Решение № 191 от 12.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Добрич, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230100104 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от З. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ж.к. „***“, бл. 36, вх. В, ет. 2, ап. 4 срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 5173532/17.07.2024 г., сключен между страните.

За разглеждане в производството е предявен и иск от З. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 36, вх. В, ет. 2, ап. 4 срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с който се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 5173532/17.07.2024 г., сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 5173532/17.07.2024 г. Сочи се, че ищцата е получила сумата от 1000, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 45, 00 % и ГПР от 54, 76 %.

С процесуалния документ се заявява, че ищцата е била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, за да обезпечи задълженията по главния договор. По това правоотношение е уговорено възнаграждение в полза на дружеството в размер 1 на 422, 18 лева.

В исковата молба се настоява, че и двата договора са недействителни.

В тази връзка се излагат аргументи за прекомерност на възнаградителната лихва. Същата надвишава трикратния размер на законната лихва, която към момента на сключване на договора е била 13, 63 %. Заявява се, че ГПР е неправилно изчислен, тъй като в него не е било включено възнаграждението за поръчител. Уточнява се, че това възнаграждение увеличава печалбата на кредитора. Според ищцата, ако бъде включено, действителният размер на ГПР ще надвишава многократно допустимия по ЗПК.

Излагат се твърдения, че договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка. В действителност се явява част от кредитното правоотношение, като целта е уговаряне на допълнително възнаграждение.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал отговор в законоустановения срок. Счита, че процесният договор за поръчителство не се регламентира от ЗПК.

Излага аргументи, че възнаграждението на поръчителя не трябва да бъде включвано при изчисление на ГПР. Уточнява, че предоставянето на обезпечение не е условие за предаването на заемната сума от заемодателя.

Договора за поръчителство влиза в сила в тридневен срок от сключване на заемния договор и ако заемополучателят не предостави друго обезпечение на кредитора. Оттук извежда, че възнаграждението по договора за поръчителство е хипотетичен разход, който не е известен на заемодателя към момента на сключване на договора за заем и не може да бъде взет предвид при изчисление на ГПР.

Прави искане за отхвърляне на исковете на ищцата. Претендира разноски и изразява становище по искането на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор в законоустановения срок. Счита, че съдът дължи произнасяне само по въведените с исковата молба твърдения за неравноправни клаузи. Отрича заявеното от ищцата, че съдът е длъжен служебно да се произнесе по неравноправността на всички клаузи от договорите. Отделно сочи, че констатацията за неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за кредит, като се позовава на практика на СЕС.

В отговор на твърденията от исковата молба заявява, че договорът за заем е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоява, че ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва. В тази връзка заявява, че възнаграждението на поръчителя на трябва да бъде включвано при изчисление на ГПР. Подчертава, че процесното възнаграждение не е включено в общата дължима сума по кредита, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя, дадена в т. 1, пар. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че 2 предоставянето на обезпечение не е условие за предаването на заемната сума от заемодателя. Оттук извежда, че разходите за обезпечаване на задълженията по договора за заем не са били известни на заемодателя към момента на сключването му.

С отговора се отрича прекомерността за размера на възнаградителната лихва. Аргументира становището си с твърдения, че същата участва при изчисление на ГПР. Доколкото ГПР не надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗКП, то и възнаградителната лихва не би могла да бъде опредЕ. като прекомерна.

Прави се искане за отхвърляне на исковете на ищцата. Претендира разноски и изразява становище по искането на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор е депозирана насрещна искова молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 срещу З. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 36, вх. В, ет. 2, ап. 4.

Сочи се, че последната не е изпълнявала задълженията си по договора за заем. Неплатена е сумата от 574, 78 лв., представляваща падежирала главница по договор за заем № 5173532, както и 34, 94 лв., представляваща падежирала договорна лихва. В случай, че договорът бъде обявен за недействителен се иска осъждане на ищцата за сумата от 502, 90 лв., на основание чл. 23 от ЗПК.

Иска се ответницата да заплати на ищеца по насрещния иск следните суми:

574, 78 лв., представляваща падежирала главница по договор за заем № 5173532, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането;

- 34, 94 лв., представляваща падежирала договорна лихва.

В условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 472, 90 лв., представляваща дължима главница по чл. 23 от ЗПК, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

З. И. И. прави признание на евентуалния иск за осъждането да заплати главницата по договора на основание чл. 23 от ЗПК.

Счита, че главните искове са неоснователни, като поддържа твърденията от исковата молба.

Изразява становище по възраженията на ответниците относно размера на разноските.

Страните не се представляват в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа и 3 правна страна:

Съдът е сезиран с главни искове с правна квалификация по чл. 26, ал.

1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По исковете с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал.

4 от ЗПК, е в тежест на ищцата З. И. И. да установи, че е сключила Договор за паричен заем № 5173532/17.07.2024г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; че ГПР (годишен процент на разходите) надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно дефинитивната норма на чл. 9 от ЗПК, „Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.“ Настоящият случай е именно такъв, защото кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, е предоставил кредит под формата на заем на потребителя З. И. И..

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се установява от представения Договор за паричен заем № 5173532/17.07.2024 г.

(Договора). Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало заемно правоотношение, по силата на което ищцата е получила сумата от 1000, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 45, 00 % и ГПР от 54, 76 %.

Задължил се е да върне общо дължима сума в размер на 1106, 82 лева на единадесет вноски до 20.12.2024 г.

Разпоредбата на чл. 4 от Договора гласи, че в срок до три дни, считано от деня на сключване на договора, кредитът трябва да бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения: одобрено от заявителя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки; банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните изисквания – нетният размер на трудовото им възнаграждение да не е в размер по-нисък от 1500, 00 лева; да работят по безсрочни трудови договори; да не са поръчители по други договори за паричен кредит: да не са кредитополучатели по други договори за кредит; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има такива да е със статус не по-лош от „редовен“.

Приложен е и договор за предоставяне на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и З. И. И. на 17.07.2024 г. Според уговорките в договора, „Файненшъл България“ ЕООД се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договор за потребителски 4 кредит № 5173532/17.07.2024 г., като издаде гаранция за плащане на паричните задължения по договора за заем. Последният, от своя страна, се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение от 422, 18 лева, платимо на вноски, всяка по 38, 38 лева.

Приложимият за процесното заемно правоотношение ЗПК установява множество императивни изисквания към финансовите институции при сключването на договори за потребителски кредит. Същите са въведени с цел защита на икономически по-слабата страна, която във всеки случай е потребителят. Такова е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където ясно е посочено, че „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.“ Санкцията за неизпълнение на това задължение от страна на кредитора е възможно най-тежката – договорът се обявява за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза може да бъде направен извод, че годишният процент на разходите по процесния договор не е коректно посочен. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК сочи, че „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Такъв разход е и и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, който не е взет предвид при изчислението на ГПР.

Това възнаграждение от 422, 18 лева се дължи по друго правоотношение, което е пряко свързано със заемното и е условие за съществуването му. Без обезпечението кредитодателят не би сключил договора. Оттук става ясно, че задължавайки потребителя да сключи договор за предоставяне на гаранция, кредиторът си гарантира допълнителен приход от възнаграждението по този допълнителен договор. Ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК като е пропуснал да включи процесното възнаграждение при изчисление на ГПР по кредита.

По този начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която се явява гаранция срещу предоставянето на заеми при необосновано високи разходи за потребителя. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с включването на възнаграждението от 422, 18 лева при изчисляване на ГПР, максимално допустимият размер от 68, 15 % ще бъде надвишен с близо 60 %.