Решение № 319 от 10.06.2021, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 319 гр.Плевен, 10.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №508 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.74 от

Закон за защита от дискриминация.

В Административен съд-Русе е било образувано административно дело №724 по описа на съда за 2019 год., въз основа на искова молба от Е.Т.Ш. ***, против Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №52А, предявен на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.74, ал.2 от Закон за защита от дискриминация, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 65 000 лева и за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева. Ищцата твърди в исковата молба , че с ответника е била в служебни правоотношения, като ръководството на ответника години наред я е дискриминирало, като не й е предоставяло възможност за професионално развитие и израстване в длъжност в сравнение с останалите колеги в нарушение на чл.15, ал.1, чл.24 и чл.26 от ЗЗД. В тази връзка е подала жалба до КЗД, по която е била образувана преписка №69/2008 год., по която е постановено Решение №89/23.02.2015 год., с което е установено, че работодателят ДАМТН е допуснал да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо ищцата по признак „пол“ при повишаване в длъжност в сравнение с М.Т.М.. Сочи, че като последица са й причинени огромни имуществени и неимуществени вреди, които счита, че следва да бъдат компесирани реално и ефективно, на основание чл.18 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.07.2006 год.. Сочи, че предвид положението й на лице с увреждания/намалена работоспособност поради тежко заболяване, за нея е изключително трудно да си намери друга подходяща работа и вследствие на извършената дискриминация и забавеното решение на КЗД, повече от 10 години е била в непрекъснат стрес. След съкращаването й от длъжност здравословното й състояние се влошило, изпитвала огромни болки и страдания, стрес и унижения като вредни последици от извършената дискриминация. За нея била създадена враждебна и застрашителна среда, била подложена на постоянни унижения от страна на ръководството на ЗАМТН, поради което дълго време взимала антидепресанти, предписани от личния й лекар, за да преодолее моментите на стрес, унижения, болките и страданията, съзнателно причинени от бившия й работодател, създадената от него застрашителна и враждебна среда на работното място. Сочи, че дълго време се е лекувала с медикаменти и освен водещото си заболяване, е получила още осем тежки заболявания, причинени от непрекъснат стрес и унижения, сред които хипертонична болест, псориазис, задух, аденомиоза и ендометриоза на матката, анални фисури, които се възпаляват при притеснения и стрес, разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, псориатичен артрит, деформиране на гръбначния стълб, първична глаукома и др. Сочи, че поради дългия период на водене на дела, разделяне, връщане на исковата молба и други процесуални действия, здравословното й състояние значително се влошило, ищцата била лишена от нормален начин на живот като последица от извършената пряка дискриминация. На това основание претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева. Твърди, че фактите и обстоятелствата, от които произтича отговорността на ответника за причинените имуществени вреди, е неравното третиране и извършената пряка дискриминация. Сочи, че оставяйки ищцата на длъжност младши инспектор, работодателят я лишил от възможността да израстне в длъжност за периода, през който е била в служебно правоотношение с ДАМТН. Но вредните последици от извършената пряка дискриминация не са отстранени и към настоящия момент, тъй като в служебната й книжка е записано, че е освободена като младши инспектор.

Твърди, че ответникът я е лишил от кариерно развитие, както и че ако той не е извършил установената пряка дискриминация и ищцата е била назначена на по-висока длъжност, нямало е да съществува рискът от съкращаване на длъжността, която е заемала, тъй като решението на работодателя е било да се съкратят длъжностите на младши инспектори. Ако е била повишена в по-висока длъжност, нямало е да бъде съкратена и е щяла да продължи да работи в ДАМТН и то с по-високо възнаграждение. Сочи, че ответникът е нарушил разпоредбите на чл.15, ал.1, чл.17, чл.18, чл.19, чл.24 и чл.26 от ЗЗД, като държавен орган е допуснал осъществяване на пряка дискриминация по признак „пол“ и тези негови действия са довели до издаване на незаконни административни актове, действия и бездействия До освобождаването й от длъжност дискриминацията не е преустановена, а самото освобождаване от длъжност също е последица от дискриминацията. Затова счита, че ответникът й дължи обезщетение за имуществени вреди, представляващи компенсация за времето, през което е останала без работа - от 7.05.2012 год. до датата на предявяване на исковата молба, в размер на 65 000 лева, заедно с дължимите законни лихви до момента на окончателното изплащане на всички дължими парични суми. В заключение моли съда да осъди ответника да й заплати компенсация за причинените неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, заедно с дължимите законни лихви, считано от 1.01.2007 год. до момента на окончателното изплащане на всички дължими парични суми; да й заплати обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 65 000 лева, представляващи компенсация за времето, през което е останала без работа, а именно-от 7.05.2012 год. до датата на предявяване на исковата молба, заедно с дължимите законни лихви до окончателното изплащане на всички парични суми.

