Решение № 4565 от 06.07.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …… гр. София, 06.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена

Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я

Мартинова гражданско дело № 2658 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И.В.И. против З. „Е.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Ищецът твърди, че на 27.06.2016 г. около 12.50 часа на автомагистрала Тракия, посока София – Бургас на кв. 154+300 З.Д.С. при грубо нарушение на правилата за движение по пътищата е управлявал товарен автомобил влекач марка Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално свързано към него полуремарке с рег. № *******реализирал ПТП с насрещно движещият се лек автомобил Ауди 80 с рег. № *******, управляван от И.В.И. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на ищеца.

Твърди, че в резултат на ПТП била ампутирана мишницата на левия горен крайник на нивото на горната трета на мишницата с отворена фрактура на костта. Била извършена спешна предоперативна подготовка и оперативно лечение по спешност – временна фиксация с киршнеров пирон и имобилизация с гипсова лонгета. След интервенцията бири правени периодични промивки и превръзки на раните. Било извършено и пластично възстановяване на големия кожен дефект. Твърди, че болките и страданията му били изключително интензивни в продължение на около 3-4 месеца, като възстановителния период продължил около година и все още не е приключил. Имал е нужда от чужда помощ в ежедневието си. Изпитал е голяма психична травма от това, че е загубил ръката си. Изпитвал страх да не се наложи ампутация. Отделно от това имал груби белези и намален обем на движенията в лакътната става и невъзстановена хватателна сила. Продължавал да сънува кошмари, да изпитва страх от пътуване, изпитвал силно безпокойство за живота си. Твърди, че е направил разходи за лечение в размер на 2530 лева – за поставен комплект хуморален антерограден и ретрограден интрамедуларен пирон и извършена операция за поставянето им – Фактура № **********/29.06.2016 г., сумата от 1360 лева – лечение и медицински консумативи – Фактура № **********/11.07.2016 г., № **********/14.07.2016 г., 248/29.07.2016 г., **********/04.08.20116, № **********/19.08.2016 г. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарен автомобил влекач марка Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално свързано към него полуремарке с рег. № *******З.Д.С..

Поддържа, че по отношение на товарния автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица № BG/07/115001860863/16.07.2015 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие до окончателното й плакане и сумата от 3890 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата от 211,13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата от 3890 лева за периода от датата на извършване на разхода – 19.08.2016 г. до подаване на исковата молба – 01.03.2017 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Оспорва, че в резултат на ПТП за ищцата са настъпили описаните вреди.

Оспорва вината на водача на товарен автомобил влекач марка Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално свързано към него полуремарке с рег. № *******за настъпване на вредоносния резултат, като поддържа, че ПТП е настъпило в резултат на случайно деяние. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З.Д.С. и Д.А. А., приетия по делото Констативен протокол от 27.06.2016 г. и заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 27.06.2016 г. около 12,45 часа на автомагистрала Тракия в района на 154+300 километър е настъпило ПТП между товарен автомобил влекач марка Волво, модел F12 с рег. № *******с функционално свързано към него полуремарке с рег. № *******и лек автомобил Ауди 80 с рег. № *******. Установява се, че причина за настъпване на ПТП е спукване на лява предна гума, в резултат на което водачът на товарния автомобил З.Д.С. е загубил управление и е започнало движение към лявата лента, по която се е движел лекия автомобил.

Вещото лице дава заключение, че поради повишаване на температурата на предна лява гума вследствие на експлоатация с понижено налягане е настъпило разслояване на елементите на гумата, моментално разкъсване и отделяне на протектора и разкъсване на каркаса. След спукването на гумата съпротивлението на предното ляво колело е станало значително по – голямо, при което влекачът се е отклонил наляво, а с него и цялата композиция. В резултат на това товарният автомобил навлязъл рязко в лявата лента, където е настъпил неизбежен удар в предната лява страна на товарен автомобил Волво и дясната страна на лек автомобил Ауди. След удара двата автомобила са продължили движението си, разрушили са мантинелата и са преминали в южното платно на матистралата, като лекият автомобил се е преобърнал на тавана си. Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка основна причина за настъпилото произшествие е, че товарният автомобил е бил технически неизправен, като предна лява гума е била с понижено налягане, по-малко от нормалното, поради което е настъпило прегряване на гумата над допустимото, довело до разслояване на елементите на гумата, разкъсване и отделяне на протектора и разкъсване на каркаса. След загубата на налягане в предната лява гума, товарната композиция е била неуправляема.

