Решение № 201 от 15.01.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 21978/2024
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 15.01.2026
- Състав
- Веселин Пламенов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- параграф 7, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330121978 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 50 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД
Образувано е по искова молба, подадена от С. Б. М., ЕГН **********, и А. Б. М., ЕГН **********, и двамата с адрес в ........................., против Община Стамболийски, БУЛСТАТ 115245280, със седалище и адрес на управление в гр. Стамболийски, ул. „Г. С.
Раковски“ № 29, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца С. Б. М. сума в размер на:
10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физическа и психическа болка и страдание, страх, стрес, чувство на тревожност, безпокойство, недоспиване, паник атаки, ведно със законна лихва от 14.06.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца А. Б. М. сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки и емоционални страдания, тревога, възмущение, безпомощност, много притеснения, безпокойство, напрежение, срам, страх, ведно със законна лихва от 14.06.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, и сума в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в действителната пазарна стойност на автомобила, които имуществени и неимуществени вреди били причинени на ищците на 14.06.2024 г. на пътно платно от Републикански път ....................., на автобусна спирка пред парка, в посока гр. П., вследствие на виновно и противоправно бездействие на служители на общината, довело до падане на част от дърво върху притежавания от ищеца А. М. лек автомобил с марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ............., в който се намирали ищците, ведно със законна лихва от 14.06.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2024 г. на местопроизшествието е настъпил 1 инцидент. Сочи се, че собственик и водач на МПС е бил А. Б. М., а пасажер на дясна седалка отпред се е возила С. Б. М.. Излага се, че водачът на МПС-то е намалил скоростта с около 20 км. в час, тъй като предстояло преминаване през легнал полицай в населено място, като изведнъж върху автомобила е паднало дърво / грамаден дебел клон/.
Изтъква се, че водачът на МПС е спрял веднага автомобила, като колата била изтеглена на аварийни около 5-6 метра, след което същият слезнал от автомобила да констатира щетите. Поддържа се, че след около 3-5 минути е паднал още един, още по-голям дебел клон на същото място, като ако не е била преместена колата напред, същият е щял да падне буквално върху автомобила и пострадалите.
Ищците са на мнение, че дървото е част от декоративната растителност по улицата, собственост на община Стамболийски. Твърди се, че съпрузите много се уплашили и заявяват, че живота им е бил спасен заради действията на А. М., който преместил колата 5-6 метра напред. Сочи се, че ако не е бил преместен автомобилът, вторият удар е щял да бъде фатален. Излага се, че С. М. се е обадила на тел. 112, а през същото време А. Б. М. оглеждал колата и констатирал, че от падналото дърво са нанесени сериозни щети по автомобила, а именно: счупен/смачкан преден капак, счупен ляв фар, предно стъкло, дясно малко стъкло в дясно, огледало в дясно, в дясно калник и от дясна страна греда, както и предна греда под капака на автомобила. Изтъква се, че след подадения сигнал на място са пристигнали пожарна (издали са писмо с № 732700- 250/19.06.2024г.), линейка, полиция, които са оказали необходимата помощ и са направили своите констатации. Наведени са доводи, че на ищеца С. М. е била поставена инжекция, като същата вдигнала високо кръвно и била много уплашена и стресирана. Поддържа се, че това наложило тяхната д. да отиде на местопроизшествието и да отведе м. й вкъщи. Посочено е, че ищците били в шок, били много уплашени, объркани и стресирани непосредствено след инцидента. Твърди се, че за инцидента са съставени документи от съответните служби, като доверителите ми са били уведомени, че имат право да депозират жалба в полицията или в прокуратурата, както и да заведат дело за причинени имуществени и неимуществени вреди пред граждански съд. Сочи се, че към тази дата автомобилът е бил технически изправен, с преминал задължителен годишен технически преглед, с платени данъци и валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Излага се, че падналият клон е причинил вреди на автомобила на ищците, чиято възстановителна стойност след допитване на майстори е възлизала на около 4 700-5000 лв., която сума е приближаваща стойността на автомобила. Изтъква се, че след събитието автомобилът не може да се ползва по предназначение и е икономически неизгодно възстановяването му, поради което към настоящия момент не са предприети действия по отремонтирането му и не са извършвани разходи в тази връзка. Ищците са на мнение, че имуществените вреди се съизмеряват с действителната пазарна стойност на автомобила, възлизаща на стойност 5 000 лв. Наведени са доводи, че ищцата С. М. не може да спи, не може да нормализира кръвното си, след инцидента са се отключили тежки паник атаки, постоянно плаче, преживявайки историята и изпитва неистов страх да се качва на автомобил, както и че животът на ищците корено се е променил. Твърди се, че са настъпили промени в психиката на ищцата С. М., като същата е изпитвала страх, безпокойство, паническо разстройство в затворени пространства, станала е подтисната и тревожна. Излага се, че от деня на произшествието ищцата е преживяла интензивен стрес, чувство на тревожност и безпокойство за бъдещето й, станала е сприхава, избухлива, нервна, депресирала се е затворила се е в себе си, изолирала се е от околните и плачела от физическа и психическа болка и страдание от преживения стрес. Изтъква се, че е изпитвала страх и до ден-днешен изпитвала такъв да се вози в автомобил и да пресича улици, а когато се наложило действия в тази насока, тя постоянно била под напрежение, ръкомахала, постоянно повтаряла да се внимава да не падне дърво или предмет върху тях, да се кара по внимателно и без поводи присвивала очи и правила остри забележки на шофьора, изпадала в паническо разстройство без поводи. Поддържа се, че са настъпили негативни за здравето и самочувствието на ищцата последици в един сравнително дълъг период от време. Твърди се, че ищецът А. М. е много изплашен, стресиран и сънувал често инцидента, изпитвал чувства на тревога, възмущение, безпомощност, много притеснения, безпокойство, напрежение, 2 срам, страх, физически и психически болки и емоционални страдания, които от своя страна са довели до негативни изменения на личността. Сочи се, че е изпитвал силно безпокойство и страх да напуска дома си, за да не стане повторно жертва на инцидент или произшествие.