Съдията-докладчик по адм.дело №724/2019 год., с

Разпореждане от 26.11.2019 год. е оставил без движение исковата молба за поправяне на конкретно посочени нередовности - заплащане на държавна такса и конкретизиране периода на предявената искова претенция. С Определения от 27.12.2019 год. ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по производството, като й е предоставена правна помощ. С Определение от 24.02.2020 год., след замяна на първоначално определения адвокат, за служебен защитник на ищцата е бил назначен адвокат З.П. ***, с оглед осъществяване на процесуално представителство по делото за всички фази и съдебни инстанции. И ищцата, и служебно назначеният й адвокат са депозирали молби-уточнения, в които са конкретизирали периодите на предявената претенция, както следва: за имуществени вреди – от 7.05.2012 год. - датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата , до 18.11.2019 год.-датата на подаване на исковата молба. Направено е пояснение, че видно от стр.2, абз.последен от Решение №89/23.02.2015 год. на КЗД е посочено, че изключения от принципа на последователно израстване в ранг и длъжност е приложима само хипотезата на чл.82, ал.2, ал.4 от ЗДС при обща оценка 1 „изключително изпълнение“, каквато М. М.не е имал от последното атестиране, за да прескочи от длъжност старши инспектор в длъжност главен инспектори началник отдел. От това прави извод, че ищцата отново не е включена в процедура за конкурентен подбор на главен инспектор и началник отдел, поради което съкращаването й от длъжност счита, че е пряка последица от извършената дискриминация, тъй като са съкратени от длъжност младшите инспектори в отдела ; за неимуществени вреди – от 1.01.2007 год.до 18.11.2019 год. Сочи, че за този период продължава стреса и тревожността, като получава и нови заболявания вследствие последиците от извършената пряка дискриминация. Направени са и фактически уточнения във връзка с обстоятелствата, от които произтича претенцията на ищцата. Посочила е, че непрекъснатото състояние на стрес, унижение и дискриминация в продължение на години, както и обстоятелството, че факта на извършената дискриминация е бил разгласен сред всички политически, обществени, юридически и други обществени среди, както в България, така и в редица други страни, е довело до тотален провал на юридическата, политическата и правозащитната кариера на ищцата. Сочи, че е провела гладна стачка в знак на протест заради съкращаването й от длъжност и извършената пряка дискриминация.

Протестът бил отразен в медиите, имало статии по вестниците, излъчване по телевизията, както национални, така и международни. Родителите й също преживяли тежко случилото се с нея, дългият период на безработица и водене на дела, баща й получил два инсулта и един инфаркт, които станали причина за настъпилата впоследствие негова смърт. Сочи, че изпитва вина, болка и страх, че е станала причина за смъртта на баща си и за страданията на майка си, която постоянно е с кръвно налягане 200/150. Години наред е без работа, като единственият й доход е инвалидната й пенсия в размер на 233 лева. Счита, че след като в служебната й книжка пише, че е освободена от длъжност като мл.инспектор и след като има много заболявания, няма кой да я назначи на работа. Счита, че е безполезна, лишена от достоен живот, отнето й е правото на кариерно развитие.

Със съдебни определения всички съдии от състава на

АС-Русе са се отстранили от разглеждане на делото, след изрично възлагане.

След отвод на съдиите и изпращане на делото на ВАС за определяне на друг съд, който да разгледа и да се произнесе по исковата молба на Ш., с Определение №7689/18.06.2020 год. по адм.дело №5293/2020 год., ВАС е определил АС-Плевен за съд, който да разгледа и да се произнесе по исковата претенция на Ш.. В АС-Плевен е образувано настоящото дело.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от служебно назначения от съда адвокат П. ***, който поддържа исковата молба, моли съда да я уважи в пълен размер. И служебно назначеният адвокат на ищцата, и Ш. представят подробни писмени бележки, в които изразяват становище по исковата молба.

Ответникът-Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, в съдебно заседание не се представлява. Представя писмени бележки, в които изразява подробно становище за неоснователност на исковата претенция.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на предявената искова молба поради липса на пряка причинна връзка между дейността на ответника и причинените на ищцата вреди.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на доказване в настоящото производство е настъпването на вреди за ищцата , както следва:

1.имуществени вреди за периода от 7.05.2012 год. - датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата с ДАМТН , до 18.11.2019 год.-датата на подаване на исковата молба, общо в размер на 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева, представляващи компенсация за времето, през което е останала без работа, заедно със законната лихва 7.05.2012 год. до окончателно изплащане на сумата.

Твърди се, че това е периодът на оставането й без работа, като последица от извършената пряка дискриминация, с включен процент клас прослужено време за същия период, с включена сума от неполучено допълнително възнаграждение за коледни и великденски заплати за целия период, сумите от неполучените възнаграждения за платен годишен отпуск за целия период, сумата от неполученото финансово подпомагане под формата на допълнително материално стимулиране;

2.неимуществени вреди за периода от 1.01.2007 год.до 18.11.2019 год., изразяващи се в непрекъснатото състояние на стрес, унижение, влошено здравословно състояние - получени тежки заболявания - хипертонична болест, псориазис, задух, аденомиоза, ендометриоза на матката, анални фисури, разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, псориатичен артрит, деформиране на гръбначния стълб, първична глаукома и др., болки, страдания, живот във враждебна и застрашителна среда, лишаване от нормален начин на живот, вина, болка и страх от факта, че тревогите на родителите й за нея довели до смърт на баща й до страдания на майка й, която постоянно е с кръвно налягане 200/150, оставане години наред без работа вследствие извършената дискриминация.