Решение № 242 от 03.04.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 1546/2025
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 03.04.2026
- Състав
- Габриела Тричкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. Благоевград, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:
Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101546 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Г. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес град Б., апартамент 3, против “ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 206858118, седалище и адрес на управление град София, район Люлин, ж.к “Люлин - 10”, булевард “Доктор Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Р. З. С. и Д. М. М.
Твърди се в исковата молба, че на основание издадена Заповед за незабавно изпълнение № 4657 от 02.06.2017 година по ч.гр.д.№ 1105 по описа на Районен съд – Благоевград ищецът Г. З. е осъден да заплати на “Юробанк България” АД, посочените в заповедта суми, чиято недължимост се иска да бъде установена в настоящото производство. Сочи се, че на основание издадения по горепосочената заповед изпълнителен лист, за събиране на присъдените суми, с молба от 21.06.2017 година е образувано изп.дело № 239 от 2017 година по описа на ЧСИ В. Т., рег.№ 795, район на действие - Окръжен съд – Благоевград, като с молбата за образуване “Юробанк България” АД е поискало от съдебния изпълнител да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника Г. З. и да наложи запор върху МПС, дялове в дружество и вземания, както и да наложи възбрана върху недвижими имоти.
Сочи се, че със запорно съобщение от 11.10.2017 година е наложен запор на дружествения дял на длъжника в “Бобо Вас - Транс” ЕООД, ЕИК 202823276, като освен това по изпълнителното дело са предприети и други изпълнителни действия - запор на вземания на длъжника и насрочване на опис на 29.11.2017 година, който обаче не е извършен поради нередовно призоваване на длъжника.
Твърди се, че на 20.02.2018 година от страна на взискателя е била депозирана молба за спиране на изпълнението по делото, поради сключено споразумение, като на основание посочената молба, с Разпореждане от 08.03.2018 година на ЧСИ В. Т. изпълнителното производство е спряно, и от този момент нататък взискателя не е подавал молби с искания за възобновяване на изпълнителното производство и за извършаване на изпълнителни действия и такива не са извършвани. Твърди се, че с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.06.2021 година, сключен между “Юробанк България” АД, като цедент и “Финансова инвестиционна компания” ЕАД, /с предишно наименование “С.Г.Груп”/, ЕИК 205942517, като цесионер, цедента е прехвърлил в полза на цесионера всички свои вземания и права по горепосочения договор за потребителски кредит, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности. Навежда се, че след сключване на договора за цесия дружеството “Финансова инвестиционна компания” ЕАД, /с 1 предишно наименование “С.Г.Груп”/, ЕИК 205942517 не е подавало никакви молби по посоченото изпълнително дело и не е поискало извършване на изпълнителни действия, дори не е бил конституиран като взискател по делото. Излага се, че с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2023 година, сключен между “Финансова инвестиционна компания” ЕАД, /с предишно наименование “С.Г.Груп”/, ЕИК 205942517, като цедент и ответника “Ди Си Ей Мениджмънт” АД, ЕИК 206858118, като цесионер, цедента е прехвърлил в полза на цесионера всички свои вземания и права по горепосочения договор за потребителски кредит, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности. Сочи се, че с молба от 14.02.2024 година подадена от ответника “Ди Си Ей Мениджмънт” АД по горепосоченото изпълнително дело е направено искане постъпилите по делото суми да бъдат разпределяни по негова сметка, като е направено и още искане за връщане на оригинала на изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение. Сочи се, че с Разпореждане от 04.06.2024 година “Ди Си Ей Мениджмънт” АД е конституиран като взискател по Изп.Д.№ 239 от 2017 година, като с приемо-предавателен протокол от 24.02.2025 година изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение са върнати на “Ди Си Ей Мениджмънт” АД, а посоченото изпълнително дело е прекратено.
Излага се, че на основание молба от 28.02.2025 година подадена от “Ди Си Ей Мениджмънт” АД до ЧСИ В. Т., рег.№ 795, район на действие - Окръжен съд Благоевград е образувано Изп.Д.№ 72 от 2025 година за събиране на присъдените суми по горепосочените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като с молбата е поискано извършване на справки за имущественото състояние на длъжника Г. З. и налагане на запори.
Посочва се, че с молба от 05.03.2025 година подадена от “Ди Си Ей Мениджмънт” АД по посоченото изпълнително дело е поискано извършване на опис на вещи, находящи се в жилището на длъжника, а със Съобщение Изх.№ 19379 от 24.04.2025 година по посоченото изпълнително дело, длъжника е уведомен, че са наложени запори върху всички банкови сметки и върху трудовото му възнаграждение и е насрочен опис на движими вещи в жилището му, който ще бъде извършен на 23.06.2025 година, от 10.00 часа, а със Съобщение Изх.№ 19381 от 24.04.2025 година по посоченото изпълнително дело, на длъжника е връчено Уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД за извършена цесия.
Навежда се, че претендираното от ответника вземане, което е било установено с акт на съда, на основание чл.110 от ЗЗД вр с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл.116, буква Д и буква В от ЗЗД вр. с чл.117, ал.1 от ЗЗД се е погасило по давност, тъй като считано от месец февруари 2018 година в продължение на повече от пет години взискателя не е поискал и не са предприемани никакви изпълнителни действия за събиране на присъдените суми.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата общо в размер на 25 341.37 лева /двадесет и пет хиляди триста четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, съгласно Заповед за незабавно изпълнение № 4657 от 02.06.2017 година и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.№ 1105 по описа на Районен съд Благоевград за 2017 година, от които: сумата в размер на 23 123.36 лева /двадесет и три хиляди сто двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки/, представляващи главница по неизпълнено парично задължение по Договор за потребителски кредит № FL772018 сключен на 19.05.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2017 година до датата на подаване на исковата молба, сумата в размер на 677,21 лева /шестстотин седемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 19.12.2016 година до 27.03.2017 година, сумата в размер на 476,21 лева /четиристотин седемдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/, представляващи внесена държавна такса, и сумата в размер на 1 064,59 лева /хиляда шестдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляващи адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Претендират се сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Към исковата молба са приложени писмени документи.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК. Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на ответника на 17.09.2025 година чрез юрисконсулт.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 16.10.2025г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба. С отговора на исковата молба се оспорва предявения иск, като неоснователен, като се твърди, 2 че вземането не е погасено по давност. Твърди се, че паричното вземане на ответното дружество, за което са били издадени Заповед за изпълнение от 02.06.2017 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д № 1105/2017 г. на РС Благоевград, не е погасено по давност, доколкото за удовлетворяване на това вземане последователно са били предприети посочените в отговора на исковата молба действия, а именно: образувано е изп. дело № 239/2017 г. на ЧСИ В. Т., рег. № 795, по което са били извършвани изпълнителни действия, в това число и описаните от самия ищец в исковата молба; сключени са два броя споразумения между длъжника и взискателя /тогава Юробанк България АД/ за доброволно изпълнение на присъдените вземания от дата 13.02.2018 г. и от дата 05.04.2019 г., в които се съдържа признание на дълга от страна на длъжника по смисъла на чл. 116, б.“а“ ЗЗД, образувано е изп. дело № 72/2025 г. на ЧСИ В. Т., рег. № 795 /последното към момента висящо, т.е., за периода от 21.06.2017 г.
/когато е било образувано изп. дело № 239/2017 г. при ЧСИ В. Т./ до 28.02.2025 г. /когато е било образувано второто изп.дело № 72/2025 г. при ЧСИ В. Т./ са били извършвани действия /принудителни и на доброволно изпълнение от страна на длъжника/, насочени към удовлетворяване вземането на кредитора. Твърди се, че в хода на изпълнителния процес са били извършени множество изпълнителни действия, насочени към осребряване имущество на длъжника - запор върху МПС, запор върху вземания на длъжника, запор върху дружествени дялове, притежавани от длъжника, наложена е възбрана върху недвижим имот на длъжника, опис на движими вещи. По отношение на изпълнително дело № 239/2017 година на ЧСИ В. Т. се посочва следното: Сочи се, че на дата 13.02.2018 г. между взискателя „Юробанк България“АД и длъжника Г. З. е сключено споразумение, с което страните са приели за безусловно установено в отношенията по между им, че задължението на длъжника към дата 08.02.2018г. е в размер на 23 123.36 лева за главница, 686.94 лева за лихви, 2 669.91 лева за разноски и 1682.62 лева за законна лихва към същата дата /чл.1 и чл.
2 от споразумението/. Посочва се, че страните са договорили и спиране на принудителните действия спрямо длъжника, както и разсрочване на част от дълга за срок от 12 месеца /чл.
3.1 и чл. 5 от споразумението/, като видно от чл. 6 от споразумението е, че същото съдържа признанието на дълга от страна на длъжника, което има характер на признание по чл. 116, б.
„а“ ЗЗД. Посочва се, че на дата 05.04.2019 г. между взискателя „Юробанк България“АД и длъжника Г. З. е сключено ново споразумение, с което страните са приели за безусловно установено в отношенията по между им, че задължението на длъжника към дата 05.04.2019г. е в размер на 22 075.46 лева за главница и 4 356.95 лева за законна лихва към същата дата /чл.1 и чл. 2 от споразумението/, като страните отново са договорили спиране на принудителните действия спрямо длъжника и разсрочване на част от дълга за срок от 12 месеца /чл. 3.1 и чл. 5 от споразумението/. Посочва се, че видно от чл. 6 от споразумението е, че същото съдържа признанието на дълга от страна на длъжника, което има характер на признание по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Излага се, че със сключените две споразумения длъжникът е признал вземането, а кредиторът се е съгласил да продължи срока, в който част от дълга трябва да бъде платен, без да бъдат предприемани принудителни действия срещу длъжника в рамките на този срок, като така, изтеклият давностен срок до датата на първото споразумение губи правното си значение, а нова давност започва да тече след като дългът стане изискуем съобразно новата уговорка. Следователно, се сочи, че след датата на сключване на второто споразумение 05.04.2019г., когато е направено ново признание на дълга от страна на длъжника, което е прекъснало течението на погасителната давност, нова давност е започнала да тече считано от деня, следващ деня на договорения в споразумението краен срок за изпълнение на споразумението 05.04.2020 г. Иска се от съда да бъде съобразено, че давност не е текла за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., вкл., предвид разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020г. давност за вземането не е текла. Сочи се, че съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". Т.е., за период от 70 /седемдесет/ дни /от 3