Решение № 213 от 23.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Ангел Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600500 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 22/16.12.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 647/2025 г. по описа на ОС – Враца, състав на този съд е признал подсъдимият К. Г. И. за виновен в това, че на 12.05.2025 г. към 19:20 часа в с. Хърлец, общ. Козлодуй, обл. Враца, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ *** по ул. „Явор“ до дом № 8 е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство е управлявал в населено място с превишена скорост – 61 км/ч, в резултат на което по непредпазливост предизвикал пътно-транспортно произшествие, при което е причинил смъртта на стоящата пред паркирания автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** – О. Е. Н. от с. Хърлец, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. В /редакция ДВ, бр. 67 от 2023 г./, вр. чл.

342, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр.чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от пет години, и на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от 1 влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът се разпоредил с част от веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия И. осъществените по делото разноски в размер на 5 711.08 лева.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата на ОС – Враца е подадена въззивна жалба от частните обвинители П. П., Е. П., И. И., М. И., В.

С., П. С., А. Н., О. И. /представляван от баща си М. И./, С. П., М. Н. и И. Н., чрез повереника адв. Р. М. от САК, с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и постановяването й в противоречие с изискванията на процесуалния закон, както и за несправедливост и занижаване на наказанията спрямо подсъдимия.

Твърди се, че първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно материалноправните разпоредби, свързани с индивидуализация на наказанията на подсъдимия, като неправилно е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Подчертава се високата обществена опасност на деянието, предвид времето, мястото и обстоятелствата, при които е настъпило, както и предвид тежкия престъпен резултат – които се считат отличаващи деянието от другите подобни деяния.

Счита се, че не е изследвано значението на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и не са отчетени всички установени по делото такива –каквито са поставянето в реална опасност на живота и здравето на други хора, и умишленото извършване на деянието от подсъдимия, който е ускорил скоростта на МПС при движението си по тясна и неасфалтирана улица, на която знаел, че стоят негови близки и децата им. Според жалбоподателите, неотчетени са от съда и събраните негативни данни за личността на подсъдимия, както и неоказването на помощ на пострадалата и бягството му от местопроизшествието.

Счита се, че при формиране на вътрешното убеждение на съда, при определяне на наказанията на подсъдимия е допуснато процесуално нарушение, тъй като е неясно как са определени тези наказания, което води до необоснованост на съдебния акт. За съществено процесуално нарушение се сочи и игнорирането или подценяването на всички обстоятелства, относими към определянето на справедливи по размер наказания, а за неправилно 2 приложение на материалния закон – и отлагането на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на определеното по реда на чл. 58а от НК наказание лишаване от свобода.

Иска се присъдата да бъде изменена, като бъде увеличен размерът на наказанието лишаване от свобода до максимално предвидения в НК за деянието към датата на извършването му, като наказанието бъде изтърпяно ефективно, както и да бъде увеличен срокът на лишаването от правоуправление, съобразно този на наказанието лишаване от свобода.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа от повереника адв. М. и частните обвинители, на изложените в нея основания.

Апелативна прокуратура – София, чрез прокурор А. А., заема становище за частична основателност на въззивната жалба, в частта относно размера на наказанието лишаване от свобода, а за приложението на разпоредбата на чл.

66, ал. 1 от НК предоставя преценката на съда.

Защитникът на подсъдимия К. И. - адв. Н. А. от АК Монтана е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който жалбата се оспорва и се прави искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Процесуалната дейност на съда в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 на НПК се счита за съответна на нормативната уредба и поради това законосъобразна. Оспорена е лошата характеристична справка за подсъдимия, изготвена от полицейски служител и се подчертава, че подсъдимият е младо момче, което работи и се грижи за семейството си. Оспорва се и твърдението във въззивната жалба, че подсъдимият е избягал от местопроизшествието и се сочи, че той е бил посъветван да напусне, предвид отправената срещу него пряка заплаха от саморазправа, но не се е укривал и е изчакал полицаите в дома си. Подчертава се и че преди това подсъдимият е отишъл до пострадалата, а действията по оказване на първа помощ са били предприети от брат му и сина на пострадалата. Счита се, че определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода, изпълнението на което, предвид наличието на предпоставките по чл. 66 от НК е отложено, ще изпълни предвидените в закона цели.

3

Пред въззивния съд писменото становище се поддържа от защитника. В допълнение към изложените основания се изтъква, че сигнал на тел. 112 е бил подаден от няколко лица и поради това не може да се вмени във вина на подсъдимия, че и той не е сторил това. Сочи се, че междувременно той е станал баща на дете, с което съпругата му е била бременна към момента на деянието и вече очакват и второ дете, поради което ефективното осъждане не би довело до правилно приложение на личната и генерална превенция. Моли се съда за снизхождение и се твърди, че подсъдимият е разбрал вината си и случилото се ще му тежи на съвестта цял живот.

