Решение № 261657 от 08.12.2020, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

08.12.20г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател:

Георги Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 12.11.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 5394/18г. и констатира следното:

Предявен е иск от Л.

В. против Д. С. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 40 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/.

Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочената главница за периода след 02.04.14г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

С влязла в сила присъда /постановена на 07.02.17г. от СРС 116 състав по н.о.х.д. № 16087 от 15г.; преминала и през инстанционен контрол/ ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 128, ал. 2, предл. 9-то от НК /а именно, че: на 02.04.14г. е причинил на ищеца тежка телесна повреда/.

Главният иск /по чл. 45 от ЗЗД/ е частично основателен /до размера на сумата 20 000 лева/:

Всички предпоставки от състава на деликтната отговорност /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ се явяват предварително /вече/ установени при условията на чл. 300 от ГПК /постановената наказателна присъда следва да бъде съобразена задължително от гражданския съд в двете й части: мотиви и дизпозитив/. Възможността за приложение на правилата по чл. 12 от НК /във всичките им варианти/ и по чл. 132, ал. 1 от НК се явява – преклудирана с приключването на наказателния процес. В тази връзка: наказателният съд /в рамките на две инстанции/ е приел, че – отговорността на ответника не може да бъде изключена /съответно редуцирана/ при условията на горните текстове от закона.

С оглед изложеното: искът по чл. 45 от ЗЗД следва да се приеме за – доказан по основание.

Досежно размера на иска:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи /когато е налице физическо увреждане/ наличието на неимуществени вреди следва да се - презумира /т.е. обезщетение се следва винаги, във всички подобни хипотези - без значение дали в процеса са събрани доказателства досежно посоченото релевантно обстоятелство/. Независимо от това – по делото /в случая/ бяха и събрани доказателства /експертни и гласни/ досежно конкретното измерение на претърпените от ищеца неимуществени вреди /физически болки и психически страдания/.

Процесното обезщетение се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД /като председателят на състава съобразява/: горните принципни съображения, конкретните /събрани по делото/ доказателства досежно претърпените неимуществените вреди /медицински експертизи и свидетелски показания/, възрастта на ищеца, всички констатации на наказателния съд /двете инстанции/, с които е бил обоснован конкретния размер на наказанието на ответника.

Председателят на състава съобразява и обстоятелството /което също е коментирано от двете съдебни наказателни инстанции – при индивидуализацията на наложеното наказание, извън правилата на чл. 12 от НК и чл. 132, ал. 1 от НК/, че: от една страна – самият ищец /пострадалият/ е създал /с действията си/ условия /среда/ за възникване на инцидента /побоя/ и от друга страна – мотивът на обвиняемия /ответника/ да извърши процесното престъпление е бил породен от необходимостта да бъде защитено семейството му – деца и съпруга /от физическо и психическо посегателство/. Тези две обстоятелства /преценени в съвкупност/ също следва да бъдат отчетени /при условията на чл. 52 от ЗЗД и в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ при очертаване на пределите на процесната имуществена отговорност. Последният законов текст обаче не може /предвид вида и естеството на причинените на ищеца физически увреждания/ да обоснове редуциране на обезщетението до размера на по – малка сума от посочената.

Основателен е и акцесорният иск:

В полза на ищеца следва да се присъди /с оглед изричното правило на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ законна лихва /върху горната главница/ за периода след 02.04.14г. Процесното обезщетение за лихва се дължи в глобален размер /с оглед това: възражението на ответника по чл. 111, б. „в“, предл. 2-ро от ЗЗД следва да се окачестви като – неоснователно; председателят на състава не споделя и обратната съдебна практика/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д.Д.С.

ЕГН ********** да плати на Л.Г.В. ЕГН ********** сумата 20 000 лева /обезщетение за неимуществени/ - на основание чл. 45 от ЗЗД; законната лихва върху тази сума от 02.04.14г. до цялостното й изплащане и 700 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 20 000 лева.

ОСЪЖДА Л.Г.В. да плати на Д.Д.С. 150 лева -съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.

ОСЪЖДА Д.Д.С. да плати на СРС 800 лева - държавна такса /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: