Решение № 29 от 03.02.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№

29 / 3.02.2020 г. град Пазарджик

В И

М Е Т

О Н А Н А

Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение на седми януари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА секретар:Петя Борисова като разгледа докладваното от съдия Ралинова гражданско дело №71 по описа за 2019 година

Производството е по реда на чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от С.Д.Ц., ЕГН **********,***, срещу В.Н.Б., ЕГН **********,***, с която са предявени два осъдителни иска в размер на по 40 000 лева.

В исковата молба се твърди се, че през есента на 2013 г. братът на ответника (И.Б.) уговорил ищеца да преведе по банковата сметка на В.Б. суми за негов бизнес, като заявил, последния щял да му ги върне. На 04.02.2014 г. ищецът превел с 2 отделни платежни нареждания на ответника суми от по 40 000 лева, като за тях като основание посочил „захранване на сметка“, а за произхова им по ЗМИП - „дивиденти“. Сочи се, че по-късно не бил сключен никакъв договор, нито писмен, нито устен, а между ищеца и ответника не е имало никакви отношения.Твърди се, че в следващ период ищеца бил „мотивиран“ по същия начин да превежда значителни суми по банкови сметки на различни лица, познати на И.Б. (тези суми били предмет на друг спор между тях).

След няколко месеца Ц. си поискал парите, като първоначално И.Б. обещавал, че брат му или самият той ще върнат парите, но впоследствие заявил, че не му дължи връщане на пари и да се „оправя“, като не посочил какво е станало с парите.

Ищецът изрично е уточнил, че в случая не се излагат твърдения за евентуално приложение разпоредбите на чл.36, чл.42 или чл.75 от ЗЗД във връзка с отношенията между ищеца, отвентника и неговия брат И.Б.. Не се твърди последният да е действал в качеството си на пълномощник на отвеника. Не се твърди В.Б. да е одобрявал действията на И. Б. по уговаряне на ищеца да преведе на ответника исковата сума; нито че е потвърдил, че ще я върне, нито че И.Б. се е възползвал от преведената сума.

Във връзка с изложеното се иска постановяване на решение, с което да се осъди ответника В.Б. да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева по преводно нареждане от 04.02.2014 г., получена в „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 40 000 лева, получена на 04.02.2014 г. с преводно нареждане по сметката на ответника „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва,считано от 31.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба, постъпил по реда и в срока по чл.131 от ГПК не се оспорват обстоятелствата, че е получена сумата от 80 000 лева по сметка на ответника и същата сума той предал на своя брат И.Б.. Твърди се, че последният чрез „Изипей“ АД превел на ищеца 9000 лева, с които погасил част от дължимата сума. Излагат се твърдения, че през 2017 г. исковата сума била върната чрез „Изипей“ АД, но поради нежеланието на ответника да фигурира в системата, тъй като предлагал услугата „Изипей“ чрез фирмата си „Шанс 04“ ЕООД в гр.Панагюрище, преводите били направени на няколко пъти от различни лица. Всеки един от тези преводи бил направен с цел погасяване на това задължение.Оспорва се иска като неоснователен и се твърди, че сумата от 80 000 лева е изплатена изцяло.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и писменият отговор, доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че между ищеца и ответника не е имало никакви договорни отношения.

Не се спори и че на 04.02.2014 г. по сметката на ответника, чрез два банкови правода от по 40 000 лв., е постъпила исковата сума от 80 000 лв., както и ответникът е предал същата на своя брат И.Б..

Основният спорен момент в разглеждания случай е дали предадената сума е била върната на ищеца.

Във връзка с установяване релевантните факти и обстоятелства по делото са ангажирани, респ. приети множество писмени доказателства: платежни и счетоводни документи, както и разписки за платени суми от „Изипей“ АД.

По делото в качеството на свидетели са рапитани лицата М. Б., Е. Д., К. Г. (по искане на ищеца) и Й.И., И.Б. и П.Б.(по искане на ответника).