Подсъдимият И. в лична защита поддържа становището на защитника си, заявява съжалението си от случилото се и се разкайва, като моли за прошка и за това да е до семейството си. В последната си дума пред въззивния съд моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Апелативен съд - София, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Срещу подсъдимия К. Г. И. с внесения за разглеждане от Окръжен съд – Видин обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 12.05.2025 г. към 19:20 часа в с. Хърлец, общ. Козлодуй, обл. Враца, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** по ул. „Явор“ до дом № 8 е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство е управлявал в населено място с превишена скорост – 61 км/ч, в резултат на което по непредпазливост предизвикал пътно-транспортно произшествие, при което е причинил смъртта на стоящата пред паркирания автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** – О.

Е. Н. от с. Хърлец – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият К. И. в присъствието на защитника си е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

4

Съдът е извършил дължимата проверка по чл. 372, ал. 4 от НПК и като е констатирал, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия К. И., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Противоправното поведение на подсъдимия първоинстанционният съд е обосновал с направеното от К. И. самопризнание по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от данните от писмените и гласни доказателства и доказателствени средства. Доколкото подсъдимият И. е направил признание за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а първоинстанционният съд е приел, че признанията му за фактите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, не се налага при проверката на присъдата въззивният съд да се занимава приоритетно с фактите по делото, а следва да съобрази, налице ли са били процесуално-правните предпоставки за провеждане на диференцираната процедура и правилна ли е била преценката на първоинстанционния съд по този въпрос.

Преценката на съда да разгледа производството по делото по посочената диференцирана процедура по Глава 27 от НПК е правилна, тъй като събраните доказателства и доказателствени средства установяват по несъмнен начин, че подсъдимият И. на посочените в обвинителния акт дата и място е нарушил конкретното правило за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и в резултат на това по непредпазливост е причинил смъртта на О. Н..

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства, които в конкретния случай установяват фактическата обстановка, възприета от първия съд.

Установява се, че на 12.05.2025 г. около 17-18 часа подсъдимият К. И. отишъл с автомобила си при брат си В. И. гр. Мизия. След около половин час двамата решили да отидат заедно до с. Хърлец, при вуйчо им И. И. и леля им О. Н.. В. И. бил заплатил на Ц. Н. от с. Селановци цената на лек автомобил «Фолксваген Голф» с рег. № ***, но сделката не била оформена по нотариален ред и по документи автомобилът още се водел на името на Н..

Около 19 часа В. и К. И.и пристигнали пред дома на свидетеля И. И. на 5 ул. «Явор» в с. Хърлец. Докато пътували, свидетелят В. И. усетил как автомобилът му е загубил мощност и след пристигането решил да провери каква е причината. Той вдигнал капака на автомобила, след което подал газ и установил, че турбината не завихря. Брат му – подсъдимият К. И., погледнал в двигателния отсек и видял, че маркучът за турбината е спукан, и предложил на брат си да провери дали наистина автомобилът няма мощност.

Подсъдимият се качил в автомобила, включил на задна скорост, изминал десетина метра назад, след което обърнал посоката на движение и продължил към главния път, откъдето преди това били пристигнали. Улицата, от която излязъл, била тясна и представлявала земен път.

Подсъдимият обиколил квартала и се върнал по същата улица «Явор», движейки се към дом № 9.

Там на улицата се намирали децата и съпругата на В. И., децата и съпругата на М. И. и майка му О. Е. Н.. Последната била подпряна на паркирания пред дома й лек автомобил «Фолксваген Голф» с рег. № ***, собственост на сина й.

Подсъдимият влязъл в улицата със скорост от около 61 км/ч и видял наличието на много хора пред лекия автомобил «Фолксваген Голф» с рег. № ***. Той натиснал спирачка с цел да намали скоростта и спре автомобила, при което автомобилът се отклонил Н.сно, напуснал платното за движение и с десните си гуми преминал през затревената площ, след което рязко се отклонил наляво и се върнал отново в платното за движение. Всички лица, които се намирали до лекия автомобил «Фолксваген Голф» с рег. № ***, с изключение на О. Н., успели да избягат. Управляваният от подсъдимия автомобил продължил движението си напред, докато с предната си дясна част ударил стоящата пред лекия автомобил «Фолксваген Голф» с рег. № *** О. Н., в областта на десния долен крайник и таза, като тялото за момент било притиснато между предните части на двата автомобила.