Във връзка със събитието е било образувано досъдебно производство № 72 по описа на ОД-МВР П., пр.пр. № 5591/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. П., което е прекратено с мотиви, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото доказателства и личен преглед на ищеца, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука, ищецът И.В.И. е получил следните травматични увреждания – конквасация (размачкване) и травматична семиампутация в средната част на лявата мишница, разкъсване на медиалната (вътрешна) глава на двуглавия мускул, разкъсване на бранхиалната (мишичната) артерия, брахиалната вена и брахиалния нерв, открито счупване на лявата раменна кост, счупване на костите на лявата предмишница. Вещото лице дава заключение, че описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Установява, че те са били крайно тежки и трудни за лечение, тъй като най-често при този вид увреда се налага извършването на реампутация на крайника с цел да се запази живота на пострадалия. При ищеца е имало навременна високоспециализирана оперативна дейност от екип от хирурзи от различни специалности в университетска клиника. Дава заключение, че по своя медико-биологичен характер получената семиампутация на лявата мишница с разкъсване на брахиалната артерия, брахиалната вена и последвалия от това голям кръвоизлив са довели до разстройство на здравето с реална опасност за живота, полученото счупване на лявата раменна кост е причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни в случая повече от 1 година и трайно обезобразяване на същия, а полученото счупване на костите на лявата предмишница са довели на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни (в случая пет месеца). Въз основа на представените по делото медицински документи се установява, че спешна медицинска помощ и лечение на ищеца е била оказана в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. П., където ищецът е постъпил с увредено общо състояние с откъснат ляв горен крайник с липса на пулсации на периферните артерии, с костно хрущене в долната част на лявата раменна кост, без възможности за движение на лявата ръка. Извършени са изследвания и е бил опериран по спешност под обща анестезия, като е извършена реимплантация на левия горен крайник, извършена е пластика на частично прекъснатата брахиална артерия и е реампутирана травматично прекъснатата лакътна артерия. Поставена била временна имобилизация за обездвижване на фрактурата и е започната медикаментозна терапия. Установява се, че на 29.06.2016 г. ищецът е бил опериран отново, когато е било извършено първото премахване на некрозата на кожата и мускулите на мишницата. Извършено било открито наместване на счупената раменна кост и остеосинтеза с интрамедуларен пирон, открито наместване на счупените кости на предмишницата и стабилизиране с метална плака и интрамедулане пирон. В периода от 01.07.2016 до 11.07.2016 г. ищецът бил приет за болнично лечение в Клиника по пластична хирургия към МБАЛ „Свети Георги“ П. и била извършена некротомия на мъртвите меки тъкани (кожа и мускули), премахване на некрозите и извършена кожна пластика с кожа от лявото бедро и околните тъкани. Установява се, че в периода от 11.07.2016 г. до 05.08.2016 г. ищецът е приет отново в клиниката по повод кожен дефект на лявата кубитална област. Бил е опериран на 22.07.2016 г. като е извършено ексцизионно почистване на некротичните части, кюретиране на гранулациите, опресняване на раневите ръбове, автопластика на кожа, взета от предната повърхност на лявото бедро и околните тъкани. Установява се, че в периода то 15.06.2017 г. до 17.06.2017 г. поради незарастварене на счупената раменна кост е приет за оперативно лечение, като е извършено отстраняване на интрамедуларния пирон, извършено е бориране на интрамедуларния отвор на костта, извършена е костна пластика и е стабилизирана костта с нова остеосинтеза – реконструктивна плака и винтове. В периода от 15.09.2017 г. до 22.09.2017 г. е приет за оперативно лечение и е опериран на 18.09.2017 г., като е извършена транспозиция на сухожилията на ляната ръка. Вещото лице дава заключение, че възстановителния период на ищеца продължава повече от 1,5 година, като в резултат на травматичните увреждания ищецът е търпял и търпи болки и страдания, като най-интензивни те са били в първите 6 месеца, когато са били извършени общо 6 операции, както и в продължение на 2-3 месеца в началото на провежданата рехабилитация. Установява, че извън тези периоди ищецът е търпял периодично явяващи се болки при преумора на крайника, както и при настъпване на промяна в климата – при студено и влажно време. Наред с болките ищецът имал и продължава да има големи затруднения при самообслужване в ежедневието си, тъй като не може пълноценно да си служи с лявата ръка. При прегледа на ищеца вещото лице установява освен белезите от увреждането и последвалите оперативни интервенции, че движенията на лявата раменна става са в задоволителен обем и сила, движенията на лявата лакътна става са трайно ограничени като при флексия и екстензия с възможности само до 10 градуса, а роторните движения въобще не са възможни. Движенията на китковата става при разгъване са възможни само до 10 градуса, а при флексия само до 5 градуса, а пръстите на лявата ръка и палеца са ограничени, но има известен напредък, но при захвата само на големи предмети. Установява се, че металните остеосинтези ще останат трайно и няма да бъдат отстранявани, поради оперативния риск при такива операции да се наруши кръвоснабдяването и инервацията на крайника.