да добавя.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, настоящото производство е второ по ред след произнасяне на ВКС, с което бе отменена въззивна присъда на предходен състав на Апелативен съд, с която подсъдимите бяха признати за виновни. След провеждане на съдебно следствие от настоящия съдебен състав на Апелативния съд не намирам причина за изменение на заетото от мен становище при предходното разглеждане на делото. Считам, че присъдата на Окръжния съд е неправилна и незаконосъобразна, в този смисъл и поддържам изцяло протеста на ТОП по изложените в него съображения.
Действително в случая са налице две версии взаимно изключващи се – тази на пострадалия и другата на тримата подсъдими. На практика преките гласни доказателствени средства са на участниците в инкриминираните събития. Безспорно както обясненията на тримата подсъдими, така и показанията на пострадалия свидетел имат доказателствена стойност, но са и средства за защита, ето защо съобразявайки еднопосочната практика на Върховния съд е необходимо показанията на свидетеля-пострадало лице да бъдат подложени на задълбочен анализ. Считам, че анализът на доказателствената маса по делото налага извод, че версията на пострадалия е правдива, обоснована и доказателствено обезпечена.
Назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза дава положително становище относно свидетелската годност на пострадалия, поради което и липсва пречка неговите показания да не бъдат подлагани на анализ.
На първо място считам, че показанията на свид. Х. са непротиворечиви и последователни досежно всички обстоятелства имащи значение за предмета на доказване. Това са действията на пострадалия преди залавянето му от 2 подсъдимите С. и Н. сутринта на 14.05.2015 г., упражнената принуда от подс.
С., веднага след това и от подс. Н. изразяваща се във хващане на ръцете на пострадалия и извиването им зад гърба му, издърпване навън пред блока, придвижването с лекия автомобил Мерцедес и предходното обаждане на подс.
С. по телефон до подс. Д., отвеждането на пострадалия в гаражното помещение, престоя му там до девет часа, точното описание на този свидетел на гаражното помещение. Тази последователност и непротиворечивост считам, че е видна още от дадените от него сведения на първи юни 2015 г. в т.1, л.86, но най-вече дадените от него показания в качеството на свидетел още на 21.07.2020 г., 02.07.2020 г., показанията му в хода на първоинстанционното производство от 19.10.2021 г. и 07.02.2022 г. Също така показанията му от проведените с тримата подсъдими очни ставки както в хода на досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното производство и разбира се не на последно място показанията дадени пред настоящия състав в съдебното заседание на 25.07.2024 г. Ето защо считам, че свид. Х. установява пряко като очевидец и абсолютно безпротиворечиво в двете фази на наказателния процес основно релевантните факти очертани в чл. 102 от НПК предмет на доказване.
На следващо място свид. Х. описва в детайли помещението, в което е престоял до девет часа на 14.05.2015 г. Протоколът за оглед на местопроизшествие от 04.11.2020 г. и албума към него, приложени в т.2, л.88 и следващи в ДП, кореспондират с описаните от свидетеля детайли. При извършения оглед е било констатирано, че преградната стена изградена в гаража и сочена от свидетеля липсва, но от показанията на свидетелите Е. Д., С.Ю., С.Ю. и А.С. се установява, че такава преградна врата е имало и същата е била премахната през лятото или есента на 2015 г., тоест малко след инкриминираните събития. Тези свидетели живеят на адреса или имат имот там, поради което показанията им считам, че са незаинтересовани, в същото време те са еднопосочни и непротиворечиви, за което и се предпоставя приемането им с доверие.
С внимание в случая считам, че следва да бъдат анализирани показанията на свид. Свилен Д., който е заявил, че за един период от време помещението в гаража е било преградено, но не с врата, а с брезент, тъй като по проект не е имало врата. В това помещение, този свидетел е съхранявал мебели и пособия за заведението, което е стопанисвал. Този свидетел е брат на един от подсъдимите и като такъв считам, че е заинтересован от изхода на делото, поради това в частта относно наличието на брезент, а не на преградна стена, показанията му считам, че не следва да се кредитират именно поради наличието на противоречия в показанията на сочените свидетели живущи на адреса.
Със същото внимание като заинтересована от изхода на делото считам, че следва да бъдат подложени на анализ и показанията на свид. С. К., която е съпруга на подс. Д.. Безспорно в нейните показания и показанията на свид.
С.Ж., която е нейна приятелка се съдържат оправдателни доказателства, както 3 е посочил и Върховния съд, но тези доказателства считам, че противоречат на веригата от доказателства изясняващи елементите от състава на престъплението по чл. 214 от НК и не съдържат изясняване на факти и обстоятелства, конкретно от инкриминираната дата 14 май.
Приложената по делото рецепта и медицинска документация касаят дата пети май 2014 г., която дата предхожда инкриминираната с девет дни, поради което и твърденията на съпругата на един от подсъдимите и твърденията на нейната приятелка в продължителен без прекъсване престой от около две седмици на подс. Д. в гр. Варна считам, че могат да се приемат само като подпомагане защитната теза на подс. Д..
