Определение № 34 от 04.01.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Перник, 04.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20231720104030 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх.№ 17553/23.08.2023 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник против М. Б. М., с която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на парични вземания, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 2147/2023г. по описа на РС Перник.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства и материалите, приложени по ч.гр.д. № 2147/ 2023 г. по описа на ПРС, намира следното:

Към настоящото дело е приложено в цялост ч.гр.д. № 2147/2023 г. по описа на Пернишкия РС, като при преглед на същото и извършване преценка допустимостта на предявените установителни искове настоящият състав намира, че от длъжника /ответник по настоящото дело/ е депозирано възражение по реда на чл. 414а от ГПК – с твърдения за извършено частично плащане на процесните суми. Документи за плащането не са приложени към възражението, но са цитирани суми по дати.

Същевременно дължимостта на сумите по заповедта не се оспорва. Копие от възражението е изпратено на заявителя /ищец по настоящото дело/ с указания да изрази становище като в противен случай заповедта може да бъде изцяло или частично обезсилена. Становище от заявителя не е депозирано, след което заповедният съд е дал указания за предяваване на иск.

Установителният иск по чл. 422 ГПК има за предмет установяване на вземането 1 на кредитора срещу длъжника, за което е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес от установяване съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. За да е налице интерес от установителен иск по чл. 422 ГПК, следва да бъде установено, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение, както и че той е подал в законоустановения срок от връчването на заповедта възражение по чл. 414 ГПК, както и че искът е предявен в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок за това.

Възражението на длъжника по чл. 414 ГПК има за цел да препятства влизането в сила на издадената заповед за изпълнение, тогава когато между страните се установи, че е налице спор относно съществуването или дължимостта на вземането. По тази причина възражение представлява всяко изявление, от което да става ясно, че длъжникът оспорва вземането, не признава същото, като не е необходимо същото да бъде мотивирано. Ако с така нареченото възражение обаче длъжникът не оспорва вземанията по заповедта, то това изявление означава, че не се оспорва дължимостта на сумата и след като няма спор относно съществуването и дължимостта на вземането, то заповедното производство е изпълнило целта си и заповедта за изпълнение е влязла в сила. Това от своя страна прави установителният иск по чл. 422 ГПК недопустим, поради липса на правен интерес за това.

Също така с определение № 2770/25.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2147/2023 г. на РС Перник частично е обезсилена издадената Заповед по чл.410 ГПК за сумата от 209.58 лева главница и за сумата от 58.84 лева обезщетение за забава, както за сумата от 11.75 лева държавна такса и 23.50 лева – юрисконсултско възнаграждение, поради извършено плащане.

Съгласно т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

В настоящия случай съдът намира, че с депозираното от длъжника възражение не съдържа оспорване на вземането по издадената Заповед по чл.410 ГПК, поради което липсва една от абсолютните предпоставки за допустимост на предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, а именно наличие на правен интерес. В този смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 163/ 04.02.2011 г. по ч.т.д. № 901/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.

2

Налице са предпоставките на чл. 130 ГПК и исковата молба следва да бъде върната, поради влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Така мотивиран Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх.№ 17553/23.08.2023 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник против М. Б. М., с която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на парични вземания, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 2147/2023г. по описа на РС Перник и прекратява производството по гр.дело № 4030/2023 година по описа на Районен съд Перник, поради недопустимост на предявените искове.

Обявява за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1189/19.05.2023 г., издадена в производството по ч.гр.дело № 2147/2023 г. по описа на Районен съд Перник.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3