Решение № 472 от 02.07.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 472 02.07.2019 година Град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав, на …4 юни……………..…………………………….…2019 година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА МАРИАНА

МАВРОДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар ………Стойка Стоилова………..………………………………

Прокурор…………………………………………………………………….. като разгледа докладваното от………………………съдията В.

МИШОВА въззивно гражданско дело номер…1164….по описа за

2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Т.В.К., против решение, постановено по гр.д. № 3061/2018 г. на Старозагорския районен съд, с което предявените искове за присъждане на различни обезщетения по КТ са отхвърлени.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с процесуалния и материалния закон, а също така и необосновано. Твърди, че констатациите на съда, касаещи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, не кореспондират със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства относно твърдените от работодателя причини за уволнението.

Неправилно съдът бил оценил доказателствата по делото относно освобождаването му от работа и прибирането му в Б.. Съдът кредитирал показанията на свидетелите, но пренебрегнал изложените с тях обстоятелства. На следващо място, по отношение на претендираното обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, съдът бил приел, че не били доказани по категоричен начин предпоставките за него, което било необосновано. Решението в тази част било постановено в противоречие с ТР № 6/2014 г., в което не се приемало, че работникът следва да доказва вина на работодателя за оставането без работа поради уволнението. Решението било необосновано и в частта относно задължението на работодателя да отправи предизвестие. Тълкуването на разпоредбата на чл.71, ал.1 КТ в тази връзка било погрешно. По отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди съдът не бил обсъдил изложените от свидетелите обстоятелства, от които се установявало претърпените неимуществени вреди от незаконното уволнение на ищеца. Съдът бил допуснал и съществено процесуално нарушение при оценка на доказателствата, касаещи основанието за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се регистрира в Агенцията по заетостта и да получи обезщетение. Моли, съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Въззиваемият „НИРО БГ“ оспорва въззивната жалба. Излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред районния съд са били предявени искове по чл.344 ал.1 т. 3 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.226, ал.1, т.1 КТ.

Ищецът (сега въззивник) е твърдял, че на 05.12.2017 г. е сключил трудов договор с „НИРО БГ“ ЕООД, за да изпълнява длъжността „Шофьор товарен автомобил“, за осъществяване на международни превози, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463 лв. и 0,6 % за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.

Трудовият договор бил сключен с 6-месечен срок на изпитване и на 05.06.2018 г. бил преминал в такъв за неопределено време. Освен възнаграждението ищецът твърди, че е получавал ежемесечно допълнително възнаграждение средно в размер на 2 000 лв., съобразно извършените превози. Изпълнявайки редовен курс от Р.Ф.за К.Б.като шофьор на товарен автомобил на международни превози, на 09.04.2018г. ищецът пристигнал в гаража на дружеството в ***и там го уведомили, че е уволнен. Той поискал да бъдат оформени и връчени документи за прекратяването на трудовото правоотношение, но му било отговорено с подигравателен тон „Българин!“. Той се почувствал унизен и потиснат. Не разполагал със средства, за да се прибере в Б.. Нямало и къде да отседне, поради което помолил приятел да му заеме пари, за да пренощува в хотел, а на следващия ден закупил самолетен билет до Б. и се прибрал. Ищецът е твърдял, че ответникът не е изпълнил задължението си, съгласно разпоредбите на чл.328 КТ, както и на чл.3 от трудовия договор, касаещи прекратяване на същия с предизвестие. Бездействието му да изготви заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, респективно да попълни трудовата книжка и оформи съпътстващата документация, продължавало и към настоящия момент. Твърди, че вследствие на това за него настъпили имуществени и неимуществени вреди, защото неиздаването и непредаването на документи, удостоверяващи прекратяването на трудовоправното отношение между страните, попречило на възможността да се регистрира към Агенция по заетостта и да получи обезщетение за безработица в периода м.април-м.юни 2018 г. Предвид последното, за него настъпили вреди от имуществен характер, изразяващи се в пропуснати ползи. Такива настъпили и в резултат на пропускане на възможността за допълнително възнаграждение, вследствие на извършени международни превози за същия период. Искал е съдът да присъди обезщетение за времето, през което останал без работа поради уволнението на основание чл.344, ал.1, т.3