Решение № 62 от 13.02.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200836 по описа за 2022 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. С. П. срещу присъда от 20.09.21г. на Апелативен специализиран наказателен съд, постановена по внохд № 264/20г. по описа на същия съд.

В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В допълнение към касационната жалба се сочат подробни доводи в подкрепа на заявените касационни основания. Генерално се възразява срещу извършената от втората инстанция доказателствена дейност по анализа и оценката на доказателствения материал, довела в крайна сметка до постановяване на присъда по непредявено обвинение. На тази основа се претендира нарушаване на правото на справедлив съдебен процес и, като последица от процесуалните пороци в анализа на доказателствата, нарушение на материалния закон. С позоваване на части от съдържимото в гласните доказателствени средства се предлагат собствени изводи по фактите, които качествено се различават от приетите за установени от контролирания съд.

Наред с това се оспорват и изводи за достоверност на свидетелските показания на св. П. С., които наред с тези на св. Р. Т. са в условията на оговор, което не е било отчетено от възззивния съд. Претендира се и процесуална недопустимост за използване на показанията на св. В. С. от 09.10.2012г., 1 поради обстоятелството че са депозирани по друго наказателно производство - ДП № 19/11 година на НСлСл. От решаващия съд са били игнорирани и част от ВДС в резултат на експлоатираните специални разузнавателни средства, в които се е съдържала информация за отношенията между подсъдимия и св.

Т. и в частност дали последната е била жертва на трафик и/или се е намирала в състояние на подчиненост спрямо него.

В заключение се сочи, че съдът се е произнесъл по ненадлежно предявено обвинение срещу подсъдимия, далеч надхвърлящо фактическите рамки на обвинението по обвинителния акт, поради което е представлявало радикално изменение по същество и е поставило нови задачи при осъществяване на защитата, правейки я на практика невъзможна. Процесуалната законосъобразност на присъдата се оспорва и поради това, че осъждането на касатора се основавало единствено на свидетелски показания, събрани на досъдебната фаза на процеса в нарушение на забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК, доколкото изводът на съда за съответствие на свидетелските показания с други доказателствени материали не намира опора в материалите по делото, още повече когато обясненията на подсъдимия не са били опровергани.

Поддържа се искането за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подс. Н.

П. поддържа касационната жалба и оплакванията, развити в нея. Поставя акцент на пороците в анализа на доказателствените източници и превратната им оценка, довела до неверни заключения по фактите, а оттам и по приложимото право. Изтъква съображения и за нарушение на правото на справедлив съдебен процес, доколкото подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по непредявено с обвинителния акт обвинение.

Подсъдимият П., в лична защита, се присъединява към становището на защитата.

Прокурорът пледира за оставяне в сила на въззивния акт, а касационната жалба - да бъде оставена без уважение.

В последна дума, подс. П. моли за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Заявява, че няма нищо общо с разкритата престъпна дейност, а значителна част от хората, посочени от обвинението като участници и/или организатори на престъпната група, не познава.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, съображенията на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда по НОХД № 1821/2016 г., Специализираният наказателен съд, XVII състав е признал подсъдимия П. за невинен в това, че през периода от неустановена дата през месец януари 2010 г. до 29.05.2012 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159 г, алт. 2, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. с ал. 1, пр. 1 и пр. 4, алт. 1 (набиране и приемане на отделни лица с цел да бъдат използвани за развратни 2 действия, чрез обещаване, даване и получаване на облаги), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от А. К. П., и с участници М. Л. Й. и Ц. Т. Ц., като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК.

Със същата присъда подсъдимият П. е признат за невиновен, в в това през периода от неустановена дата през месец септември 2011 г. до 29.05.2012 г. в гр. София, в съучастие като извършител с В. В. И. да е набрал отделно лице – Ралица Красимирова Т., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги, поради което на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.159а, ал. 2, т. 6 във връзка с ал.1, пр.1, алт.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

С първоинстанционната присъда другият подсъдим В. В. И. бил изцяло оправдан по обвинението по чл. 159а, ал. 2, т. 6 във връзка с ал.1, пр.1, алт.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК; както и по обвинението да е извършил 4 престъпления по чл. 159а, ал. 2, т.6 във връзка с ал.1, пр.4 от НК.

По протест срещу пълното оправдаване на двамата подсъдими било образувано внохд № 264/20г. по описа на АСНС, финализирало с постановяване на атакуваната понастоящем въззивна присъда.

С нея въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т. 2 във връзка с чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК, като :

-отменил първоинстанционната присъда в частта й, с която подсъдимият П. е признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т.2 във връзка с ал. 2 от НК и вместо това:

- признал подс. П. за виновен в това, в периода от неустановена дата на месец януари 2010 г. до края на 2011 г. в гр. София се е сговорил с М. Л. Й. да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, а именно по чл.159 а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1, пр.1 и пр. 4, алт.1 от НК, поради което на основание чл. 321, ал. 6 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК го осъдил на наказание пробация, при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година,

- признал подс. П. за НЕВИНЕН в това, за периода от неустановена дата на месец януари 2010 г. до 29.05.2012 г. в гр. София да е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.159г, алт. 2, пр. 2 във връзка с чл.159а, ал. 2, т. 6 във връзка с ал.1, пр.1 и пр. 4, ръководена от А. К. П. и с участници М. Л. Й. и Ц. Т. Ц., като групата е създадена с користна цел, и го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК.

- на подсъдимия П. са възложени направените по делото разноски в 3 размер на 1 120, 94 лева.

- в останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е допустима.

Очертани от касационната жалба, пределите на касационната проверка се отнасят до осъждането на жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК.

В обобщен вид пространните възражения в касационната жалба могат да бъдат обособени в следните насоки: а) процесуални нарушения в доказателствената дейност на контролирания съд по анализа, проверката и оценката на доказателствените материали, обусловила погрешни и неверни изводи по фактите; б) твърдение за съотнасяне на приетите за изяснени по несъмнен начин фактически данни към материален закон в нарушение на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧ, предвид оплакване за осъждане по непредявено по надлежен ред обвинение.; в) неправилно приложение на материалния закон като последица от процесуалните пороци при установяване на праворелевантните за отговорността на дееца обстоятелства.

І. Относно твърденията за процесуални нарушения, свързани с анализа и оценката на доказателствения материал.

При проверката на атакувания съдебен акт процесуални нарушения от посочената категория не се установиха.

Напротив – оплакванията категорично не намират опора в съдържанието на мотивите към съдебния акт, коректно позовало се на съдържанието на доказателствените източници, всеки от които е бил предмет на детайлно и прецизно обмисляне н контекста на общата доказателствена съвкупност.

В преобладаващата си част, развитите жалбата съображения са насочени срещу доказателствената дейност на контролирания съд, довела в крайна сметка до признаването на подсъдимия П. за виновен в извършване на престъпление по 321, ал. 6 от НК. Това по необходимост обуславя и обхвата на касационната проверка, която следва да е насочена преди всичко към дейността на въззивния съд по изясняване на релевантните за отговорността на подсъдимия фактически обстоятелства във връзка с осъществяване на деянието и неговите специфики от обективна и субективна страна.

Преди всичко следва да се посочи, че пространно изложените в касационната жалба цитати от съдържанието на свидетелските показания по делото не допринасят за яснотата на отправените оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални грешки. Напротив – в насоката в която са дословно цитирани части от показанията на св. Г., анонимен свидетел № 5, Ф.

А., К. Х., Е. К., И. А., Р. Т., И. М., касационният упрек на жалбоподателя 4 всъщност представлява оспорване на обосноваността на съдебния акт, т.е. не може да бъде предмет на касационното обсъждане, тъй като необосноваността не е сред посочените в нормата на чл. 348, ал.1 от НПК касационни основания.

Решаващо за допустимостта на отправените в касационната жалба възражения е не съотнасянето им в сезиращия документ към посочените в закона касационни основания, а тяхната насоченост в контекста на конкретно оплакване за порок в дейността на контролирания съд при приложението на процесуалния и материалния закон и при решаване на въпроса за наказанието, което следва да се наложи на дееца.

Поради това, предлагането на собствен прочит на доказателствените материали, с произтичащите от това собствен анализ, а оттам и собствени изводи по фактите (така както е направено и в настоящата касационна жалба), доколкото не съдържа критика към осъществената от въззивния съд съдебна дейност, не може да получи отговор.

Суверенната преценка на достоверността на доказателствените материали, извършена от инстанцията по същество, не подлежи на касационен контрол, тъй като касационният съд не разполага с правомощие да проверява фактическата необоснованост на решението и да променя приетите за установени от съдилищата по същество факти. Не е необходимо подробно да се разяснява последователно и неотклонно застъпваното в съдебната практика разбиране, че касационният контрол се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на дейността по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган.