Определение № 1199 от 27.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1199 гр. София, 27.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002901089 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от ответниците в производството „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД и „ВМВ ТИМ“ ЕООД против въззивно решение № 84 от 10.02.2025 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 952 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 1037 от 17.07.2024 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 838 по описа на съда за 2023 г., с което са обявени, по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявени срещу касаторите от „Булгару” ЕООД, за недействителни по отношение на кредитора „Булгару” ЕООД, следните договори: 1) договор за продажба на недвижим имот, сключен на 15.10.2020 г. между „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД и „ВМВ ТИМ” ЕООД, с нотариален акт № 14, том V, рег. № 10259, дело № 2755, от 15.10.2020 г. на нотариус Валери Манчев, с който е прехвърлен недвижим имот, представляващ гараж № 3, с площ от 20,15 кв.м., находящ се на партерен етаж в сграда, която ще бъде построена в парцел УПИ XL-1426 в кв. 206А по плана на гр. София, местност „Подуене-Редута“, целият с площ от 652,50 кв.м., с адрес на имота: гр. София, ул. „Атанас Узунов“ № 31, при граници и съседи на гаража: гараж № 4, 5, улица, гараж № 2 и портиерно помещение с тоалетна, заедно с 0,96 % идеални части от общите части на сградата и 1 от правото на строеж върху поземления имот; 2) договор за продажба на недвижим имот, сключен на 23.02.2021 г. между „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД и „ВМВ ТИМ” ЕООД, с нотариален акт № 111, том 1, рег. № 1822, дело № 103/ 2021 г. на помощник-нотариус по заместване Георги Тихолов, с който е прехвърлен недвижим имот, представляващ апартамент № 14, с площ от 98,58 кв.м., находящ се на 4-ти жилищен етаж в сграда, която ще бъде построена в парцел УПИ XL-1426 в кв. 206А по плана на гр. София, местност „Подуене-Редута“, целият с площ от 652,50 кв.м., с адрес на имота: гр. София, ул. „Атанас Узунов“ № 31, при граници и съседи на апартамента: двор, улица, апартамент № 13, коридор, асансьорна клетка, апартамент № 15, заедно с 4,77 % идеални части от общите части на сградата и прилежащото към него мазе № 14, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба на „ВМВ ТИМ“ ЕООД се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон /в изложението на основания за допускане на касационно обжалване общо се твърди, че в жалбата е заявено оплакване и за необоснованост на същия/.

Иска се обезсилване на въззивното решение като недопустимо, при условията на евентуалност – отмяната му в цялост, като неправилно, с произтичащите от това последици, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3, както и по ал. 2, предл. 2 ГПК.

На първо място, като основание за допускане на касационно обжалване, се сочи вероятната недопустимост на атакувания съдебен акт, като се изтъква, че и двете съдебни инстанции са се произнесли по нередовна искова молба, по нещо различно от заявеното и по недопустими искове, за предявяване на които липсва правен интерес у ищеца. Излагат се аргументи относно нередовността на исковата молба, по която се е произнесъл съдът. Подчертава се, че съдът се е произнесъл по нещо различно от заявеното, тъй като се е произнесъл по невъведени обстоятелства, респ. - по спорно право с друг предмет, който не е въведен 2 от ищеца и по отношение на който на касатора не е била дадена възможност за становище.

На второ място се поставят следните въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващите изводи на съда, като се визира приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3 ГПК:

1/ „Длъжен ли е съдът да разгледа и да се произнесе в мотивите си по направени от ответника по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД възражения за нищожност на сделката, която ищецът твърди да го легитимира като кредитор по предварителен договор за продажба на недвижими имоти, включително в хипотеза, когато нищожността произтича пряко от договора, а страни по атакуваната с възражението нищожност са страни и по иска с предмет чл. 135 от ЗЗД?“ По този въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В условията на евентуалност се твърди и наличието на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставеният въпрос е от значение за развитие на правото и правилното приложение на закона, като се излагат подробни аргументи в тази връзка.

2/ „Допустимо ли е съдът да внася промени в съдържанието на предварителния договор, като тълкува волята на страните?“ По този въпрос се твърди наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради противоречие с решение № 537/08.07.2010 г., постановено по гр.д. № 349/2009, ВКС III г.о. и решение № 66 от 03.06.2024 г. по т.д. № 723/2023 г., Т.К., I т.о. на ВКС.

3/ „Какво е значението и правната последица на допусната грешка във волята на страните в предварителния договор във връзка с предмета на задължението за прехвърляне на имот, респ. предмета на предварителния договор?“ Твърди се противоречие с решение № 311/21.05.2009 г., постановено по гр.д. № 563/2008 г. на ВКС, Второ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

4/ „Нищожен ли е предварителен договор, поради липса на предмет, когато невъзможността за възникването му е изначална?“ По този 3 въпрос се твърди наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради противоречие с ТР № 84 от 06.09.1968 г. ОСГК на ВС, ТР № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. дело № 3/2014 г., ОСГК на ВКС.

5/ „Следва ли съдът да се произнася по обстоятелства и технически въпроси, за установяването на които се изискват специални знания, когато не притежава нужната квалификация и образование или следва да назначи служебно експертиза за обстоятелствата, касаещи технически въпроси и когато страната се е позовала на процесуално нарушение на първоинстанционния съд, което е попречило на използване на това техническо средство?“ По въпроса се твърди противоречие /по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК/ с т. 3 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр.д. № 7298/2014 г., Г.К., III г.о. на ВКС, решение № 202 от 04.06.2003 по гр.д. № 592/2002 на ВКС, I ГО, решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 4521/2008 г. на ВКС, I ГО, решение № 389/10.05.2009 по гр.д. № 364/2009 г. на ВКС, I ГО, решение № 1459 16.12.2008 г. по гр.д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО, решение № 15 от 31.01.2018 г. по гр.д. № 3563/2016 г., Г.К., I г.о. на ВКС, решение № 1459 от 16.12.2008 г. по гр.д. № 5090/2007 г., Г.К., IV г.о. на ВКС.

6/ „Длъжен ли е съдът да съобщи на страните служебно известните му обстоятелства, които е взел предвид в решението по делото с оглед реализиране на правото им на защита в исковия процес?“ По този въпрос се твърди наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради противоречие с решение № 95 от 16.06.2016 г. по гр.д. № 5371/2015 г., Г.К., IV г.о. на ВКС, решение № 274 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1514/2010 г., Г. К., II г.о. на ВКС.

7/ „Допустимо ли е приложението на разпоредбата на чл. 155 от ГПК, когато не се касае за служебно известен факт, а за документ, материализиращ едностранно волеизявление, чието съдържание съдът възпроизвежда по реда на чл. 155 от ГПК, ако документът не е представен по делото, за да могат и страните да преценят съдържанието му и да направят своите правни доводи?“ По въпроса се твърди противоречие с решение № 60151 от 12.04.2022 г. по гр.д. № 1403/2021 г., Г.К., I г.о. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

4

8/ „Може ли съдът да обоснове мотивите си и да направи заключенията си по отношение на спорното право въз основа на доказателства, които изрично не са били допуснати по делото, както от първата инстанция, така и от въззивната инстанция?“ Твърдяното противоречие по този въпрос е с решение № 343 от 03.12.2018 г. по т.д. № 396/2018 г., Т.К., II т.о. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

9/ „Следва ли съдът да прецени признанието с оглед всички обстоятелства по делото?“ Твърди се противоречие с решение № 182 от 13.12.2018 г. по гр.д. № 657/2018 г., Г.K., III г.о. на ВКС - основание по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК.

10/ „Приложима ли е презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД по отношение на търговски дружества, ответници по искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД, включително в хипотеза, в която същите са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ТЗ и в случаите, когато с иска по чл. 135 ЗЗД се атакува възмездна сделка?“

11/ „Чия е доказателствената тежест за установяване на знание за увреждане при искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД в хипотеза, в която заявената, като увреждаща сделка е възмездна и е сключена между юридически лица/търговски дружества?“

По двата въпроса се сочи хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с решение № 34 от 04.05.2022 г. по гр.д. № 1250/2021 г., Г.К., III г.о. на ВКС и решение № 181 от 04.11.2016 г. по т.д. № 2372/2015 г., Т.К., II т.о. на ВКС.

12/ „Кои са подлежащите на доказване факти на предпоставката за „знание за увреждащ характер на сделката“ в хипотеза, в която страни по атакуваната като увреждаща възмездна сделка са юридически лица, търговски дружества, свързани по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ТЗ и дали при наличие на установени обстоятелства по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ТЗ и роднинска връзка между управители на търговски дружества, е достатъчно да се приеме, че поради роднинската им връзка управителите са знаели и съответно дружествата са имали знание за увреждащ характер на сделката, или в доказателствена тежест на ищеца е установяване на знание за увреждащ характер на сделката у лицата, органи на свързани дружества, относно правопораждащите 5 факти на съответното задължение на отчуждителя към третото лице, чиито интереси се увреждат?“ По въпроса се твърди противоречие с решение № 34 от 04.05.2022 г. по гр.д. № 1250/2021 г., Г.К., III г.о. на ВКС, решение № 181 от 04.11.2016 г. по т.д. № 2372/2015 г., Т.К., II т.о. на ВКС и решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г., Г. К., IV г.о. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

13/ „Въпросът за процесуалните правила за преценка на косвените доказателства, при формиране на съдебните изводи за проведено пълно и главно доказване с косвени доказателства.“ Твърди се противоречие с решение № 113 от 16.06.2022 г. по гр.д. № 3340/2021 г., Г.К., III г.о. на ВКС и решение № 223 от 16.11.2016 г. по гр.д. № 1626/2016 г., Г.К., I г.о. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

14/ „Въпросът за процесуалните правила за преценка на писмените доказателства и приложението на чл. 20 от ЗЗД във връзка с преценка на волята на страните в договори.“ - противоречие с решение № 167 от 26.01.2012 г. по т.д. № 666/2010 г., Т К., I т.о. на ВКС – основание по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК.

15/ „Следва ли съдът да изложи подробни съображения относно фактите и доказателствата по делото, като постанови решението си въз основа на доказателствения материал по делото, от значение към правнорелевантните факти, да се обоснове кои приема за осъществени и кои /не/ - с оглед твърденията на всяка от страните и направените възражения?“ - противоречие с решение № 405/24.10.2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр. дело № 1541 по описа за 2010 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касация в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тази жалба, по същество оспорва същата като неоснователна, претендира разноски в производството по чл. 288 от ГПК.