Определение № 200 от 25.03.2019, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№200/25.03.2019

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март през двехиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 147 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София срещу решение № 938 от 05.12.2018г. по търг.дело № 733/18г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С.С.Т. *** на основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 48 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания в резултат на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 27.11.2015г. по вина на Димитър Маринов Димитров при управление на лек автомобил „Мерцедес Вито“, ДК № В 5357 НС, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 27.11.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 511.52лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на същото ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, лекарствени и помощни средства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2018г. до изплащането и, както и са присъдени направените по делото разноски в размер на сумата 1 897.02лв.

Твърди че решението по иска за обезщетение за неимуществени вреди е нищожно. Сочи че ищецът с исковата молба е предявил иск за обезщетение от неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства, състояние на емоционален стрес и негативни психически изживявания и сам е оценил техния паричен еквивалент със сумата 61 800лв. Твърди че съдът е нарушил диспозитивното начало и е приел, че обезщетението за процесните наранявания и отрицателни преживявания следва да се определи на 80 000лв. Твърди че този извод на съда опорочава цялото решение постановено по този иск и води до неговата нищожност. Моли съда да прогласи нищожността на решението по иска за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 000лв.

Евентуално твърди че решението е неправилно.

Оспорва извода на съда за приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Твърди че от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че оздравителният процес за получените наранявания е продължил най-много три месеца. Твърди че нито гласните доказателства, нито СМЕ са установили състояние на емоционален стрес като психическо заболяване. Сочи че изпитваният от ищеца страх да управлява автомобил е естествена емоционална реакция от преживяната катастрофа, но без наличие на клинична картина.

Твърди че определеният от съда размер на обезщетението – 80 000лв. не е съобразен с възприетата фактическа обстановка. Твърди че този размер многократно надвишава репатриращата му характеристика и не удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот.

Излага, че при предявяване на иска ищецът сам е преценил че сумата от 61 800лв. ще го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди. В исковата молба няма изявление, че този размер е съобразен с възможно съпричиняване на вредоносния резултат, независимо че ищецът е имал информация за това, предвид мотивите към решението по НАХД № 1740/18г. на ВРС. Сочи че не може да се игнорира направеното с исковата молба изявление на ищеца, че сам определя паричния еквивалент от преживените травми, страдания и неудобства на сумата от 61 800лв. Поради което и съдът е следвало да определи обезщетението в този размер.

Излага че първоинстанционният съд изцяло е възприел неговите доводи за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди че неумението на ищеца да управлява лекия автомобил със скорост съобразена с шофьорските му възможности и с пътните условия, са довели до неправилна преценка на пътната ситуация. Твърди че ищецът е допуснал навлизане в насрещната лента за движение и то в момент, когато срещу него се е движил товарен автомобил. Сочи че действията на водача на товарния автомобил са продиктувани от желание да избегне удар с лекия автомобил. Твърди че по делото категорично е установено противоправно поведение на ищеца – нарушаване на чл.16 ал.1 от ЗДвП, в резултат на което поведение се е осъществило процесното ПТП, при което са получени нараняванията.

На следващо място твърди че от комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установява, че към момента на ПТП ищецът е бил без поставен обезопасителен колан и това е причината за получаване на травматичните увреждания в областта на главата и счупване на4, 5 и 6 леви ребра. Твърди че установеното по делото противоправно поведение на ищеца – нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и получените травматични увреждания в областта на главата и счупване на 4, 5 и 6 леви ребра са в пряка причинна връзка.

Твърди че при тази правилно възприета от съда фактическа обстановка, изводът на съда, че приносът на пострадалия следва да бъде определен на 40 % е неправилен. Сочи че ищецът е извършил две противоправни действия. Първопричина за настъпването на процесното ПТП е нарушаване на правилата за движение от ищеца, а непоставянето на обезопасителен колан е причина за получаване на травматичните увреждания в областта на главата и счупване на 4, 5 и 6 леви ребра.

Твърди че възприетият от първата инстанция механизъм на ПТП по категоричен начин навежда на извода, че то е причинено поради противоправното поведение на ищеца и неговият принос за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определен на 100%. Поради което и моли съда да отмени решението изцяло.

В евентуалност моли съда да приеме, че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 61 800лв., а степента на съпричиняване е 70 %. Предвид на това моли съда да редуцира размера на присъдените обезщетения, съответно до 18 540лв. - за неимуществени вреди и 255.77лв. за имуществените вреди, като отмени решението за присъдените разлики над тези суми. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна С.С.Т. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от застрахователя части. Претендира направените по делото разноски.

Няма оплаквания в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Няма искания за събиране на нови доказателства

Водим от горното, съдът

О

П Р Е Д

Е Л И :

НАСРОЧВА съдебно заседание на 16.04.2019г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: