Решение № 20 от 14.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София , 13.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20201001002229 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 695 от 4.05.2020 г. по т. д. № 2235/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 20 състав е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявен от „Доран Комерс“ ЕООД (н.) - гр. София срещу Л. Н. Б. от гр. *** за установяване несъществуването на вземания за следните суми : 41 072.43 лева/ 21 000 евро - главница по договор за заем от 26.05.2009 г., ведно със законната лихва от 3.08.2018 г. до окончателното погасяване ; 18 009.43 лева законна лихва върху главницата за периода от 10.04.2014 г. до 3.08.2018 г.; 1 146.09 лева - разноски по ч.гр.д. № 19 393/2014 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 46 състав ; 13 036.68 лева/ 6 665.55 евро - лихва за забава върху главницата от 21 000 евро за периода от 23.07.2012 г. до 23.07.2015 г. ; 3 996.35 лева - законна лихва върху сумата 13 036.68 лева за периода от 28.07.2015 г. до 3.08.2018 г. и законна лихва от тази дата до погасяването; 920.73 лева - разноски по ч.гр.д. № 44 697/2015 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 36 състав, които вземания са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по 1 несъстоятелност на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Доран Комерс“ ЕООД (н.) - гр. София, в която се изтъква, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Неправилен бил извода, че с подаването на 11.09.2014 г. на молба за образуване на изпълнително дело с искане за прилагане на изпълнителни способи погасителната давност за изпълнителния лист от 22.07.2014 г. е била прекъсната. Съдебният изпълнител присъединил изпълнителния лист по вече образуваното срещу Ж. Н. изпълнително дело, вместо да образува ново изпълнително дело срещу въззивника, което означавало, че молбата за образуване на изпълнително дело по изпълнителния лист е била оставена без уважение, тъй като не били налице предпоставките по чл. 429 от ГПК. Дори подаването на тази молба да прекъсвало погасителната давност, то с прекратяването с постановлението от 22.05.2015 г. на изпълнителното дело срещу Ж. Н. на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, се обезличавали с обратна сила всички извършени действия по делото, включително и срещу въззивника, защото той не бил пасивно легитимирана страна.

Незаконосъобразен бил извода, че погасителната давност е била прекъсната с предявяването на вземанията от ответницата по реда на чл.685а, ал.1 от ТЗ. Искането било направено с молбата от 30.05.2019 г. за възобновяване на производството по несъстоятелност - извън сроковете по чл.

632, ал.3 във вр. с чл. 685, ал.1 от ТЗ, когато производството по несъстоятелност е било спряно на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, затова предявяването на вземането не водело до последиците на чл.693 от ТЗ Подаването на 3.11.2015 г. на молба за образуване на изпълнително дело по изпълнителния лист от 21.10.2015 г. било основание за прекъсване на погасителната давност, но по образуваното изп. д. № 3730/ 2015 г. впоследствие не били поискани нито били извършвани валидни действия по 2 принудително изпълнение. Изпълнителното дело било незаконосъобразно присъединено към изп.д. № 1264/ 2014 г., водено срещу друг длъжник, което впоследствие било прекратено. Перемпцията настъпила на 3.11.2017 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а кратката тригодишна давност изтекла на 3.11.2018 г. и вземанията били погасени.

Неправилен бил извода, че с подаване на заявлението по чл.410 или чл.417 от ГПК давността спира или се счита прекъсната и с влизането в сила на издадената заповед за изпълнение поради неподаване на възражение давността се прекъсва, тъй като противоречал на приетото в т.14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №2 /2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

-3-

Ответникът по въззивната жалба Л. Н. Б. от гр. *** в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Изцяло несъстоятелни били доводите на въззивника, че дружеството не е било пасивно легитимирана страна в изпълнителното производство взискателят и вземането били едни и същи, а „Доран Комерс“ ЕООД и Ж. Н. били солидарни длъжници, затова и съдебният изпълнител не образувал ново дело, а конституирал по вече образуваното дело нов солидарен длъжник. Ето защо не било налице присъединяване на изпълнителния лист по реда на чл.456 от ГПК, за да се обсъждат доводите на въззивника.

С предявяването на изпълнителния лист срещу дружеството с молбата от 11.09.2014 г., по отношение на вземанията за главницата, лихвите и разноските давността отново била прекъсната и била спряла да тече по време на изпълнителното производство. Затова били несъстоятелни и твърденията 3 за перемпция, тъй като по искане на взискателя били извършени редица валидни изпълнителни действия, последното от които на 21.03.2017 г., а от тогава до 3.08.2018 г., когато било постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност, не били изтекли нови две години.

По изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист от 21.10.2015 г., издаден за присъдените лихви за забава по договора за заем, с молбата от 21.03.2017 г. взискателката поискала нови изпълнителни действия, и до постановяването на решението от 3.08.2018 г. за обявяване на дружеството в несъстоятелност, когато по силата на закона изпълнителното дело било спряно, не били изтекли 2 години.

Правилно съдът приел, че на основание чл. 685а, ал. 1 от ТЗ погасителната давност е била прекъсната с предявяването на вземанията от ответницата. Неоснователни били доводите на въззивника, че вземанията не са били предявени в срока по чл. 685 от ТЗ - молбата била депозирана на 30.05.2019 г. - в срока по чл. 632, ал. 3 от ТЗ.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.

