Акт от 08.11.2011, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 31/2011
- Подписан
- 08.11.2011
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104а, ал. 2, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл.21, ал.1, т.9 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал.2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал.2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Решение № 215
Номер
215
Година
28.10.2015 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
10.02
Година
2015
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Тонка Гогова Балтова
Секретар:
Светла Веселинова Радева
Мария Кирилова Дановска
Васка Динкова Халачева
Прокурор: като разгледа докладваното от
Мария Кирилова Дановска
Въззивно гражданско дело номер
20155100500186 по описа за
2015 година
С решение № 49 от 26.06.2015г., постановено по гр.дело № 1248/2014г. По описа на К.йския районен съд е признато за установено, че И. П. Б. от гр.К., дължи на „Е. Б. Е.“ ЕАД, сумата в размер на 2,70 лева, представляваща законна лихва върху заплатената в хода на процеса главница – 127,20 лева по фактура №**********/31.07.2014г. и 2,09 лева по фактура №**********/21.08.2014г., общо възлизащи на 129,18 лева, за периода 17.06.2014г. - 25.07.2014г. за консумирана електрическа енергия за обект на потребление: гр.К., бл. „О. г.“, ап. *, ИТН *******, клиентски номер **********, за която законна лихва е издадена Заповед №143/23.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1163/2014г. на Районен съд К., и е отхвърлил иска в останалата му част и за сумата за главница в общ размер на 129,18 лева, от която 127,20 лева по фактура №**********/31.07.2014г. и 2,09 лева по фактура №**********/21.08.2014г. за периода 17.06.2014г. -25.07.2014г., както и за сумата от 2,09 лева, представляваща стойността на лихва за забава върху главницата от 129,18 лева за периода от 26.08.2014г. до 22.10.2014г., за които е издадена Заповед №143/23.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1163/2014г. на Районен съд К., поради извършено плащане на задължението, както и в частта за сумата за главница в размер на 597,18 лева, представляваща стойност на коригираща фактура №********** за консумирана електрическа енергия за обект на потребление: гр.К., бл. „О. г.“, ап. *, ИТН *******, клиентски номер **********, ведно със сумата в размер на 23,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 597,18 лева за периода 03.06.2014г.-22.10.2014г., ведно с искането за законна лихва върху главницата от 597,18 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2014г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №143/23.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1163/2014г. на Районен съд К., като неоснователни. С решението са присъдени деловодни разноски.
Депозирана е възивна жалба от „Е. Б. Е.“ ЕАД. Въззивникът обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения установителен иск за сумата в размер на 597,18лв. главница, и за сумата в размер на 23,62лв. - лихва за забава. Излага подробни съображения за това, че „за разлика от регламента, който сеприлага директно и изцяло от страните членки на ЕС, то директивата определяцели, които страните членки на ЕС следва да постигнат в определен срок, катооставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат, по аргумент от чл.288, ал.З от Договора за функциониране на Европейския съюз. Следователно директивата не е част от приложимото право, тъй като този акт на институциите на Европейския съюз е част от т.н. вторично право и няма пряко действие. Основание за начисляване на процесната сума в размер на 597,18лв. са разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл.104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г). Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Законодателят изрично е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - подзаконов нормативен акт по правната си природа. ДКЕВР (сега КЕВР), в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение по т.З от протокол № 147 от 14.10.2013г. на основание чл.21, ал.1, т.9 във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013г. В чл.45, ал.1 от тези правила изрично е предвидена възможността, когато при проверка на средството се установи грешка над допустимата, неправилно или неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедурата в раздел IX от тези правила, а именно чл.51 и чл. 48 от същите. Налице е изрична законова възможност енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период време. Виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице, не е визирано като предпоставка за извършването на едностранна корекция и единственото условие за упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, в случай на неправомерно въздействие върху електромера, водещо до неточно измерване на използваната електрическа енергия, е да бъде установено, че е налице неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.” Въззивникът счита, че е налице изрично предвидена в правна норма безвиновна, обективна отговорност в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, независимо по каква причина. От заключението на вещото лице по техническата експертиза категорично се установявало, че процесният електромер не е отчитал действително ползваното количество електрическа енергия. Грешката на измерване в размер на -77,45 % била доказана чрез официален документ - констативният протокол на ГД „БИМ" № 426/12.05.2014г., който не бил оспорен от ответника по иска. Касаело се за случай на неизмерено количество електроенергия, поради манипулация на средството за измерване. Тази манипулация била относима само и единствено към определяне на приложимата хипотеза от предвидените в нормата на чл. 45, ал.1, т. 1,6. „а" хипотези, при които е допустимо преизчисление на количеството електроенергия. Ответникът дължал допълнителна сума в резултат на корекцията не защото е манипулирал сам или чрез друг измервателното средство, а защото то е било манипулирано и като такова не е отчитало консумираната енергия точно и правилно. Липсвало нормативно изискване, както в ПИКЕЕ, така и в Закона за енергетиката, доказването на вина и противоправно деяние от страна на клиента за прилагане на процедурата по Раздел IX от ПИКЕЕ. Такова обстоятелство не се и твърдяло в исковата молба. Следователно определянето на размера на обективната отговорност на клиента в хипотезите, посочени в чл. 48, ал.1, било регламентирано и не зависело от действително употребеното количество енергия. Моли атакуваното решение на бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго, с което да се признае за установено че ответницата Б. дължи на „Е. Б. Е.“ ЕАД сумата в размер на 597,18 лева – главница, и сумата в размер на 23,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 597,18 лева, за периода 15.11.2013г.-16.01.2014г., ведно със законна лихва върху главницата, на основание издадена фактура за корекция по ЗЕ във връзка с ПИКЕЕ, за които е издадена Заповед №143/23.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1163/2014г. на Районен съд К..
