Решение № 1179 от 13.02.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.съдия

С. СПАСЕНОВ при секретаря

Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 1645 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

549957/30.11.2018г. постановено по гр.д.№ 39621/2014г. по описа на СРС, 75ти състав, е допуснато на основание чл. 34 от ЗС да бъде извършена делба между В.Н.В. и П.А.Д. на следния недвижим имот: апартамент № 42, находящ се в гр.София, ет.

15, в сграда на „******А, ул. „Райна Княгиня“, състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс и други сервизни помещения, целия с площ от 103.26 кв.м., при съседи по нотариален акт: стълбище и апартамент № 41 на Г.В., паркинг-въздух, апартамент № 85 от вх. Б на Г.и И.Г., двор-въздух, заедно с таванско помещение № 36 с площ от 7.30 кв.м., при съседи по нотариален акт: коридор, таванско помещение № 37 на С.С., таванско помещение № 34 на И.С., двор-въздух, заедно с принадлежащите му 1.196 % от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, съставляващо парцел ІІ от кв.77 по план на гр.София, местността „Разсадник-Коньовица“, а съгласно схема на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК № 15-292396/20.08.2014г., процесният имот е заснет и нанесен в кадастъра като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с адрес на обекта по кадастрална схема в гр.София, район Красна поляна, ж.к. „*******, разположен на ниво с площ от 103.26 кв.м., с прилежащи части: таванско помещение № 36 с площ 7.30 кв.м., заедно с 1.196 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседи самостоятелни обекти съгласно кадастрална схема: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор ***, под обект - самостоятелен обект с идентификатор ***, над обект - самостоятелен обект с идентификатор ***, при квоти ½ ид.ч. за В.Н.В. и ½ ид.ч. за П.А.Д..

В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, от П.А.Д., чрез процесуалния и представител адв.Л., е депозирана въззивна жалба с вх. № 50000141/02.01.2019г., срещу първоинстанционното решение с твърдения, че същото е недопустимо и неправилно. По отношение на допустимостта на обжалвания съдебен акт се посочва, че производството по делба е недопустимо, тъй като спорният имот е бил прехвърлен на ищеца по време на висящо делбено производство по гр.д.№ 2275/1999г. по описа на СРС, 59ти състав, за същия апартамент, между П.А.Д. и В.Н.В., по което имало постановено решение за допускане на делба. Поддържа се, че първостепенният съд не е обсъдил наличието на това решение при съобразяването на допустимостта на настоящото производство по делба. Твърди се, че В.В. е обвързан като приобретател на спорния имот с постановеното решение в предходното делбено производство, поради което първоинстанционното производство е трябвало да бъде прекратено.

Излагат се аргументи и за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се подчертава, че ответницата била придобила ½ ид.ч от процесното жилище, притежавано приживе от бившия и съпруг, по давност, доколкото била демонстрирала намерение за своене на имота, като никой не бил оспорвал владението и, в това число и ищеца, като е ремонтирала апартамента и се е грижела за поддръжката му. Като неправилно е определено съждението на първостепенни съд, че ответницата била демонстрирала намерението си за своене само спрямо бившия си съпруг, но не и спрямо ищеца. Посочва се, че ответницата е декларирала имота изцяло като свой и е заплащала дължимия за него данък.

Въззивникът поддържа, че съдът неправилно е кредитирал приетата по делото експертиза, въпреки че е била оспорена, поради това, че не е изпълнил задачата така както е допусната от съда. Посочва, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Твърди, че били налице процесуални пропуски, поради които е останал неизяснен въпроса дали е имало съгласие за сключване на договора за дарение, между ищеца и бившия съпруг на ответницата, тъй като не било установено дали В.В. е бил в страната при извършване на заверката на пълномощното, послужило при извършване на дарението. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено, а предявеният иск за делба – отхвърлен, като се претендира и присъждането на разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.Н.В., в който се излагат съображения за неоснователност на твърденията на въззивника и се моли същата да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че ищецът е собственик на ½ ид.ч от спорния имот на основание договор за дарение, като страните по посочено предходно делбено производство били различни от тези в настоящото.

Като правилен е посочен изводът на съда, че ответницата не била демонстрирала намерението си за своене на целия имот пред ищеца. Направено е изявление от въззиваемата страна, че в описаните към връчения ѝ препис от въззивната жалба документи е посочено, че се прилага нотариален акт на нотариус Ж.Бехар, но такъв не бил връчен. Претендира се присъждането на сторените разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 18.07.2014 г. с искова молба от В.Н.В., ЕГН **********, с която е предявен иск за делба срещу П.А.Д., ЕГН ********** с искане да бъде допуснат до делба при равни квоти, по ½ идеална част за всеки от съделителите, съсобственият между В.Н.В. и П.А.Д. недвижим имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр. София, ул. Райна Княгиня, сграда „******, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и други сервизни помещения, целият с площ от 103,26 кв.м., при съседи: стълбище и апартамент № 41 на Г.В., паркинг-въздух, апартамент № 85 от вх. Б на Г.и И.Г., двор-въздух, заедно с таванско помещение № 36 с площ от 7,30 кв.м., при съседи: коридор, таванско помещение № 37 на С.С., таванско помещение № 34 на И.С., двор-въздух, заедно с 1,196 % от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, съставляващо парцел II от кв. 77 по плана на гр. София, местност Разсадник-Коньовица.