Синдикът на „Доран Комерс“ ЕООД (н.) - гр. София Д. Т. в писмения отговор излага съображения в подкрепа на неоснователността на въззивната жалба, които по същество съвпадат изцяло със становището на ответницата.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от длъжник в открито производство по несъстоятелност, който има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

4

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът „Доран Комерс“ ЕООД (н.) - гр. София твърдял, че в откритото по отношение на дружеството производство по несъстоятелност, по молбата от 30.05.2019 г. на ответницата Л. Н. Б. от гр.

***, с решение от 5.07.2019 г., обявено в търговския регистър на 5.07.2019 г. и влязло в сила на 12.07.2019 г., спряното производство било възобновено.

На 15.08.2019 г. в търговския регистър бил обявен списък с приети вземания, в който били включени и вземания на ответницата, произтичащи от изпълнителни листове, издадени на 22.07.2014 г. и на 21.10.2015 г. С определение от 25.10.2019 г. по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ възражението на ищеца било оставено без уважение.

Ищецът твърдял, че всички вземания на ответницата са били погасени по давност на 21.05.2015 г., когато изтичал петгодишния срок от падежа на вземането за главницата по договор за паричен заем от 26.05.2009 г. В периода 21.05.2010 г. - 21.05.2015 г. не били извършени действия, които да са прекъснали или спрели теченето на погасителната давност по смисъла на чл.116 от ЗЗД и чл. 628а от ТЗ.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да установи несъществуването на следните вземания на ответницата, включени в съставения от временния синдик и одобрен от съда списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ :

41 072.43 лева/ 21 000 евро - главница по договор за заем от 26.05.2009 г., за което на 22.07.2014 г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19 393/2014 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 46 състав, ведно със законната лихва от 3.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата ; 18 009.43 лева - законна лихва върху главницата от 41 072.43 лева за периода от 10.04.2014 г. до 3.08.2018 г. - датата на откриване на производството по несъстоятелност ; 1 146.09 лева - разноски по посоченото дело ;

13 036.68 лева/ 6 665.55 евро - мораторна лихва върху главницата от 41 072.43 лева за периода от 23.07.2012 г. до 23.07.2015 г., за което на 5

21.10.2015 г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 44 697/ 2015 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 36 състав ; 920.73 лева разноски по посоченото дело.

-5-

Ответницата Л. Н. Б. от гр. *** в писмения отговор оспорила иска като неоснователен.

Изтъкнала, че преди изтичането на петгодишния давностен срок кредиторът по договора за заем Х. С. подал заявление по чл.417 от ГПК за заплащане на главницата по договора за заем, а след като придобила вземането по този договор самата тя подала заявление по чл. 410 от ГПК за присъждане на мораторната лихва, с което давността била прекъсната.

Освен това, противно на твърденията на ищеца, по образуваните две изпълнителни дела, до 3.08.2018 г. - датата на спирането им ех lege с откриването на производството по несъстоятелност, били извършвани изпълнителни действия, които прекъсват давността.

Вземанията били предявени в установения в срока по чл. 632, ал. 3 от ТЗ, поради което на основание чл. 685а, ал.1 от ТЗ давността се считала отново прекъсната.

Неоснователно било и твърдението за дублиране на периодите в приетия списък - задълженията по двата изпълнителни листове били различни, единственото дублиране на лихва било за периода от 10.04.2014г. до 23.07.2015 г., но срещу него не било подадено възражение.

Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.

Синдикът на „Доран Комерс“ ЕООД (н.) - гр. София Д. Т. в писмения 6 отговор оспорил иска като неоснователен.

Несъстоятелни били твърденията относно невъзможността за последващо присъединяване на кредитори на длъжника във вече образувано срещу него изпълнително производство, тъй като в конкретния случай били обединени изпълнителни дела на един и същ кредитор срещу един и същ длъжник, образувани пред един и същ частен съдебен изпълнител за събиране на вземания, произтичащи от един и същ юридически факт. Ищецът не представил доказателства за оспорване на действията на съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство.

Освен това длъжникът изложил твърдения за перемпиране само на производството по изп.д. № 3730/2015 г., но не и на висящото производство по изп.д. № 1264/ 2014 г., предмет на което били всички оспорени вземания.

След като това производство не било прекратено, следвало да се счита, че от момента на конституирането на дружеството като длъжник в изпълнителното производство, погасителната давност по отношение на задълженията му към ответницата е спряла да тече, и не тече и към настоящия момент.

Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са следните.

С решение № 1638 от 3.08.2018 г. по т.д.н. № 1254/ 2018 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 20 състав на основание чл.632, ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Доран Комерс“ ЕООД - гр. София с начална дата 30.06.2015 г., открито е производството по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и производството по делото е спряно. Решението е обявено в търговския регистър на 3.08.2018 г. и влязло в сила на 10.08.2018 г.

С молба вх. № 70 852/ 30.05.2019 г. Л. Н. Б. сезирала съда по несъстоятелността с искане за възобновяване на производството, като представила доказателства, установяващи качеството й на кредитор, а с друга молба от 4.07.2019 г. представила доказателства, че е внесла определената от съда сума за началните разноски в производството.