Излага се, че ищците и към настоящия момент търпят неимуществени вреди, свързани с невъзможността да осигурят средства за възстановяване на увредената си собственост.
Изтъква се, че не могат да ползват автомобила си по предназначение в предходните месеци, предвид състоянието му / технически неизправен/, а на възрастното семейство е необходим транспорт за изпълнение на ежедневни задължения, което създава допълнително тревоги, стрес и притеснения. Наведени са доводи, че вследствие на произшествието са били причинени силни травми, настъпили са промени в психиката на двамата ищци, започнали са да изпитват тревожност, поради факта, че превозното им средство, с което са се придвижвали е в състояние, което не позволява това. Ищците са на мнение, че ремонтът е бил непосилен за техните възможности, а е нямат възможност да закупят нов автомобил, като този факт причинява на ищците негатив за здравето. Твърди се, че психо-емоционално ищците продължават да се страхуват за здравето си и да изпитват негативни емоции, изразени в морални вреди. Сочи се, че ищците са изпратили покана за доброволно изплащане на обезщетение на 08.07.2024 г., но не е последвало плащане.
Поддържа се, че произшествието е настъпило поради бездействие на ответника, който не е изпълнил задължението си да осигури безопасна среда на гражданите и имуществото им, като осъществи поддръжка на общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи, площади, включително и чрез премахване на опасни дървета.
Изтъква се, че дървото, причинило инцидента, е било разположено върху общинска собственост, като респективно в случай, че не е на общинска земя, то е съществувало задължение за общината да поддържа и да осигурява безопасността на дървесната растителност на територията на общината. Наведени са доводи, че ......................... на автобусна спирка е на територията на Община Стамболийски, поради което съгласно параграф 7, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е собственост на общината.
С молба вх. № 61468/02.06.2025г. ищцата М. предявява иск за сумата от 250 лева, за обезщетяване имуществени вреди – запплатени разноски във връзка с консултация с психолог.
Искът не е приет за съвместно разглеждане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът твърди, че исковата молба е неоснователна, като я оспорва по основание и размер. Възразява се, че ищците не са поканили ответника да направят оглед на процесния автомобил, за да се констатират щетите по него, с оглед на което са наведени твърдения за липса на пряка причинно-следствена връзка с вредите. Оспорват се неимуществените вреди.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Доказани са твърденията на ищците затова че на 14.06.2024г. около 12:33ч. при движението им с л.а „Опел Зафира“ с рег. № ...... посока ................. на ..................... на автобусна спирка пред парка внезапно пада голяма част от дърво в резултат на което са причинени щети по колата, които са подробно индивидуализирани в САТЕ с в.л. С. на стр.
11 експертизата. Категоричното заключение на експерта е че установените увреди по процесния автомобил са причинени при механизъм на удар и/или притискане от твърди предмети и тяхното тангенциалното действие. Същите добре съответстват да са настъпили при описания механизъм и напълно отговарят да са в следствие на паднало върху автомобила дърво. От техническа гледна точка вредите напълно отговарят да са в следствие на паднало върху автомобила дърво, т.е експертът потвърждава причинно-следствената 3 връзка между констатираните щети по автомобила и механизма на възникването им от паднал клон. Следователно, отхвърлят се възраженията на ответника затова че щетите е възможно да са възникнали при удар с чук по гредата на автомобила или по други части.
Причинно-следствената връзка между описаните от ищците увреждания по автомобила и падането на дърво е потвърдено и с писмо от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението – Стамболийски“ – л. 15 от делото, а относно фактът, че не е имало проведен оглед непосредствено след възникването на увреждането по автомобила, в който да участват представители на Община Стамболийски, достатъчно красноречив е отговорът на админстрацията обективиран в писмо изх. № 2891/05.08.2024г., че завеждането на щета и разследване на ПТП е извън компетентността на общинската администрация, но в случая не се касае до компетентност на администрацията, а до уведомление за възникване на вредоносно събитие, което е от естество да ангажира гражданската отговорност на Община Стамболийски. В тази връзка застъпваната защитна теза от процесуалния представител на ответника – а. К. значително контрастира на отговора на общинската администрация, която приема, че щом няма компетентност да завежда щета и да разследва ПТП, то няма и правомощие да участва в извънсъдебни действия по установяване факти и обстоятелства от състава на чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД за нейна обективна и безвиновна гражданска отговорност.