Решение № 87 от 24.01.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3281/2023
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 24.01.2024
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139 ал.1 т.2 пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.177 ал.3 т.1 предл.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Варна, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110203281 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 от Административно процесуалния кодекс и касае искане да допълване на съдебен акт в частта за разноските.
Делото е образувано по молба на процесуалния представител на РД АА Варна за изменение на Решение № 1856/29.12.2023 год. по анх дело № 3281/2023 год. по описа на РС Варна в частта за разноските.
След преценка на молбата, Съдът намира следното:
Депозираната молба е допустима и е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По съществото на така обсъжданата претенция, Съдът намира следното:
С Решение № 1856/29.12.2023 год. по анх дело № 3281/2023 год. по описа на РС Варна съдът е изменил НП № 23-0001630/28.04.2023 год., с което на И. И. И. с ЕГН ********** от гр.Шумен за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1 т.3 б."б" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ на осн. чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв., като е намалил размера на глобата на 500 лв.. С решението си съдът не е присъдил разноски на въззиваемата страна, като е приел, че такива не се дължат.
Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗАНН,в 7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста наказващият орган ги изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания или протестиран акт, както и електронен адрес, на който да бъде призоваван.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН: "В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по 1 реда на Административнопроцесуалния кодекс". В ал. 4 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че :
"В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. ". Тъй като размера на възнаграждението, което следва да определи съда е в рамките на посоченото в чл. 37 от ЗПП, съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, то приложим в случая е и ЗПП, в който обаче не е предвидена възможност за изготвяне на книжа, вкл. становище, без процесуално представителство, за което да се дължи възнаграждение. В случая юрисконсулта не е защитавал наказващия орган, а е изготвил съпроводителното писмо до съда, което е негово задължение, с което да бъде и окомплектована на основание чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателната преписка по подадената жалба. Като в случая извън предвиденото в чл. 60, ал. 2 от ЗАНН в съпроводителното писмо до съда е поместил и становище по същество. Горното е могъл да стори, осъществявайки защита на наказващия орган в хода на делото по същество, доколкото се касае за такова от административнонаказателен характер, в хода на което производство и пледоарията по същество следва да е устна, с оглед принципа за устност и непосредственост на това производство във вр. с правилата, залегнали в глава XXI на НПК за въззивното производство, доколкото липсват такива изрично уредени в ЗАНН и на основание чл. 84 от ЗАНН се прилагат субсидиарно същите. Ето защо доколкото наказващия орган не се е възползвал от предоставената му от ЗАНН възможност да бъде защитаван от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, то и не му се следват разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, съдът РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на РД АА Варна за изменение на Решение № 1856/29.12.2023 год. по анх дело № 3281/2023 год. по описа на РС Варна в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2