Решение № 94 от 23.10.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. , 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Г.И.Г. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20231860200029 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН).

Постъпила е жалба от Б. В. В. с ЕГН:**********, гр.*****, ул. „********“ №10, с която е обжалвано Наказателно постановление № 22-0347-000416/06.10.2022 г. на Началник Група в ОДМВР *****, РУ *********, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30,00 лева на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП.

В жалбата се развиват доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание на обжалваното наказателно постановление, оспорва същото и моли да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, претендира разноскш.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично, ангажира доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, се явява в съдебно заседание, не оспорва жалбата.

Районна прокуратура-*******, ТО-*********, редовно призована, не се явява, не се представлява, не заявява становище по жалбата.

Районен съд-*********, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото доказателства, че административно-наказателната 1 преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение. В хода на съдебното следствие от събраните административнонаказателна преписка и гласни доказателства, се установи, че на

08.05.2022 г. в 16:10 часа, в община ****, на път ПЪРВИ КЛАС № 6 като Водач на лек автомобил, КИА СТОНИК, СВ******РС, *****, при обстоятелства: Кръстовището с път SFO1660 в посока към гр ***** управлява МПС от категорията М1 лична собственост, като водача предприема маневра изпреварване на движещите се в колона пред него автомобили като пресича ПМ М2, продължава движението си през ПМ М 15 и се връща обратно в своята пътна лента пресичайки ПМ М1, като при изпреварване на съобразява поведението си с пътната маркировка, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП. Свидетелят А. е съставил акт за установяване на административно нарушение за горепосоченото, като АУАН е подписан от съставителя, свидетеля Г. и жалбоподателя, който е отразил наличието на възражения по същия, както в него самия, така и в предвидения срок по чл.44, ал.1 ЗАНН, който срок не е оспорен от въззиваемата страна, видно и от взетото по писмените възражения отношения, изразени в становище до Началника на РУ*********, от което може да се направи извода, че същите са приети за неоснователни, видно и от препоръката в него за издаване на НП. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 30,00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени и гласни доказателства: НП №22-0347-000416; АУАН GA 498017;

Заповед №8121з-1632/02.12.21г. за определяне длъжностни лица упълномощени за издават НП по ЗДвП; Възражение; Сведение - 2 броя; ДЗ; Уведомително писмо; изх.№3470001886/11.07.2023г. на РУ-*********, разпитите на св.св. Г. и А.. Следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП изрично дава доказателствена сила, до доказване на противното, на съставените актове за установяване на нарушения, като в настоящият случай жалбоподателя е направил възражения при съставянето му, както и е ангажирал доказателства в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, като съда намира, че с тях е успял да обори установеното с акта. Настоящият състав отчита като състоятелна тезата на жалбоподателя, че не е доказана неговата вина съобразно установената фактическа обстановка, като и липсана на изготвени видеозаписи от твърдяното като извършено от жалбоподателя административно нарушение, не са запазени, независимо, че същите се явяват годно доказателствено средство в процеса и при надлежно депозираното възражение от жалбопозателя по съставения АУАН, същите би следвало да се явяват неделима част от административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, следното: съдът от правна страна извежда

Подадената жалба е допустима, като подадена в срока по чл.59 ЗАНН .

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на 2 обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:

По отношение на нарушението по чл.6, ал.1 ЗДвП, визирано в пункт първи от наказателното постановление, съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като издаденото НП не е в съответствие с разпоредбите на чл.52, ал.4 ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Същевременно съдът намира, че не се доказва безспорно извършеното административно нарушение от жалбоподателя, като следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП изрично дава доказателствена сила, до доказване на противното, на съставените актове за установяване на нарушения, като в настоящият случай жалбоподателя е направил възражения и при съставянето му и в указания 14-дн. срок, както и е ангажирал доказателствени искания, както в административнонаказателната преписка, така и в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, като съда намира, че с тях е успял да обори установеното с акта. Настоящият състав отчита като състоятелна тезата на жалбоподателя, че не е доказана неговата вина съобразно установената фактическа обстановка, като липсата на изготвени видеозаписи от твърдяното като извършено от жалбоподателя административно нарушение, поради това, че същите не са запазени от АНО, независимо, че същите се явяват годно доказателствено средство в процеса и при надлежно депозираното възражение от жалбоподателя по съставения АУАН, същите би следвало да се явяват неделима част от административнонаказателната преписка, още повече, че в разпита си като свидетели, актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта, дават противоречиви показания, не напълно съответстващи със съставените от тях и приложени в административонаказателната преписка сведения по отношение на местоположението на същите и видимостта им към мястото на извършеното нарушение.

С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление и с оглед на гореизложеното е безпредметно да се обсъждат в цялост доводите на страните по съществото на спора, тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността на атакувания акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат на жалбоподателя. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в размер на 500,00 лв., като е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, като по отношение заявеното становище от въззиваемата страна за прекомерност, настоящия въззивен състав не установи основателността на същото, като сторените разноски в размер 3 на 500,00 лв. следва да бъдат уважени в посочения размер, който е минималният размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0347-000416/06.10.2022 г. на Началник Група в ОДМВР *****, РУ *********, с което на Б. В. В. с ЕГН:**********, му е наложено административно наказание „глоба” по чл.183, ал.3,т.6 от ЗДвП в размер на 30,00 лева за извършено нарушение по чл. 6, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР *****, ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. В. с ЕГН:********** сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в четИ.десетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд ***** – Област по реда на глава 12-та от Административнопроцесуалния кодекс на Р България.

Съдия при Районен съд – *********: _______________________

4