В разпитите, продевени в о.с.з. на 10.09.2019г. св.Б. и св.Д. по иденитичен начин са посочили, че през 2014 г. са предоставяли своите лични дебитни карти (а св.Д. и дебитни карти на своите родители), както и съответните ПИН-кодоеве в услуга на св.И.Б., които същият ползвал и след което в края на годината им били върнати.

И двете твърдят, че по сметките им са извършвани преводи от ищеца Ц..

Св. Б. сочи, че не е плащала, нито получавала пари от сметката си в „Изипей“, като отрича да е имала някакви проблеми с картата си след връщането й. Твърди, че И.Б. уговорил Ц. да извърши превода по нейната сметка. Била разпитвана по този повод и в НСлС. Установила, че освен нея и други лица са предоставяли дебитните си карти на св. И.Б..

Св. Д. пояснява, че освен ищеца Ц. по сметката й, преводи извършвали и други лица, без ясно основание, след което сумите са били теглени от банкомат. Картите й били върнати от И.Б. след 4-5 месеца. Във връзка с предостявене на картите също била разпитвана в НСлС.

При разпита си св. Г. е обяснил, че не познава ответника Б.. Посочил е, че в началото на 2018 г. и в края на август същата година, ищецът Ц. му услужил със 2200 лв., но тъй като не успял лично да ги върне, това станало чрез „Изипей“ АД. Предявена му е разписка № 01000778907890, потвърждаваща така извършеното от него връщане на сумата.

В показанията си св. Й.И. е посочил, че през 2017 г. по молба на св.И. Б. на два пъти превеждал суми от по 4000 лв. по сметка на ищеца Ц., когото отрича да познава лично. Отрича той лично да е дължал пари на ищеца. По негови спомени преведените суми му били предоставени или от ответинка или от неговия брат. Обяснено му било, че тези пари се изплащат във връзка със задължение на ответинка.

По делото като свидетел е разпитан И.Б., брат на ответинка. Същия потвърждава, че исковатата сума от 80000 лв., предена на 2 пъти от по 40 000 лв. е била предназначена за него. Сочи, че през 2016 г. лично е превеждал пари на ищеца Ц. по „Изипей“, около 7000 лв. Имал бизнес отношения с него, които били преустановени, поради което и тези пари трябвало да бъдат върнати на ищеца. Обяснява, че превеждал сумите чрез други лица, тъй като системата на Изипей не позволявала преводи по-големи от 7500-8000 лева на ден от едно лице, затова използл свои и познати на брат си. Описва, че по този начин чрез „Изипей“ върнал на ищеца около 60 000 лв. Твърди, че освен тези суми преди това на ръка върнал на ищеца и 20 000 лв.. Свидетел на връщането пред офиса на ищеца в гр.П. станал съдружника му – М. Б., с която същият живеел на семейни начала. Пояснява, че той лично върнал 10 000 лв., а още 10 000 лв. били върнати от св. П. Б. Описва в допълнение, че от ищеца многократно са му били предоставяни и други суми, които обаче св.Б. винаги връщал в размерите съгласно конкретните договорки. Поддържа, че всички получени суми, били върнати на ищеца. Пояснява, по повод сумите, върнати чрез преводите в „Изипей“, че същите касаят задължения на неговия брат – ответинка В.Б..

При разпита си св. П. Б. е посочил, че през м.ноември 2017 г. по искане на св.Б. на няколко пъти превеждал на Ц. общо сумата от около 16 000 лв. Отрича обаче да е имал свой дълг към ищеца. Сумите трябвало да се преведат от името на В.Б., който имал задължение към Ц.. Тъй като нямало възможност да се превеждат повече от 4000 лв. от един човек, се обърнали към него за услуга. Описва освен това, че заедно със св. И. Б. ходил да тегли и от банкомат от картата на последния сумата от 10 000 лв.

Твърди, че след като изтеглил парите заедно със св.Б. предали сумата от общо 20000 лв. на ищеца. Описва, че предаването на парите станало пред сградата на общината в П., а Ц. бил заедно с приятелката си. Поддържа, че извършвал преводи на суми по сметката на „Изипей“ АД.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че по разплащателна сметка с IBAN ***, с титуляр В.Б. на 04.02.2014 г. е получен междубанков превод в размер на 40000 лв., а на 05.02.2014 г. и втори междубанков превод в размер на 40 000 лв.

Екпертът е установил, че така преведаната сума е била усвоена неколкократно чрез тегления на следните дати - на 14.02.2014 г. на каса 60 000 лв. (+ събрана банкова такса от 290 лв.); на 18.02.2014 г. - 5000 лв. (+ събрана банкова такса 15 лв.); на 18.02.2014 г. - 14000 лв. (+ събрана банкова такса от 60 лв.); на 25.03.2014 г.

- 370 лв.Останалата сума от получените 2 банкови превода, възлизаща на 260 лв. е била изразходвана за плащане на банкови такси и комисионни общо в размер на 18,20 лв. и 8 броя плащания на ПОС устройства на обща стойност 235,20 лв.

Останалата сума от 11,60 лв. е формирала салдо по сметката. Вещо лице не е могло да установи дали лицето, усвоило сумите е титуляра на сметката и или негов пълномощник.

В заключението си вещото лице е установило, че съобразно представените 2 бр. разписки, ищецът С.Ц. е получил плащане от св. И. Б. на сумите съответно от 1000 лв. и 5000 лв., получени на 16.6.2016 г. Установено е, според СИЕ, че в периода от 01.01.2017 г.- 31.12.2018 г. чрез платежната система на „Изипей“ АД ищецът е получил посредством 15 бр. преводи, наредени и съответно изплатени в системата на „Изипей“ АД, общо 55 100 лв. От тези 15 бр. преводи, 2 бр. са на стойност 6 000 лв., които са изпратени от И.

Б., а останалати 13 броя преводи, на стойност общо 49 100 лв., са изпратени от 6 други лица, а именно от: П. К. Б. (4 бр. преводи, извършени на 16.11.2017г. – 4900 лв.; на 17.11.2017г. -4000 лв. и на 23.11.2017г. – 2 бр. преводи от по 4000 лв.); Н. Г. Ю.

(2 бр. преводи, извършени на 16 и

17.11.2017 г. от по 4000 лв); А. З. А.

(2 бр. преводи от 22.11.2017 г. от

4000 лв. и от 2000 лв.); Й.А.И. (2 бр. преводи от 22.11.2017 г. и 23.11.2017 г. от по 4000 лв.); И. А. М.

(2 бр. превода от 22.11.2017г. от по

4000 лв.) и К. Т. Г. (превод на 2200 лв. от 21.08.2018г.)

Установено е, че при всеки конкретен превод в полето за основанието му в разписките е записвано единствено „превод“.

Съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД са процесуално допустими.

Характерно за първата кондикция, уредена от разпоредбата на чл.55 ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е моментът на получаването – към този момент между даващия и получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, или, както е определено в ППВС №1, 1979 г.: „ при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго“. Тук намират място широк кръг от случаи, при които едно лице получава нещо, без да има основание за това, като не се очаква то да възникне впоследствие, поради което липсва и основание за задържане на полученото. В тази светлина искът за връщане на даденото без основание се представя като подходяща отправна точка за очертаване на режима на неоснователното обогатяване.

За основателността на така заявената искова претенция следва да са се проявили в обективната действителност следните материално-правни предпоставки (юридически факти): наличие на плащане от страна на ищеца на прицесните суми от по 40 000 лева, да е липсвало основание за плащането на тази сума по сметките на ответника. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже плащането, което в настоящият казус е безспорно между страните. Ответникът носи тежестта да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, респ. връщане на сумата. Затова искът би бил основателен, ако ищецът докаже плащането, а ответникът не докаже основанието, на което претендира да е платено, респективно, ако ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже репликата си, че това основание в нищожно. В този смисъл решение № 227/23.03.2019 г., постановено по гр.д. № 896/2018 г. на

Разпечатката съдържа 50 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8325045a-9bd0-4cf1-90a2-b4754618c14d