След въвеждане на забраната в чл.118, ал.2 от НПК е налице невъзможност показанията на полицейските служители провели така наречените разузнавателни беседи да послужат за проверка на събрани вече доказателства. Въпреки тази невъзможност обаче считам, че достоверността на показанията на свид. Х. не се разколебават. В настоящото производство бяха приобщени обясненията на подс. Н., депозирани в проведената на 26.02.2021 г. очна ставка в присъствието на неговия защитник и обясненията на подс. С. депозирани в проведената на 02.03.2021 г. очна ставка в присъствието на неговия защитник. Там подс. Н. и в по-малка степен подс. С. правят своеобразно признание на една част от фактите от значение за предмета на доказване, а тези признания са източник на първични доказателства и като такива ведно с показанията на пострадалия свидетел също подлежат на оценка.
Спецификата на престъплението изнудване сама по себе си не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние, тоест логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията на свид. Х. когато те са подкрепени и проверени за достоверност и от други събрани по делото доказателства още повече както е в настоящия случай проверени и подкрепени за достоверност и с обясненията на двама от подсъдимите.
Ето защо считам, че обстойния анализ на показанията на пострадалия свидетел съпоставени с показанията на свидетелите живущи на адреса и съпоставен с обясненията на подсъдимите Н. и С., също и съпоставени с приобщените писмени доказателства по делото налагат извод, че тези показания са добросъвестни, достоверни, поради което е напълно законосъобразно върху тях да бъдат изградени фактически и правни изводи.
Именно от тези показания и анализа на цялата доказателствена съвкупност считам, че се налага по категоричен начин, че всички елементи от субективната и обективна страна на деянието са установени. Поведението на тримата подсъдими и внимателното проследяване на последователността от действията им налагат безспорен извод, че спрямо свид. Х. е била употребена принуда с цел да го мотивира да извърши определено разпоредително действие, а именно да изтегли пари от собствената си банкова сметка и да ги предаде на подсъдимите. В случая обстоятелството дали пострадалият е имал 4 възможност да напусне гаражното помещение считам, че не е от значение за предмета на доказване доколкото от значение за това са действията на подсъдимите, а не тези на пострадалия. Освен това липсата на доброволност не е необходимо да бъде демонстрирана по някакъв видим за околните начин, а се установява от действията на пострадалия свидетел, който е престоял в гаражното помещение притеснявайки се за близките си и знаейки защо тримата подсъдими го търсят и защо са го завели в това помещение. Липсата на доброволност е изводима от доказателствата по делото, а от тях се установява по безспорен начин, че поведението на този свидетел е било против волята му като е било наложено със средствата на принудата.
Предвид изложените съображения аз моля да уважите протеста на ОП Търговище, да отмените първоинстанционната присъда и да постановите нова, с която тримата подсъдими да бъдат признати за виновни за извършените в съучастие престъпления, за които са били предадени на съд като им наложите съответни наказания лишаване от свобода и глоба, като на основание чл. 309, ал.2 от НПК да вземете подходящи мерки за неотклонение.
В този смисъл Ви моля да се произнесете.
АДВ. Й. – Уважаеми Апелативни съдии, аз ще Ви помоля да потвърдите първоинстанционната присъда на ОС – Търговище, като правилна и законосъобразна, поради следните обстоятелства:
На първо място считам, че включително и настоящия състав на Апелативен съд, така е следвало и Окръжен съд Търговище, да прекрати с определение настоящото дело, поради обстоятелството, че самия обв. акт е изготвен не по надлежния ред така, както визира НПК, а именно ние имаме стартирало досъдебно производство № 17/2020 г. на ОП Търговище, за което е послужила жалба с вх. № 1174/2015 г. на РП Търговище. Наблюдаващият делото прокурор е счел, че може да направи това действие съгласно нормата на чл.46, ал.3 от НПК, тоест по собствена подбуда, желание и щение да възобнови една прекратена преписка и да я присъедини пряко пропорционално към друга такава, която не е имала никакво отношение, освен че жалбоподателят е един и същ. За точно тези особени случаи законодателят е предвидил в чл. 243, ал.10 от НПК към датата, на която е извършил това действие прокурорът, че има особен ред и ако е било наистина толкова важно и от значение за досъдебното производство той е трябвало да насочи това си искане чрез Главния прокурор, който да даде своето разрешение за извършването на това действие. Защо считам, че изначално ние сме в едно изключително дълбоко процесуално нарушение, то е така тъй като жалбата от 2015 г. въобще не говори за никакво отвличане. Там имаме закани, заплахи, но не е имало отвличане. Изведнъж 2020 г. се случва така щото пострадалият Х. твърди, че към петнадесети са го отвличали, когато е подал тази жалба с вх. № 1174.