Решение № 5252 от 03.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9236/2024
- Вид
- Решение № 5252
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 14.03.2025
- Състав
- РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5252 гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110209236 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-007439 от 10.04.2024 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл.
53 от ЗАНН, на А. П. О., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 183, ал.
2, т. 11 от ЗДвП, както и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Недоволен от НП е останал А. О., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че има неяснота във фактите, свързани с твърдението, че е извършил нарушение. Сочи, че в АУАН е посочено, че то е извършено през 2023 г., а всъщност той е бил на процесното място на същата дата през 2024 г. Поддържа становище, че действително е извършил маневри за паркиране, но не е формирал възприятия за реализирано ПТП и не е забелязал щети по показания му като ударен от охранителя автомобил. Моли да бъде отменено наказателното постановление.
В последното съдебно заседание жалбоподателят О., редовно призован, се явява лично и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като отново представя своята версия за случилото се и за липсата на възприятия за реализирано ПТП и щети по автомобила, който охранителят му е посочил като ударен. Заявява, че последният не е поискал от него да остане на мястото.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В депозирани писмени бележки моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 18.01.2024 г., около 08:15 ч., жалбоподателят А. П. О. управлявал личния си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******* по ул. „Велико Търново“ номер 26, в гр. София.
Извършвайки маневра движение на заден ход, не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и реализирал ПТП с паркиран лек автомобил „Сузуки Свифт“ с рег. номер *******. А. О. не формирал възприятия за реализираното ПТП. Когато излязъл от намиращата се на адреса сграда на Агенция за дипломатически имоти, бил посрещнат от свидетеля С. Д. – охранител на обекта, който му съобщил, че е ударил автомобил. А. О. огледал посочения от свидетеля Д. автомобил, казал, че отива да си вземе кафе, след което си тръгнал. Автомобилът имал щети на левия рог на бронята и калника.
Когато собственикът на автомобил „Сузуки Свифт“ с рег. номер ******* – свидетелката Б.
А.-С., отишла при автомобила си, свидетелят Д. и показал ударения автомобил и и предоставил номерата на автомобила на свидетеля О., които бил записал и поставил с бележка, прикрепена на нейния автомобил. Свидетелката А. С. подала сигнал на телефон 112.
Свидетелят А. С. съставил АУАН на жалбоподателя О. за извършените нарушения.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 24-4332007439 от 10.04.2024 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на А. П. О., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, както и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетели А. С., С. Д. и Б. А.- С., които съдът кредитира като ясни и пълни, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в предвидените от закона срокове. Имат изискуемата от закона форма и съдържание по отношение на нарушението на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Не представлява съществено процесуално нарушение техническата грешка по отношение на 2 годината на извършване ма твърдяното нарушение, в АУАН, която е отстранена в наказателното постановление, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП „ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“ Нарушението е доказано, като с оглед реализираното ПТП със паркирал автомобил, се обуславя извод, че жалбоподателят е нарушил задължението си по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението е извършено виновно, като жалбоподателят съзнателно не е положил нужните усилия да се убеди, че безпрепятствено може да извърши избраната маневра и без да застрашава паркираните ППС.
За извършеното нарушение на жалбоподателя е наложена предвидената в чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП глоба от 20 лева, предвидена във фиксиран размер, поради което не са налице основания за нейното ревизиране.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП „ когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.“ В случая не се доказва на място да е присъствала свидетелката – собственик на ударения автомобил, съответно да е било налице несъгласие на участниците в ПТП.
В наказателното постановление се съдържа твърдение за настъпили имуществени щети, но не се конкретизира какви и в коя част на автомобила. По отношение на посоченото нарушение липсва ясно описание на обстоятелствата на извършването му, предвидено като задължително съдържание на НП в разпоредбата на чл. 57, ал. , т. 5 от ЗАНН., което препятства упражняването на право на защита на санкционирания субект и представлява съществено процесуално нарушение.
Ето защо, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, в частта, касаеща извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и отменено в частта, касаеща извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на наказателното постановление.
С оглед изхода на делото, при наличието на потвърдена част от наказателното постановление, в полза на СДВР, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата от 80 лева, определена от съда в този 3 размер с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-007439 от 10.04.2024 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, в частта, в която на основание чл. 53 от ЗАНН, на А. П. О., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-007439 от 10.04.2024 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, в частта, в която на основание чл. 53 от ЗАНН, на А. П. О., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА А. П. О., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4