В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, том I, вх. рег. № 1441, нот. дело № 97/1999 г. на нотариус Т.А.рег. № 272 в Нотариалната камара ищецът В.Н.В. е придобил ½ идеална част от апартамент № 42, находящ се в гр.София, ет. 15, в сграда на „******А, ул. „Райна Княгиня“, състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс и други сервизни помещения, целия с площ от 103.26 кв.м., при съседи по нотариален акт: стълбище и апартамент № 41 на Г.В., паркинг-въздух, апартамент № 85 от вх. Б на Г.и И.Г., двор-въздух, заедно с таванско помещение № 36 с площ от 7.30 кв.м., при съседи по нотариален акт: коридор, таванско помещение № 37 на С.С., таванско помещение № 34 на И.С., двор-въздух, заедно с принадлежащите му 1.196 % от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, съставляващо парцел ІІ от кв.77 по план на гр.София, местността „Разсадник-Коньовица“, а съгласно схема на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК № 15-292396/20.08.2014г., процесният имот е заснет и нанесен в кадастъра като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с адрес на обекта по кадастрална схема в гр.София, район Красна поляна, ж.к. „*******, разположен на ниво с площ от 103.26 кв.м., с прилежащи части: таванско помещение № 36 с площ 7.30 кв.м., заедно с 1.196 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседи самостоятелни обекти съгласно кадастрална схема: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор ***, под обект - самостоятелен обект с идентификатор

***, над обект - самостоятелен обект с идентификатор

***.

Поддържа се, че собственик на другата ½ идеална част от имота е ответницата П.А.Д..

Моли се за допускане и извършване на делба на горепосочения процесен недвижим имот при равни квоти – по ½ идеална част за всеки от съсобствениците.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответника П.А.Д., ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва. Оспорва се обстоятелството, че ищецът е съсобственик на процесния недвижим имот. Посочва се, че договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за договор за дарение № 100, том I, вх. рег. № 1441, нот. дело № 97/1999 г. на нотариус Т.А.рег. № 272 в Нотариалната камара е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му от страна на В.Н.В.. Отделно се излагат твърдения, че горепосочения договор за дарение е сключен от пълномощник без представителна власт. В тази връзка се поддържа, че дарителят по договора за дарение – В.Н.В. не е подписвал пълномощно за извършване на такова дарение, а и това не е било възможно да бъде извършено в гр. София пред нотариус Т.А.рег. № 272 в Нотариалната камара, доколкото през този период В.В.бил на лечение в чужбина. Поддържа се още, че договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за договор за дарение № 100, том I, вх. рег. № 1441, нот. дело № 97/1999 г. на нотариус Т.А.рег. № 272 в Нотариалната камара е извършен по време на висящо дело за делба – гр. д. № 7576/1998 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, заведено от В.Н.В. срещу П.А.Д. с предмет процесния недвижим имот. Излагат се твърдения, че ответницата П.Д. е изключителен собственик на процесния имот. В тази връзка се твърди, че имотът е придобит от П.Д. и съпругът ѝ В.В. на 25.01.1996 г., по време на брака им, както и че след прекратяване на брака им с решение № 28/27.02.1995 г., постановено по гр. д. № 639/1993 г. на СРС, Брачна колегия, 81 състав, влязло в сила на 03.04.1996 г. съпружеската имуществена общност върху процесния имот е прекратена и всеки от съпрузите е станал собственик на по ½ идеална част от процесния имот. По отношение на притежаваната от В.В. ½ идеална част от имота се твърди, че П.Д. е станала собственик на същата въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 03.04.1996 г. /датата на влизане в сила на решението за развода/ до 05.09.2013 г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 75-ти състав, решение за валидно, но недопустимо.

От събраните по делото доказателства се установи, че по силата на нотариален акт за собственост върху жилище построено върху държавно място от ЖСК „Техноекспортстрой“, гр.

София № 178, том XXVI от 26.03.1996 г. на Е.А., IV нотариус при СРС. В.Н.В., ЕГН ********** и П.А. В., ЕГН ********** /със сегашна фамилия Д./ са придобили собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр.София, ет. 15, в сграда на „******А, ул. „Райна Княгиня“, целия с площ от 103.26 кв.м., заедно с таванско помещение № 36 с площ от 7.30 кв.м., заедно с принадлежащите му 1.196 % от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, съставляващо парцел ІІ от кв.77 по план на гр.София, местността „Разсадник-Коньовица“.

С влязло в сила на 21.12.1999 г. /съгласно извършените върху него отбелязвания/ Решение от 30.03.1999 г., постановено по гр. д. № 7576/1998 г. на СРС, ГК, 58 състав е допуснато извършване на съдебна делба между В.Н.В., ЕГН ********** и П.А.Д., ЕГН ********** на процесния недвижим имот, при квоти от по ½ идеална част за всеки от съделителите.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83227f6c-59b8-4a06-ae7a-c104404000bc