Въззиваемата И. Б. счита въззивна жалба за допустима, но неоснователна, а решението на съда правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения, цитира съдебна практика.
Страните поддържат становищата си в съдебно заседание; претендират деловодни разноски.
Съдът, като обсъди направените с жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Е. Б. Е.“ ЕАД твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - К. за вземанe към ответника, по повод на което било образувано ч.гр. дело №1163/2014 г. на PC – К. и била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът И. Б. подал възражение. Твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия /ОУ/, които през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. Б. Е. АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05 2008г., и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от ОУ те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.7, т.1 от ОУ ищецът поел задължение да снабдява отв. Б. с електрическа енергия и да й предоставя мрежови услуги за ИТН ******* за обект, находящ се в гр. К., бл. “О. г.", ап. *, и бил открит клиентски номер **********. От своя страна, съгласно чл.11, т.1 от ОУ отв. Б. се задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18, ал.1 и ал.2 от същите. На осн. чл.27, ал.1 от ОУ при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. Твърди се с исковата молба, че фактура №********** на стойност 597,18лв. била издадена на основание Раздел IX от Правилата за Þзмерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013г. и чл.54, ал.1, от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. Б. Е." ЕАД. По реда на чл.35 и сл. от ОУ на 16.01.2014г. служители на дружеството извършили проверка на процесния обект, за което бил съставен констативен протокол № 108003/16.01.2014г. и електромер с фабр. номер 7718131 бил демонтиран и изпратен за експертиза в Български институт по метрология, „Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди". Бил съставен констативен протокол №426/12.05.2014г., с който се установявало, че електромерът е манипулиран с осъществяван достъп до вътрешността му, като било монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между изводи 10 и 11 на интегрална схема LM324M, и която промяна водела до промяна на метрологичните характеристики на електромера и до неточно измерване на отчетената доставена електроенергия. Размерът на начислената допълнително сума бил определен при спазване на договорната уредба, приложима в случай на измерена грешка при проверка за точност на средството за търговско измерване с конкретен измерител (-77,45%), като в случая корекцията била извършена като на клиента били начислени допълнително 3274 kWh за период от 62 дни (от 15.11.2013 г. до 16.01.2014 г.) и била изчислена и дължимата сума за мрежови услуги. Иска се съда да признае за установено съществуването на вземанията на ищеца към ответницата, съгласно издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело №1163/14г., както следва: 597,18 лв., представляващи стойността на коригираща фактура, издадена съгласно чл.54 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД; 23,62лв., представляващи стойността на лихвата за забава върху посоченото вземане за периода 03.06.2014г. - 22.10.2014г.; 129,18лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода 17.06.2014г. – 25.07.2014г.; 2,09лв., представляващи стойността на лихвата за забава върху посоченото вземане за периода 26.08.2014 - 22.10.2014г., ведно със законна лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното им изплащане.
Ответницата оспорва исковата претенция. Счита, че искът е допустим, но неоснователен, като не оспорва фактическите твърдения, направени в исковата молба. Основните възражения, които прави са следните: начислената й електрическа енергия по процесната фактура не се дължала към ищцовото дружество, тъй като не й бил изпратен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ, удостоверяващ извършената от служители на ищцовото дружество проверка на СТИ; сумата по процесната фактура била недължима, тъй като клаузата на чл.54 от Общите условия била нищожна и като такава не обвързва потребителя; по отношение на претенцията на ищеца за неплатена фактура с №**********/31.07.2014г. на стойност 127,20 лева, твърди, че била платена с лихвата за забава при просрочие.
Разпечатката съдържа 33 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/831cc02d-3f75-4858-baa9-be458df2229c